Решение № 10017 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14189/2016 г.

Решение № 10017 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14189/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на "Национална агенция по приходите" (НАП) срещу решение № 2079 от 08.11.2016 г., постановено по административно дело № 1408/2016 г. от Административен съд П., с което е отменена негова заповед № 1033/23.11.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Н. Б. Б. в представени от процесуален представител писмен и отговор и становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства установява, че обжалваната пред него заповед, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, същият по силата на влязло в сила решение № 11919/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3554/2015 г. на Върховния административен съд и на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е възстановен на длъжността директора на ТД на НАП П.. При това и с оглед на липсата на мотиви, обосноваващи извода на Изпълнителния директор на НАП, за наличие на обективна невъзможност Б. да изпълнява служебните си задължения обосновано и законосъобразно е отменил заповедта. В случая следва да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде изведен извод за наличие на сочените в заповедта обстоятелства. Наведените доводи от процесуалния представител на касатора, че Б. няма разрешение за достъп до информация с ниво на квалификация секретно са голословни и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Липсват дори доказателства, че за длъжността, на която е възстановен Б. по силата на съдебно решение е необходимо такова разрешение, тъй като не е представена дори длъжностна характеристика за тази длъжност. Ето защо касационната жалба е неоснователна - същата е голословна и не се подкрепя от нито едно доказателство. При така установената фактическа обстановка и предвид мотивите, изложени в решение № 11919/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3554/2015 г. на Върховния административен съд, настоящият състав намира, че в случая заповедта е незаконосъобразна не само като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, но и в нарушение на принципа на законност, тъй като органът, издател на заповедта постановил заповед във вреда на ответника, при превратно упражняване на власт и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, предвиждащ задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. На практика с постановяването на процесната заповед Изпълнителният директор на НАП не е изпълнил влязлото в сила решение № 11919/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3554/2015 г. на Върховния административен съд, с което Б. е възстановен на заеманата от него длъжност, за което в позитивното право на Р. Б. е предвидена и наказателна отговорност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК НАП следва да бъде осъдена да заплати на Б. направените деловодни разноски в размер на 2000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение