Решение № 340 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов от гр.Велико Търново, чрез процесуален представител - адв. Д.Стоянов, против решение 173 от 15.06.2023 г. постановено по адм. д. 289/2023г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане ПР-ПБЗН-ВТ1-5-4 от 22.02.2022 г., издадено от инспектор в група "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (ДПК и ПД в РСПБЗН) Велико Търново. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Посочва, че изводите на съда не съответстват на закона, на събраните по делото доказателства и на указанията на ВАС дадени с решение 4638/03.05.2023 г. по адм.д. 6121/2022 г. по описа на съда. Счита за недопустимо административният орган да твърди нови обстоятелства и то при повторното разглеждане на делото. Излага и подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което се отмени или прогласи за нищожен оспорения административен акт. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - инспектор в група "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" (ДПКПД) в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН) Велико Търново, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след отмяна на Решение 140/18.05.2022 г., постановено по адм. дело 109/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с Решение 4638/03.05.2023 г., постановено по адм. дело 6121/2022 г. по описа на ВАС. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Разпореждане ПР-ПБЗН-ВТ1-5-4, издадено от инспектор в РСПБЗН - Велико Търново, с което на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 32, т. 6 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредбата за ПНПБЕО) е разпоредено на Николов, като собственик на апартамент [номер], находящ се в гр. Велико Търново, [улица], [адрес], да възстанови в срок до 31.08.2022 г. целостта на коминното тяло в упоменатия апартамент, в съответствие с изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредбата за ПНПБЕО. За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел от правна страна, че валидността на оспореното разпореждане и извършеното нарушение на чл. 32, т. 6 от Наредбата в апартамент 25 са потвърдени от ВАС в отменителното му решение - повод за образуване на повторното производство пред АС - Велико Търново. След изпълнение указанията на ВАС е счел, че правилно жалбоподателят Николов е посочен за адресат на акта и независимо че по делото не са събрани доказателства същия да е собственик на имота, след като постоянният и настоящият му адреси са на адреса на имота, може да се приеме че е ползвател или пребиваващ в процесния обект. Съобразил е разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, регламентираща че длъжни да спазват изискванията й са държавните органи, юридическите лица и гражданите - собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица, и е обосновал извода, че като ползвател Николов е надлежен адресат на процесното разпореждане. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, подробно е описал приетото за установено от фактическа страна, което не се оспорва от страните и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Нормативното основание за издаване на оспорения ИАА са чл.125, ал.1, т.1 и т.4 от ЗМВР, предвиждащи при упражняване на държавен противопожарен контрол (ДПК) органите по пожарна безопасност и защита на населението да извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти и да издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Осъществяването на държавния противопожарен контрол е част от дейностите, чрез които се осъществява дейността на органите по пожарна безопасност и защита на населението по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Редът за неговото осъществяване е разписан в Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи по законова делегация в чл. 17, ал. 4 от ЗМВР съгласно § 2 от ЗР на наредбата. Независимо, че в акта не е посочена горната Наредба, разписанието е издадено и в изпълнение разпоредбата на чл.14, ал.2, т.4, вр. с ал.1, чл.22 и приложение 4 от същата. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган и при липса на доказателства за извършената проверка /липса на протокол/. Въз основа на разпореждане на Директора на РДПБЗН - Велико Търново /с оглед правомощията му по чл.5, ал.1, т.1 от Наредба 8121з-882/, началника на РСПБЗН В.Търново, в изпълнение на правомощията му по чл.7, ал.1, т.1 от посочената наредба, е определил инспектор Т.Йоргова служител на РСПБЗН В.Търново да извърши проверка по жалба вх. 128200-152/11.02.2022 г. на граждани, живущи на адрес: гр.В.Търново, [улица], [адрес] за нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност в жилищната сграда на посочения адрес. Ето защо, инспектор Йоргова се явява компетентен орган да извърши възложената проверка и да издаде процесното разпореждане на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР. Тъй като в случая е извършена проверка по чл.15, т.7 от Наредба 8121з-882, във връзка със сигнал по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, наредбата не изисква изготвянето на специален протокол за нея. Установеното при проверката се обективира в самото разпореждане, съгласно приложение 4 към чл.22 от Наредбата. В случая горното е изпълнено, в разпореждането е отразено констатираното при проверката, а именно че в апартамент 25 е премахнато коминното тяло, което представлява нарушение на чл.32, т.6 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г за ПНПБЕО, съгласно който в сградите и помещенията не се разрешава нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им. Същественият по делото въпрос е след като жалбоподателят Николов не е собственик на процесния имот /което обстоятелство последния оспорва, но не подкрепя с доказателства/, а живее на същия, надлежен адресат на разпореждането ли е ? Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Разпоредбата на чл.3 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите не е бланкетна, а обща и определя кръга на лицата задължени да спазват изискванията на наредбата в цялост. В Наредбата не се съдържат норми, които да визират конкретни задължения само за ползвателите или за временно пребиваващите на обектите лица, за да се отчита характерът на предписанието и съответно кой следва да е негов адресат. Предвид изложеното, задължени да не нарушават целостта и промяната на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и да не ги използват за други цели, несвързани с предназначението им /чл.32, т.6 от Наредбата/, са всички лица, визирани в чл.3 от Наредбата за ПНПБЕО. От представената справка на община Велико Търново е видно, че процесния адрес, считано от март месец 2000 г. е постоянен адрес на жалбоподателя и К. Хутова /сочена за собственик в жалбата на гражданите до директора на РДПБЗН - В.Търново/ и настоящ на същите лица, считано от месец октомври 1994 г. След като Николов живее на адреса и в негово присъствие е извършена проверката на 21.02.2022 г., независимо дали е собственик или не на процесния обект, същият като ползвател се явява надлежен адресат на разпореждането, в съответствие с изискванията на чл.32, т.6 във вр. с чл.3 от Наредбата за ПНПБЕО. Този извод не се променя и предвид вписването му като собственик в процесното разпореждане, още повече че по време на проверката, по данни на административния орган, същият не е опровергал предположението в тази насока. Неоснователен е и бланкетно наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК , Върховният административен съд, пето отделение