Решение № 47 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2014 г.

Решение № 47 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Т. и Л. Г. Ц. чрез адв. Р. Т. срещу решение № 33 от 17.03.14 г. по в. гр. дело № 36/14 г. на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено решение № 596 от 2.02.13 г. по гр. дело № 711/13 г. на Районен съд - Видин. С него е развален сключения на 6.10.93 г. между О. М. С. и В. Л. С., починала на 11.04.2011 г. и наследена при условията на универсално правоприемство от К. Г. Т. и Л. Г. Ц. договор, оформен с нот. акт № г., поправен с нот. акт № г. -на РС В., с който първата е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане 7/12 ид. части от правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв. м. и масивен гараж, ведно с учредено право на строеж върху държавно дворно място, поради пълно неизпълнение от страна на приобретателите. С определение № 1178 от 23.10.14 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: прекратява ли се действието на алеаторен договор при последвало производство за делба, в което прехвърлителката по договора е възвърнала изцяло собствеността върху имота, предмет на алеаторния договор. В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното: Правните последици на делбата се състоят в това, че се прекратява състоянието на съсобственост, съществувало до нейното извършване, като идеалните квоти от общото имущество се превръщат в самостоятелни права на собственост върху отделни реални части от общия имот или отделни имоти. В хипотезата на сключен алеаторен договор между съсобственици при последвало производство за делба, в което прехвърлителят по договора е придобил изцяло собствеността върху имота, предмет на алеаторния договор, поетите от приобретателя задължения за издръжка и гледане стават недължими. Поради погасяване на задължението за прехвърляне правото на собственост е отпаднала и насрещната престация за издръжка и гледане. По силата на делбата е възникнало ново задължение за прехвърлителя - за плащане на парично уравнение на дяловете на съделителите. С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата О. С. е сключила на 6.10.93 г. с покойната си вече дъщеря В. С. договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нот. акт № г., поправен с нот. акт № г., по силата на който е прехвърлила собствените си 7/12 ид. ч. от правото на строеж върху държавно място, съставляващо парцел в кв. 263 по плана на [населено място] с площ от 558 кв. м., заедно с 7/12 ид. ч. от масивна жилищна сграда, построена в същия парцел и 7/12 ид. ч. от построения в същия парцел масивен гараж. Прието е още, че процесният имот е построен въз основа на отстъпено право на строеж в полза на Л. С., починал през 1992 г., с договор от 15.08.1954 г. по време на брака му с ищцата, поради което и придобиването е станало в режим на СИО на основание чл. 103 СК от 1968 г.(отм.)През 1996 г. е обявено съставеното от Л. С. саморъчно завещание в полза на ищцата, по силата на което тя се установява като изключителен собственик на придобитите по време на брака им имоти. С влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 821/95 г. на ВРС е намалено завещателното разпореждане до размера на запазените части на двете дъщери Е. Л. и В. С.. Допусната е делба при следните квоти за съделителите: 4/24 ид. ч. за О. С.; 17/24 ид. ч. за В. С. и 3/24 ид. ч. за Е. И. по отношение на процесните имоти - масивна жилищна сграда и масивен гараж, построени в поземлен имот с идентификатор 10971.505.614 по кадастралната карта и регистри на [населено място]. Във втората фаза на делбата масивната жилищна сграда с правото на строеж върху мястото на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) е поставена в дял на ищцата О. С. срещу задължение да заплати парично уравнение в полза на другите две съделителки, а масивният гараж е изнесен на публична продан. С договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № г. Е. И. и О. С. са продали на съсобственичката си В. С. съответно: първата продавачка 3/24 ид. ч. и втората 4/24 ид. ч. от правото на собственост върху масивния гараж. С договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № г. О. С. е прехвърлила на В. С. другия имот - масивна жилищна сграда, видно с отстъпеното право на строеж, като е запазила пожизнено правото си на ползване. С нот. акт № г. В. Л. е дарила правото си на собственост върху притежаваните едноетажна масивна жилищна сграда и масивен гараж в имот № при равни права по 1/2 ид. ч. на децата си К. Т. и Л. Т./ответници по делото/, които след смъртта й на 12.04.11 г. са нейни правоприемници по наследяване. При тези фактически данни въззивният съд е счел, че с оглед предмета на делото - разваляне на алеаторния договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД извършените впоследствие разпоредителни сделки са ирелевантни за спора. След анализ на показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели е направен извод, че ответниците не са установили изпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на праводателя си, както и в лично качество като правоприемници, в уговорения в него обем и съдържание, поради което е приел, че предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД са основателни. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че алеаторният договор е прекратил действието си към момента на влизане в сила на конститутивното съдебно решение за предоставяне в самостоятелен дял и собственост на процесния имот на ищцата. Ответницата по жалбата О. М. С. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е процесуално допустимо, тъй като разгледаният иск с правно основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД е допустим, но неоснователен. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че извършените след алеаторния договор разпоредителни действия с процесните имоти са ирелевантни към спора. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, сключеният между О. С. и дъщеря й В. С. алеаторен договор е прекратил действието си поради извършената съдебна делба, при която жилищният имот е преминал изцяло в патримониума на прехвърлителката, поради което е отпаднала и насрещната престация по договора за издръжка и гледане. По отношение на гаража същият е придобит от наследодателката на ответниците чрез продажба от останалите съсобственички с нот. акт № г. При установеното по делото, че изпълнението по алеаторния договор е станало недължимо, задължение за издръжка и гледане на ищцата не е възникнало и за ответниците като наследници на майка си В. С., които освен това са придобили собственост върху процесните имоти на основание дарение. По изложените съображения обжалваното въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, следва да се отмени и по реда на чл. 293 ГПК ГПК следва да постанови ново, с което предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените деловодни разноски за трите инстанции в размер на 871.80 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.