Решение № 10027 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Десле" ЕООД, подадена чрез адв. Христова, срещу решение 1325/28.02.2023 г., постановено по адм. д. 3991/2022 г. от Административен съд София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени издадения ревизионен акт. Претендира да му се присъдят сторените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, чрез юрк. Станчева, моли касационната жалба да бъде отхвърлена, съответно първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Десле" ЕООД против ревизионен акт Р-22221920008172-091-001/11.11.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 185/03.02.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, с който в тежест на Десле" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 08,09,10.2017 г.; м. 09,11.2018 г. и м.01,02,03,06,08,10,12.2019г. в размер на 33 829,35 лв. и е начислена лихва за просрочие в размер на 10 296,85 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6/9 от ЗДДС, по фактури издадени от Лидер Стил Про" ЕООД, Ранд Ко" ЕООД, Пи Ес Комерс" ЕООД, Евро Миг 73" ЕООД, Сангрия БГ" ЕООД, Еуросимат" ЕООД, 100 на 100" ЕООД, Вариус Маркет" ЕООД, МБ Трейд 16" ЕООД и Карвинг Берк" ЕООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от горецитираните доставчици. Изложени са мотиви, че не се доказва реалността на фактурираните от Ранд Ко" ЕООД, Пи Ес Комерс" ЕООД, Сангрия БГ" ЕООД, Еуросимат" ЕООД, 100 на 100" ЕООД, Вариус Маркет" ЕООД, МБ Трейд 16" ЕООД и Карвинг Берк" ЕООД доставки на стоки, тъй като не са представени доказателства за действителното прехвърляне на собствеността върху фактурираните строителни материали към получателя, нито е установено плащане, доколкото представените фискални бонове са издадени от нерегистрирани фискални устройства и на процесните дати не са отчетени обороти към НАП. По отношение на документираните доставки на СМР по фактури, издадени от Лидер Стил Про" ЕООД и Евро Миг 73" ЕООД, съдът е посочил, че процесните фактури не отговарят на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, доколкото в същите липсва описание на вида на услугата и могат да се отнесат към всеки действащ договор, по който жалбоподателят е страна. Наред с това процесните фактури с предмет СМР не са отразени в дневниците за продажби на доставчиците и липсват доказателства за плащане по същите. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Правилни са изводите на съда по отношение на спорните доставки на строителни материали по фактури, издадени от Ранд Ко" ЕООД, Пи Ес Комерс" ЕООД, Сангрия БГ" ЕООД, Еуросимат" ЕООД, 100 на 100" ЕООД, Вариус Маркет" ЕООД, МБ Трейд 16" ЕООД и Карвинг Берк" ЕООД. В случая липсват доказателства за прехвърляне на собствеността към получателя, както и не се установява сочените доставчици да са разполагали с документираните материали, за да бъдат те обект на последващи доставки към касатора. В хода на ревизията са представени единствено спорните фактури, придружени с касови бонове за които е установено, че са издадени от нерегистрирани фискални устройства и на процесните дати не са отчетени обороти към НАП. На всички доставчици са връчени искания за предоставяне на документи по реда на чл. 32 от ДОПК, като нито един от тях не е представил доказателства за документираните доставки, а някои от сочените доставчици дори не са включили спорните фактури в дневниците си за продажби. Следва да се отбележи, че както притежаването на фактури, така и редовното им осчетоводяване не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Съобразно изискването на ЗДДС, съответно съгласно практиката на СЕО и СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издал фактурата. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства, обосновано е прието от съда, че в случая не е установено действително предаване на фактурираните стоки от сочените във фактурите доставчици, съответно изпълнение на изискването на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. Относно фактурираните СМР услуги по фактури, издадени от Лидер Стил Про" ЕООД и Евро Миг 73" ЕООД, настоящата касационна инстанция споделя извода на съда, че процесните фактури не отговарят на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. В случая не са представени убедителни доказателства, които да индивидуализират документираните услуги по вид и количество. Приложените договори съдържат общи клаузи, като в тях нито е договорена конкретна цена, нито е уточнен вида на СМР, който следва да се извърши. Представените протоколи в които са описани някакви дейности не могат да запълнят празнотата в договорите и процесните фактури, предвид което не могат да удостоверят по категоричен начин реалността на извършените услуги. Още повече Лидер Стил Про" ЕООД и Евро Миг 73" ЕООД не са включили процесните фактури в дневниците си за продажба и са издали фискални бонове от нерегистрирани фискални устройства. За признаване правото на данъчен кредит, съгласно трайната практика на ВАС и СЕС, основана на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО за общата система на ДДС, абсолютна предпоставка е действителното изпълнение на фактурираната доставка, което при доставките на услуги предполага точното осъществяване като вид и обем на уговореното между страните и наличие на резултат от услугата при получателя, като съществено изискване е услугата да е изпълнена от лицето, сочено във фактурата като доставчик. С оглед изложеното, съвкупната преценка на приложените по делото доказателства и установените факти, налагат извод за липса на реално осъществени услуги по фактурите, издадени от Лидер Стил Про" ЕООД и Евро Миг 73" ЕООД. Неоснователен е наведеният от касатора довод, че ревизионният акт не съдържа собствени мотиви и фактически констатации, тъй като по силата на чл. 120 ДОПК, РД е неразделна част от РА и няма пречка в него подробно да се изложат всички мотиви и фактически констатации на органа. Неподкрепено от доказателствата по делото е и твърдението, че в решението не са обсъдени всички факти и обстоятелства по делото, а са възпроизведени буквално мотивите на органа. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, представени в хода на ревизията и е изложил собствени мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4 180 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,