Решение № 4153 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2013 г.

Решение № 4153 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Галина Цветанова Митева, действаща като ЕТ "Цветомир Митев - Галина Митева", срещу Решение № 325 от 11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 782 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт (РА) № 061200391/24.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 372 от 16.07.2012 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" (понастоящем Дирекция "ОДОП") - В. Търново, в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 12 635.30 лв. за данъчни периоди м. 05.2009 г., м. 06.2009 г. и от м. 08.2009 г. до м. 07.2010 г. включително, и допълнително начислен ДДС в размер на 5052.10 лв. и след извършено прихващане на ДДС в размер на 1 633.53 лв., е определен ДДС за довнасяне в размер на 16 053.91 лв. и са начислени лихви в размер на 4050.82 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда не почиват на писмените доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза. Счита, че постановеното решение е в противоречие с Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и на решения по дела С-285/11 и С-273/11 г. на СЕС. В тези насоки излага подробни доводи и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Търново, чрез пълномощника си юрк. К. Георгиева, в депозиран писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност. Отправя искане решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е потвърден отказа на приходната администрация да признае на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 635.30 лв. за данъчни периоди м. 05.2009 г., м. 06.2009 г. и от м. 08.2009 г. до м. 07.2010 г. включително, и допълнително начислен ДДС в размер на 5052.10 лв. и след извършено прихващане на ДДС в размер на 1 633.53 лв., е определен ДДС за довнасяне в размер на 16 053.91 лв. и са начислени лихви в размер на 4050.82 лв. След като е обсъдил сбраните по делото доказателства и съдебно-счетоводната експертиза, съдът е стигнал до извод, че процесните фактури, издадени от преките доставчици "Интер Кар Груп Реал" ЕООД, "Типс Лимитид" ЕООД, "Лавин груп" ЕООД, "Вики ПВ" ЕООД, "Педро Строй" ЕООД, "Вита Нова" ЕООД, "Адвъртайзинг къмпани" ЕООД и "Моби Строй търговия" ЕООД, с предмет на доставките различни видове хранителни продукти, зеленчукови консерви, платове и по една фактура (от Моби Строй търговия" ЕООД - шпакловане и боядисване с латекс) не удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен неправомерно - при ненастъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което води до извода за ненадлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за правилно постановен отказ на същото на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В мотивите на постановения съдебен акт е обсъдена и релевантната практика на СЕС, като съдът е намерил аргументите на жалбоподателя, основани на визираната практика за неоснователни и е изложил съображения за това. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА в частта му относно непризнатия данъчен кредит, административният съд подробно е обсъдил доставките на всеки един от посочените доставчици и е приел, че липсват доказателства фактурите да отразяват реално осъществени данъчни събития, което е пречка за признаване на претендираното право на данъчен кредит. Този извод на съда е правилен, тъй като изцяло съответства на доказателствата по делото. Правилно съдът е установил, че в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на всички преки доставчици, за резултатите от които са съставени протоколи по реда на ДОПК, от които е видно, че на декларираните адреси за кореспонденция не са открити представители на "Интер кар груп Реал" ЕООД, "Моби строй търговия" ЕООД, "Лавин груп" ЕООД, "Вита Нова" ЕООД, "Типс Лимитид" ЕООД, "Вики ПВ" ЕООД и "Адвъртайзинг къмпани" ЕООД, съответно след прилагане на процедурата по чл. 32 ДОПК не са представени никакви документи и писмени обяснения; на декларирания адрес е открит само управителят на "Педро строй" ЕООД, на когото лично е връчено ИПДПОЗЛ, но въпреки това не са представени никакви доказателства относно фактурираните доставки. На практика, ревизираното лице е представило единствено фактурите, по които се претендира данъчен кредит. По реда на чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, пред съда ответникът е оспорил верността на съдържанието на всички пътни листи, приложени към възражението срещу РА, намиращи се в папка № 1 и папка № 3 от административната преписка, и за същите не е проведено надлежно насрещно доказване. Правилно съдът е приел, че от разпита на свидетелите Митев и Иванов не се потвърждава достоверността на оспорените дати, тъй като показанията им са общи и дават само информация за начина им на работа. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е обсъдено в светлината на съвкупния доказателствен материал и обосновано съдът е приел, че същото не доказва поддържаната теза за реалност на спорните доставки, тъй като поставените задачи се свеждат единствено до изчисляване на различни варианти относно правото на приспадане на данъчен кредит (какви биха били резултатите, ако бъде признато такова по процесните фактури, респ. какви биха били лихвите). Вещото лице е потвърдило извода на органите по приходите, че и в счетоводството на ЕТ липсват данни за фактическото приемане на стоките от жалбоподателя, като наред с това е посочило, че не може да проследи стоковите потоци, тъй като стоките при ЕТ са заведени само стойностно, не е представена аналитична отчетност по артикули и количество, поради което наличните счетоводни данни не дават възможност за отговор в тази насока. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на откриване на доставчиците и на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия - наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Административният съд правилно е подчертал, че реалността на доставката като правно-релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в компетентността на националния съд. Правилно административният съд е приел, че съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да се изпълнени услугите. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, тъй като такова вече е присъдено в размера по по чл. 160, ал. 1 ДОПК от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение