Решение № 10821 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2020/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Н. П. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [адрес] против Решение 7608 от 6.12.2023г. на Административен съд - София град по адм. дело 9657/2023г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение 2153-21-182/19.09.2023г. на Директора на ТП на НОИ София град, оставащо без уважение жалба на П. против разпореждане [номер]/286 от 31.03.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ. С разпореждането се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради неизпълнение на условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО няма необходимия осигурителен стаж, чл. 68, ал. 3 КСО- няма изискуемия осигурителен стаж и възраст и чл. 9а, ал. 2 КСО - не достига стаж от над 5 години. Поддържа в касационната жалба доводи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Доводите повтарят поддържаните пред директора на ТП на НОИ - София град и пред Административен съд. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ - София град, взема становище в писмен вид чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона относно касационната проверка, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е образувано производство по жалба на касатора срещу решение на директора на ТП на НОИ- София град, потвърждаващо разпореждане, с което му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостиг на осигурителен стаж. Осигурителен стаж не е признат в спорни периоди, доказателствата за които не са приети за годни да го удостоверят по своята форма и съдържание, за което административния орган е изложил мотиви, възприети от съда в обжалваното решение. Съдът е обсъдил подробно приложените доказателства във връзка с възраженията на жалбоподателя относно доказателствената им сила и извел изводи, изключващи правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. Възраженията против мотивите на съда и доводите, че следва да бъде зачетена доказателствената сила на представените доказателства относно осигурителен стаж в спорните периоди са неоснователни. Формалната сила на документите за осигурителен стаж не е налице, поради което те не следва да се зачитат при отчитане на осигурителен стаж, както правилно е приел съдът в подробните си мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция. При проверката на решението за наличие на основания за отмяната му такива не се констатират. При липса на касационни основания за отмяна решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение