Решение № 9832 от 30.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2021 г.
ВАСПето отделение30.09.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 53 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 545/2020 г. по описа на Административен съд- Русе и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Велковски против заповед 8121К-8699/21.08.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, във връзка с чл.204, т.1, чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Пиперкова, срещу решение 53 от 14.12.2020 г. по адм.дело 545 по описа за 2020 г. на Административен съд Русе. С него по жалба на Н. Велковски е отменена негова заповед 8121К-8699 от 21.08.2020г. относно наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебно правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, като се остави в сила оспорената заповед. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът Н. Велковски, чрез процесуалния си представител адв. Е. Коева-Минчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд е била заповед 8121К-8699 от 21.08.2020 г. на Министъра на Вътрешните работи. С нея, на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, във връзка с чл.204, т.1, чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на Н. Велковски е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В мотивите на оспорената заповед е прието, че на 20.12.2019г. инспектор Н. Велковски е присъствал на фирмен банкет, след което посетил с колегите си и друго заведение, прибрал се вкъщи за да вземе приготвен багаж и тръгнал с автомобил БМВ Х5, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на брат му към кв.Дружба. Около 01:30 часа на 21 декември минал по ул.Пристанищна, срещу 22 Б. Пътната настилка била мокра, а видимостта намалена. Велковски навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в таксиметров автомобил, управляван от М. Александров. Вследствие на пътно-транспортното произшествие (ПТП), Александров получил леки телесни увреждания, а автомобилът му значителни имуществени вреди. При извършената проверка на двамата водачи с техническо средство било установено, че Велковски е с концентрация на алкохол в кръвта 0.89 промила, за което му бил съставен АУАН, подписан без възражения. Това поведение на служителя е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия (ДНО) орган като виновно нарушение на т.19, т.20 и т.28, б б от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което е осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Прието е , че се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина по см. На чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР- деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Административния съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същата е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл.195, ал.2 от ЗМВР. Съдът е направил преценка, че при издаването на заповедта не са изпълнени изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР и, че тя е материалнонезаконосъобразна, като при това е нарушена и целта на закона ЗМВР. Решението е неправилно. Неправилно съда е достигнал до извода, че оспорената заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок, предвиден в чл.195, ал.2 от ЗМВР, според която норма за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението на и не по-късно от две години от извършването. Според първоинстанционния съд Министъра на вътрешните работи, в качеството си на дисциплинарно наказващ орган (ДНО) открил дисциплинарното нарушение в момента на получаване на предложение с рег. 336р-5302/24.02.2020 г. от директора на ОД на МВР- Русе. В писмото са отразени резултатите от назначената проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, във връзка с получените данни за извършено от инспектор Велковски дисциплинарно нарушение на 21.12.2019 г. Съдът е счел, че заповедта е издадена след законоустановения срок, тъй като той е изтекъл на 26.04.2020 г. Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В чл.196, ал.2 от ЗМВР изрично е посочен началния момент, от който дисциплинарното нарушение се счита за установено, а именно когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. Данните, постъпили с предложение 336р-5302/24.02.2020 г. са в резултат на извършени процесуални действия във връзка със заповед на директора на ОД на МВР- Русе, който е административен орган, различен от ДНО. Безспорно установено е, че материалите от дисциплинарното производство са постъпили в МВР с писмо 336р-16801 на 13.07.2020 г., като този факт не е оспорен пред първоинстанционния съд. От този момент започва да тече преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание. В рамките на този срок ДНО ( министъра на вътрешните работи) на 21.08.2020 г. издава оспорената заповед 8121К-8699, в която подробно е описана фактическата обстановка, изследвал е формата на вината и е мотивирал защо приема деянието за умишлено, преценил е настъпилите вредни последици и цялостното поведение на Велковски по време на неговата служба. Неоснователно съдът е приел, че в състава на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) неправилно е била включена В. Йорданова, тъй като тя е имала формирано убеждение относно вината на жалбоподателя. Съгласно чл. 37 от Инструкция 8121з-440 от 27.04.2015 г. предложените участници за ДРО по възможност трябва да са съобразени с длъжността на държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, да бъдат компетентни в областта, предмет на дисциплинарното производство и да не са участвали в извършени предварителни проверки. В случая министърът на вътрешните работи не е извършил нарушение, като е включил в състава на комисията служителя Йорданова. Не е установена заинтересованост на член на ДРО от изхода на разследването и жалбоподателят не е направил искане за отвод на член на комисията . Доказано по делото е, че жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, нарушавайки т. 19, т. 20, т. 28, б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като действията му са се отразили негативно върху авторитета на МВР и реално водят до загубване на доверието в полицейската институция. Като е достигнал до противоположни изводи Административен съд- Русе е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав на Пето отделение на ВАС, счита че следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение