Решение № 9433 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2011 г.

Решение № 9433 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Николаев Ганчев от гр. Дупница против Решение № 146/18.10.2011 г., постановено по адм. дело № 208/2011 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № З-221/04.04.2011 г. на началника на РУ "Полиция" - Дупница, с която е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началника на РУ "Полиция" - Дупница, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на Петър Николаев Ганчев от гр. Дупница срещу Заповед № З-221/04.04.2011 г. на началника на РУ "Полиция" - Дупница, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗОБВВПИ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и в тежест на лицето, подало искането, е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че предотвратяването на евентуални или потенциални посегателства не може да мотивира издаването на разрешение. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В случая жалбоподателят е поискал издаване на съответното разрешение в качеството на физическо лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като изложените мотиви в заявлението не са подкрепени с доказателства за съществуваща реална необходимост от притежание на огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице. По отношение на наведените доводи, че разрешението му е необходимо за охрана на имущество - инкасо приходи, то издаването на такова разрешение е обусловено от наличието на служебна необходимост, когато се осъществява от едноличен търговец или юридическо лице и е подчинено на специалния режим по Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и правилата на ЗОБВВПИ във връзка с упражняването на професионална дейност. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Видно от представените пред двете инстанции доказателства, Ганчев не е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на дейността. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от носене и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие. Изложеното налага извода, че при всички случаи на първоначално издаване или продължаване срока на вече издадено разрешително за дейности по ЗОБВВПИ, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. В заявлението на жалбоподателя от 21.02.2011 г. липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост. При тази фактическа обстановка правилно административният орган е отчел, че в случая липсват факти, които да могат да се приемат като пораждащи правото му за носене на оръжие. Приемането на обратна теза би било в противоречие с въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Кюстендил съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение