Решение № 4825 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2017 г.

Решение № 4825 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на Столична община срещу решение от 19.06.2017 г., постановено по адм. д. № 7507/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната м подадена в срока по чл. Ответникът - Българска православна църква- Б. П., ръководена от С. С. и представлявана от законния си представител НЕОФИТ, П. Б. и М. С., чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административен прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното по касационен ред решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град се е произнесъл по жалбата на С. С. на Б. П. Ц. против заповед № СОА16-РД09-934/27.06.2016 г. на кмета на Столична община, с която на осн. чл. 73, ал. 3 и чл. 76 от Закона за културното наследство е разпоредено на собственика в 3-дневен срок от получаване на заповедта да бъдат започнати предвидените в разрешение за строеж № РЗС-18/19.06.2014 г., издадено от Министъра на инвестиционното проектиране, строително-монтажни работи, за извършване на основен ремонт, възстановяване и реставрация на Сграда на Богословски факултет, като в процеса на строителството да се спазят изискванията на действащата нормативна уредба, препоръките от съгласувателните писма и становища на централните и териториални администрации както и на специализираните контролни органи и експлоатационните дружества. Посочен е срок за изпълнение на предвидените в инвестиционния проект строително монтажни работи - 18 месеца от получаване на заповедта. Съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, лишена е от конкретни фактически основания, т. е. страда от порок липса на мотиви, тъй като посочените в нея фактически обстоятелства са общи и незадълбочени. Според съда налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неизясненост на спора от фактическа и правна страна, нарушено е изискването за събиране на всички относими доказателства вкл. и чрез назначаване на техническа експертиза за установяване на фактите по спора. Протоколът на комисията, подготвила с техническите си констатации издаването на обжалваната заповед не е бил подписан от представител на засегнатата страна - С. С. на БПЦ. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. По делото по безспорен начин е установено, че кметът на Столична община е упражнил предоставената му законова компетентност по чл. 73, ал 3 ЗКН, съгласно която разпоредба, след проведена процедура по чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, въз основа на констативния протокол на комисията по ал. 2, кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от закона. В случая заповедта е издадена на собственика на сградата - ръководената от Светия синод Българска православна църква - Патриаршия. В хипотезата на чл. 73 ЗКН административната процедура, завършваща със заповед по чл. 76, ал. 3 ЗКН включва назначаване на комисия, която се състои от следните членове: инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. За художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията се включва и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение - и представител на съответното регистрирано вероизповедание. Правилно от съдържанието на представения в преписката протокол по чл. 73, ал. 2 ЗКН съдът е направил извод за нарушение на изискванията на закона относно състава на комисията по чл. 73, ал. 1 ЗКН, в която не е бил включен представител на С. С., което само по себе си сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото се нарушава императивна норма на закона, а нарушението опорочава доказателствената стойност на констативния прокотол и съдържащите се в него фактически констатаци, поставящи начало на административната процедура но чл. 73 АПК. Що се отнася до правомощието на органа да издава заповед по чл. 73, ал. 3 ЗКН, тя се състои в издаване на административен акт, чиято цел е превенция на недвижимата културна ценност и предпазването им от увреждане или разрушаване, чрез предписване за извършване на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от закона. С разрешението за строеж, чието прилагане е разпоредено с обжалваната заповед е предвидено извършване на основен ремонт, възстановяван и реставрация на процесната сграда на пл. "Св.. Неделя в гр. С.. Съдът в мотивите на решението правилно и обосновано е приел, че процедурата по чл. 73 ЗКН се предхожда от предписание по чл. 72, ал. 3 от закона - даване незабавно на указания за аварийно-временно укрепване и определяне на срок за изпълнението им, кое се извършва въз основа на уведомление от собственика при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност. Правилна е прието, че не е била проведена процедурата по чл. 72 ЗКН, което обосновано води до извода, че мотивите на оспорената заповед, възпроизвеждащи констатацията по чл. 73, ал. 2 са общи и неконкретни. Не става ясно от преписката дали производството се провежда поради наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност или собственикът на сградата се задължава да изпълни и осъществи строителните работи по разрешението за строеж. С оглед на горното, настоящият състав намира, че решението следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед на горното, Върховният административен съд