Решение № 4349 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2016 г.

Решение № 4349 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 1180 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 603/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № 14/09.01.2015 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на А. Б. Ч. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Ч. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на Д. фонд, изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на фонда) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, като постановена в противоречие с материалния закон, е законосъобразно, обосновава се от доказателствата и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая правилно е преценено, че предпоставките, предвидени в текста не са осъществени. Установено е, че жалбоподателката пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначена на длъжност "старши експерт" в отдел "Мерки за обучение и местни стратегии" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" на Д. фонд "Земеделие" и заема една от общо 9-те бройки за длъжността в отдела, съгласно длъжностното разписание от 05.01.2015 г. Дирекцията е структурирана в пет отдела, като в отдели "Методология" и "Мониторинг" са предвидени съответно 5 и 6 бройки за тази длъжност, а в отдели "Мерки за обучение и местни стратегии", "Мерки за частни стопани" и "Общински и горски мерки" са предвидени съответно 9, 25 и 16 бр. за тази длъжност. Общо бройките за длъжността "старши експерт" в дирекцията са 61, функциите им са сходни и всички са заети (заключение на вещото лице, поименно разписание на длъжностите от 05.01.2015 г.). Със заповед № 03-РД/23/09.01.2015 г. изпълнителният директор на фонда извършва структурни промени и утвърждава, считано от 12.01.2015 г. ново длъжностно разписание на дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" като съществуващите отдели са обединени в три: отдел "Методология и мониторинг" с 9 бр. за старши експерт, отдел "Оторизация на плащанията на частни проекти" с 31 бр. за старши експерт и отдел "Оторизация на плащанията на публични проекти" с 19 бр. за длъжността "старши експерт". Общо бройките за длъжността "старши експерт" в дирекцията са 59. Правоотношенията на по- голямата част от служителите, заемали длъжността "старши експерт" в дирекцията са запазени като същите са преназначени в новите отдели, независимо от това в кой отдел са работили преди промяната. С оглед извършените структурни и длъжностни промени, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността, са прекратени служебните правоотношения на общо трима от старшите експерти, работещи в дирекцията, една от които е служителката Ч. (допълнително заключение на вещото лице по изслушаната експертиза). При тези данни аргументирано, при правилно тълкуване на закона и в съответствие с представените доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая това не е направено. Представените по делото доказателства установяват, че щатните бройки за длъжността "старши експерт" в новосъздадените отдели "Оторизация на плащанията на частни проекти" и "Оторизация на плащанията на публични проекти" е запазен -бройките за старши експерт в двата отдела са 50, толкова колкото са били старшите експерти общо в отдели "Мерки за обучение и местни стратегии", "Мерки за частни стопани" и "Общински и горски мерки" по длъжностното разписание от 05.01.2015 г. Същевременно функциите на заеманата от служителката длъжност също не са премахнати и продължат да се изпълняват в посочените по- горе два отдела на дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони". В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по- голямата част от служителите, изпълнявали длъжността "старши експерт" в закритите отдели са преназначени в новите и то независимо от това в кой отдел са работили преди структурната промяна в дирекцията. Поради това правилно е преценено, че длъжността, заемана от Ч. не е премахната като система от функции, задължения и изисквания и като нормативно определена позиция. Обстоятелството, че общият брой на старшите експерти в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" след промените от 12.01.2015 г. е намален от 61 на 59 щатни бройки в случая не дава основание за различен извод, тъй като са премахнати 2 бр. от общата численост, а същевременно са прекратени правоотношенията на трима служители, които са изпълнявали длъжността "старши експерт". Изложеното обосновава извод, че не е налице реално съкращение на длъжността, изпълнявана от служителката Ч., а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на материалния закон. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото по- горе основание, първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба и със събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Възражението е бланкетно и конкретни отклонения от процедурата, допуснати от съда и довели до нарушаване на правата на страната в процеса не са посочени, а и не се установяват от настоящата инстанция. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Д. фонд "Земеделие" следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,