Решение № 15183 от 11.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10804/2010 г.

Решение № 15183 от 11.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10804/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Веселка Кръстева Иванова от гр. София срещу решение № 8746 от 28.06.2010 г., постановено по адм. дело № 14630/2009 г. от тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-02-16-1626 от 21.10.2009 г г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСЛ/ е прекратено служебното й правоотношение. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано и моли да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което заповедта на министъра на Регионалното развитие и благоустройството бъде отменена. Ответника счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на тричленния състав, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Веселка Иванова против заповед № РД-02-16-1626/2009 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. За да постанови този резултат съдът е приел, следното от фактическа страната: Иванова е изпълнявала длъжността "началник отдел" на отдел "Изпълнение на програмните приоритети" в Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). При извършена проверка по сигнал за наличие на конфликт на интереси било установено, че Иванова е член на управителния съвет на сдружение "Балкански институт по труда и социалната политика" и на Централния съвет на политическа партия "Движение за права и свободи" (ДПС) от област Видин. Въз основа на така установените факти съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите основания за издаването й. Приел и, че същата е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел и при спазване на административно производствените правила. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е дали е налице несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл в конкретния случай с оглед обстоятелството, че Иванова е чл. на Централния съвет на политическа партия ДПС. Видно от Устава на ДПС приложен по делото, в раздел III е уредена организационната структура на партията. Съгласно чл. 8 от същия Върховен орган на ДПС е Националната конференция, която се свиква веднъж на три години. Следващият орган е Централния съвет (ЦС), като съгласно чл. 9 от Устава същият действа по времето между две конференции, същият се свиква най-малко веднъж на три месеца и има следните правомощия: актуализира Програмните документи; актуализира годишния бюджет на ЦС, избира и освобождава председател на Областен съвет в случаите, когато не изпълнява Устава или решенията на ЦС (Централното оперативно бюро (ЦОБ)) на ДПС или при невъзможност да се справи с възложената му работа; взема необходимите решения във връзка с неотложни задачи, които трябва да решава ДПС; обсъжда и приема отчета на ЦОБ; утвърждава образци и изработва печатите, знамената и всички останали материали върху, които се поставя емблемата на ДПС; утвърждава Правилника и Програмата за дейността на МДПС; утвърждава образци на документи предвидени Устава и приема единни правила по прилагането му. Следващият орган, посочен в Устава е Председателят с конкретно посочени права и задължения в чл. 10, а в чл. 11 са уредени правомощията на Централното оперативно бюро, което е постоянно действащ ръководен орган, което изпълнява решенията на Националната конференция и ЦС и осъществява оперативното политическо ръководство на ДПС. От анализа на цитираните разпоредби на Устава на ДПС, както и от систематичното им място в същия следва еднозначен извод, че Централния съвет на ДПС е ръководен орган на политическата партия. Разпоредбата на чл. 9 се намира в раздел III "Организационна структура", като следва непосредствено разпоредбата уреждаща правомощията на върховния орган на партията и е непосредствено преди разпоредбата уреждаща правата и задълженията на Председателя на партията. Изводът, че ЦС е ръководен орган ДПС следва и от правомощията му разписани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. т. 1-8 от Устава. Това следва и от обстоятелството, че с решение от 25.05.2006 г., постановено по гр. д. № 2574/1990 г. по описа на Софийски градски съд, Търговска колегия - Фирмено отделение регистърният съд е вписал в регистъра на политическите партии, по партидата на партия ДПС промени, между които и заличаване на вписания Централен съвет и е вписал но Централен съвет на политическата партия, състоящ се от 163 членове, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за политическите партии. От така установеното следва, че изводът на тричленния състав, че ЦС на ДПС, съгласно устава на същата партия е ръководен орган е законосъобразен. Същият базиран на събраните по делото доказателства - устава на ДПС, който е приет от върховният орган на партията - Националната конференция. В случая наведените от касатора доводи, че ръководна длъжност е тази, която носи белезите посочени в разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията са неоснователни, тъй като ръководен орган на политическа партия и служител на ръководна длъжност в администрацията са различни понятия и между тях не може да бъде правна аналогия. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, същото е обосновано, като изводите на съда са базирани изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от тричленния на Върховния административен съд решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия