Решение № 5811 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2017 г.

Решение № 5811 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. С. М. чрез адв. П. Д. срещу решение № 230 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 723/2016 г. по описа на Административен съд - Б..

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационнaта жалбоподателка не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител е постъпила молба, с която се иска да се даде ход на делото в нейно отсъствие като са изложени съображения за неправилност на съдебния акт.

Ответникът, кметът на община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Св. Х. е депозирано възражение на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. С. М. от гр. П. против отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № 94-00-5820/07.11.2016 г. на кмета на О. П. по заявление вх. № 94-00-5820/15.08.2016 г. по описа на общинска администрация гр. П..

За да постанови този резултат, Административен съд - Б. е установил, че искането за идентифициране на земеделска земя по действащ регулационен план или влязла в сила кадастрална карта не е административна услуга, регламентирана от общия закон, а е специална процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че идентификацията на имота се извършва в производството пред ОбСЗ при спазване на специалния закон, за установяване на границите на имота преди внасянето му в ТКЗС, а не по реда на АПК, тъй като за да бъде издадено удостоверение за идентичност на имота, като административна услуга по АПК, следва да бъде установен статутът на имота, въз основа на някакъв план, в който той е обособен, за да може да бъде издадена и скица.

Съдът е счел, че доколкото по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че земеделската земя е заявена за реституиране по реда на специалния закон, като искането не е подкрепено с писмени доказателства и не представлява такова по чл. 13 ППЗСПЗЗ, то жалбата е неоснователна и в случая е приел, че се цели заобикаляне на производството по специалния закон с твърдения за придобито право на собственост въз основа на давностно владение, без да е индивидуализиран обекта, за който се иска услугата.

Така постановеното решение е неправилно.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на удостоверение за идентичност не е административна услуга по смисъла § 8 от ПЗР на АПК, а специална процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Неправилно съдът е приел и, че с твърдения за придобито право на собственост въз основа на давностно владение - се цели заобикаляне на производството по специалния закон, тъй като правният интерес на заявителката се определя от обстоятелството, че поисканата услуга е необходим документ, изискан от нотариус, за провеждане на производство за признаване на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка. Възникването или не на право на собственост по давност или на друго основание следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл. 587 от ГПК, като необходима предпоставка за това се явява издаване на удостоверение за идентичност. Административният орган и административният съд нямат компетентност да се произнасят относно възможността на молителя да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка. Неиздаването на удостоверение за идентичност лишава жалбоподателката да извърши предвиденото охранително производство по чл. 587 от ГПК, тоест лишава я незаконосъобразно да заяви претендираното от нея вещно право по реда на нотариалните удостоверявания. Отказът за издаване на удостоверение за идентичност на имот по действащата КК и КР с имоти по предходни кадастрални и/ или регулационни планове /независимо от това дали въпросният имот е бил земеделски към датата на образуване на ТКЗС или не/, не може да бъде обоснован с твърдението, че удостоверението следва да бъде поискано и издадено само по реда на чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, и то в производство за възстановяване на собствеността върху процесния имот, инициирано пред Общинска служба "Земеделие" при съответната община.

След като е бил сезиран с искането за издаване на удостоверение за идентичност на недвижим имот по предходни планове, кметът на община П. не е имал основание да указва, че идентификацията на имота следва да бъде извършена по реда на чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. Същият е бил длъжен на първо място да прецени дали е компетентен да извърши исканото удостоверяване или не.

Видно от съдържанието на молбата и описанието на имота в приложената към административната преписка молба-декларация за обстоятелствена проверка /л. 10 и л. 13 по адм. д. № 723/2016 г./, иска се издаване на удостоверение за идентичност на имот с идентификатор 56126.600.7415 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Удостоверението за идентичност на имот с идентификатор по влезли в сила КК и КР съставлява официален документ по смисъла на чл. 55, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, а издаването му е от компетентността на началника на регионалната служба по геодезия, картография и кадастър, видно от разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ЗКИР. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗКИР кметът на общината е компетентен да издава удостоверения за идентичност на недвижими имоти до влизане в сила на КК и КР за съответното населено място. След като вече е одобрена КК и КР на гр. П., компетентността на кмета на общината за предоставяне на кадастрални данни за имоти на тази територия се прекратява.

Ако пък кметът на община - П. или оправомощено от него лице са компетентни да издадат исканото удостоверение за идентичност на база сключено с АГКК споразумение по чл. 55, ал. 8 от ЗКИР и чл. 32 и сл. от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, то в този случай изричният му отказ с изложените в него мотиви за постановяването му следва да бъде отменен, а делото - върнато на кмета на община П. за ново произнасяне с издаване на исканото удостоверение. В удостоверението административният орган е свободен да впише всички данни, известни му в кръга на службата му, включително и обстоятелството, че по отношение процесния имот не е проведена процедура по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /ако такава е обективната истина/.

С оглед гореизложеното постановеният от кмета на община 0-П. изричен отказ за издаване на удостоверение за идентичност, обективиран в негово писмо изх. № 94-00-5820/07.11.2016 г., следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото - върнато във вид на преписка на кмета на общината със следните указания: 1. Ако пряко приложение в случая намира разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ЗКИР - кметът следва при условията на чл. 31 от АПК да препрати молба вх. № 94-00-5820/15.08.2016 г. на компетентния за това административен орган - началникът на регионалната служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П.;

2. Ако между изпълнителния директор на АГКК и кмета на община -П. е сключено споразумение по чл. 55, ал. 8 от ЗКИР и чл. 32 и сл. от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, то кметът на общината според съдържанието на споразумението следва да се произнесе по молба вх. № 94-00-5820/15.08.2016 г. и да издаде исканото удостоверение или да препрати същата на оправомощеното за това по см. на чл. 35, ал. 1 от Наредбата лице от общинската администрация.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение