Решение № 11856 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЕКО РЕ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Нови Искър, [ЕИК], подадена чрез адвокат В. Чернев против Решение 2244/05.04.2022г., постановено по адм. д. 11145/2021г., по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ 22221320007501-091-001/05.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1479/24.09.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София, с който са определени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 22 571.10 лева и лихви в размер на 3 465.34 лева, както и за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 96 189.91 лева, ведно с лихви в размер на 9 886.98 лева В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил събраните в хода на съдебното производство доказателства, като счита, че същите безспорно доказват реалното извършване на спорните доставки. Излага възражения, че ревизионното производство е протекло формално, без извършване на насрещни проверки и събиране на относими за спора доказателства. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен ревизионния акт с присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Иванова оспорва жалбата със становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. От фактическа страна първоинстанционния съд е приел, че процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22221320007501-020-001/04.12.2020 г. за определяне на задълженията на касатора по ЗДДС за отделните данъчни периоди от 01.11.2018 г. до 30.09.2020 г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. ЗВР е връчена на 15.12.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22221320007501-092-001/16.04.2021 г. Срещу РД е подадено възражение, което е прието за неоснователно. Ревизията е приключила с РА Р-22221320007501-091-001/05.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, който при обжалването му е потвърден с Решение 1479/24.09.2021 г. директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Съдът е установил, че основната дейност на "ЕКО РЕ" ЕООД през ревизираните периоди е свързана с търговия на едро с метални отпадъци, производство на органична тор и консултантски услуги в областта на управлението на отпадъците и околната среда, като дружеството осъществява дейността си в собствена производствена база, находяща се в гр. Мизия. За да постанови обжалваното решение на съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията не са представени доказателства, обосноваващи доставките по фактури, издадени от РИЦ АВТОМИВКА ЕООД, РАДИАЛ СЕРВИЗ ЕООД, РЕЦИКЛА ЕООД, РИЦ-ГТП ЕООД, БОРАЗ ЕООД, О.А.Е. ЕООД и БЕТА ЛИНК БЪЛГАРИЯ ЕООД, като доставките по фактурите, издадени от последните две дружества са обсъдени във връзка с преобразуването на счетоводния финансов резултат по ЗКПО за 2019 г., тъй като по тях не е начислен, респ. приспаднат данъчен кредит. Според административния съд, изводът на органите по приходите, че от страна на цитираните дружества не са осъществени реални доставки на стоки и услуги е обоснован с оглед събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства. По отношение на доставките, с предмет метални отпадъци скрап, съдът е изложил в мотивите си, че не е установено прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, доколкото не са представени доказателства, удостоверяващи предаване на стоките /например приемо-предавателни протоколи/, а наличието на фактури и протоколи по чл. 117 от ЗДДС не е достатъчно да обоснове извод за реално осъществени доставки при положение, че липсват други документи с тези доставчици. Посочено е също така, че за всеки от посочените доставчици не са налице и доказателства за придобиване на такива стоки и съответно за възможността им да ги доставят на жалбоподателя, няма данни да транспортирането на стоките как е осъществено, кой го е извършил, с какво превозно средство и за чия сметка, а по отношение на нито един от доставчиците не е установено да има издадено разрешение от РИОСВ за извършване на дейности по съхранение, търговия и транспортиране на отпадъци. Същия извод е направен и по отношение на доставките на услуги и СМР, за които не са ангажирани доказателства относно наличието на резултат от получените услуги. Съдът не е кредитирал представените приемо-предавателни протоколи и договори с част от доставчиците - О.А.Е. ЕООД, БОРАЗ ЕООД и БЕТА ЛИНК БЪЛГАРИЯ ЕООД, като е приел същите за недостатъчни да формират извод за осъществяване на релевантните факти, а именно, че въз основа на договорите са възникнали и са развили действителни търговски отношения, в рамките на които изпълнителите са извършили фактурираните услуги. Изводът е мотивиран с обстоятелството за липса на каквато и да е търговска кореспонденция, липса на данни тези дружества да са осъществявали такава дейност и липса на квалифициран персонал за извършването на услугите. С оглед на изложеното, според решаващия състав, жалбоподателят не е успял да докаже, че оспорените фактури отразяват действително извършени доставки, поради което следва да бъдат потвърдени заключенията на органите по приходите. Във връзка с установените задължения по ЗКПО, съдът е отчел, че съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В тази връзка и с оглед изводите, че фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици не документират действително осъществени стопански операции и са издадени в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗКПО, първоинстанционния съд е направил извод, че отразените въз основа на тези фактури счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното облагане на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Следователно, извършеното с РА преобразуване на финансовите резултати на жалбоподателя за 2019 и определянето в резултат на това на допълнителни задължения за корпоративен данък е законосъобразно и обосновано. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства и правилно е установен приложимия материален закон. Предвид на събраните доказателства, правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по фактурите издадени от РИЦ АВТОМИВКА ЕООД, РАДИАЛ СЕРВИЗ ЕООД, РЕЦИКЛА ЕООД, РИЦ-ГТП ЕООД, БОРАЗ ЕООД, О.А.Е. ЕООД и БЕТА ЛИНК БЪЛГАРИЯ ЕООД към "ЕКО РЕ" ЕООД, правилно ли не е признато правото на данъчен кредит по част от фактурите и законосъобразно ли е извършено увеличение на финансовите резултати на ревизираното дружество с отчетените разходи по процесните фактури. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. Правилни са изводите на административния съд за нереалност на доставките, по фактури, издадени от БОРАЗ ЕООД, РИЦ АВТОМИВКА ЕООД и РИЦ-ГТП ЕООД с предмет на доставка СМР и пълнене на чували с тор, по които не е признато правото на данъчен кредит и са коригирани резултатите по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2019г., м.10.2019г., м.11.2019г., м.01.2020г., м.03.2020г., м.04.2020г. е м.09.2020г. Съдът е направил извод за нереални доставки, след като е обсъдил съвкупно събраните по делото доказателства. Съответни на доказателствата са изводите на съда, че от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства относно наличието на резултат от получените услуги, а що се отнася до представените приемо-предавателни протоколи и договори с част от доставчиците, същите не са достатъчни за удостоверяване реалност на услугите. Наличието на сключени договори между страните за извършване на СМР не е достатъчно основание да се приеме, че е налице реално извършена доставка по смисъла на ЗДДС. Процесните договори установяват облигационно отношение между две страни, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните доставки. В случай съдът намира, че представянето на еднотипни писмени договори и бланкетни протоколи към тях, които са частни документи, не са доказателство за реализация на правата и изпълнение на задълженията, възникнали за страните по силата на сключените договори. След преценка на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е констатирал, че при проследяване на процесните фактури с предмет услуги и СМР не се установява реалното им престиране. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, включително за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, както и за липса на реално извършвана икономическа дейност от същите, първоинстанционният съд правилно е приел, че извършването на процесните услуги не е доказано. Предвид изложеното, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки по процесните фактури и отказано право на данъчен кредит. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото, както правилно е приел съдът. Правилен и обоснован е и изводът на административния съд във връзка с установените задължения за корпоративен данък. По отношение на доставките по фактури, издадени от О.А.Е. ЕООД и БЕТА ЛИНК БЪЛГАРИЯ ЕООД с предмет СМР, пълнене на чували с тор и ресортиране на бали от пластмаса, правилно, по мотивите изложени по-горе, е прието че липсват реално изпълнени доставки. По отношение на доставките с предмет метална скрап и пластмасови отпадъци по фактури, издадени от РИЦ АВТОМИВКА ЕООД, РАДИАЛ СЕРВИЗ ЕООД, РЕЦИКЛА ЕООД и БОРАЗ ЕООД, настоящата инстанция споделя извода на съда за нереалност на доставките. Правилно съдът е приел, че не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките обстоятелството, че за същите са издадени фактури, които са намерили отражение в счетоводните регистри, без да са представени доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоката, предмет на фактурите. Предвид изложеното, правилно финансовият резултат на дружеството е преобразуван на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като в случая не е налице документална обоснованост по спорните фактури, а издадените фактури не отразяват действително осъществени стопански операции. С оглед фактическите установявания, законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО в посока неговото увеличаване със сумата по издадените фактури. С оглед на изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 934,53 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,