Решение № 16150 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2019 г.

Решение № 16150 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11750/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Димитров Митовски от [населено място], против решение № 1281/12.06.2019 г. по адм. д. № 997/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-63 от 8.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Депозирал е писмен отговор чрез гл. юрисконсулт Вълчанова със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С процесното решение № 2153-15-63 от 8.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е оставена без уважение жалбата на Т. Митовски срещу разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 2136-15-75/30.11.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО е изменена и определена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. В резултат на проведено ново производство, е преизчислена и отпусната пенсията на Митовски в нов размер, считано от 01.07.1999 г., пожизнено по чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите /ЗП отм. /, чл. 46а и 46б от ЗП (отм.);. Размерът на пенсията е бил определен на лицето считано от 1.07.1999 г. при осигурителен стаж от втора категория труд – 34 г., 04 м. и 22 дни, при общ осигурителен стаж по чл. 104 от КСО превърнат към трета категория труд – 43 г. 06 м. 05 дни /погрешно посочен в разпореждането като 42 г. 06 м. и 05 дни/, индивидуален коефициент 0. 980, и осигурителен доход определен за периода от 1.11.1989 г. до 31.10.1992 г. в размер на 35844. 00 лева, установен по служебен път. Намален е размерът на зачетения осигурителен стаж от началната дата на отпускане на пенсията – 8.12.1995 г., когато му е определен осигурителен стаж от втора категория труд – 22 г. 11 м. 02 дни, от трета категория – 14 г. 04 м. 02 дни, осигурителен стаж към трета категория - 42 г. 11 м. 27 дни, индивидуален коефициент 1. 669. Това е сторено, защото при проведеното ново производство, касаторът не е могъл да представи оригиналните документи от пенсионната си преписка от 1995 г., когато първоначално е отпусната пенсията му. В решение № 2153-15-63 от 8.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е посочено, че исканият от Митовски базисен период от 1.01.1983 г. – 31.12.1985 г. не може да бъде формиран с данни от действително получен доход, тъй като до 14.01.1983 г. по данни на разплащателните ведомости на СО МАТ АД, лицето е било пренасочено да работи в други предприятия, за които не съществува запазен архив и възможност за включване на действително получен осигурителен доход. Посочено е също, че най-близък до желания за изчисляване размера на пенсията тригодишен базисен период е от 15.01.1983 г. до 14.01.1986 г., с осигурителен доход 6367. 43 лв. и индивидуален коефициент 0. 855, който е по-неблагоприятен от индивидуалния коефициент 0. 980, съответстващ на базисен период 1.11.1989 г. – 31.10.1992 г. и осигурителен доход 35844 лв., също установен по служебен път, поради което пенсията е преизчислена с този най-благоприятен базисен период. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства се установява, че оспорените административни актове са издадени при наличие на хипотезата по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, при правилно прилагане на административно производствените правила и материалноправните разпоредби, след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, като от административния орган служебно е събрана необходимата и относима информация. Според Административен съд Пловдив, административният орган законосъобразно е приел, че по отношение на Митовски са събрани всички необходими доказателства в резултат на служебната проверка за неговия действителен осигурителен стаж. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че правилно от 1.07.1999 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО по отношение на размера й с нов базисен период, при действително удостоверения осигурителен стаж, осигурителен доход и индивидуален коефициент. Според съда, събраните по делото доказателства сочат за придобит от касатора осигурителен стаж за времето от 12.10.1957 г. – 1.12.1995 г., както следва: осигурителен стаж от втора категория – 23 г. 04 м. 02 дни и осигурителен стаж от трета категория – 14 г. 04 м. и 02 дни, на основание чл. 104 от КСО, общ осигурителен стаж към трета категория труд – 43 г. 06 м. 05 дни. Доказателствата сочат, че придобитият осигурителен доход за период от 1.01.1987 г. до 31.12.1989 г. е в размер на 7079. 83 лв., а не този, при който е изплащана пенсията на лицето. Касаторът не е представил относимите документи, с които е следвало да разполага – оригиналите на документи за стаж, въз основа на които е определена пенсията му през 1995 г. Така постановеното решение е неправилно. Съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д"от КСО, основание на процесното разпореждане на пенсионния орган, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал - по инициатива на органа - когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. От приложената на л. 17 по адм. д. № 997/2019 г. Актуална справка за пенсионер към 1.05.2013 г. от базата данни на НОИ, както и от решения на директора на ТП на НОИ и разпореждания на пенсионния орган се установява, че на Т. Митовски е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 8.12.1995 г., пожизнено. Размерът на пенсията е определен при: осигурителен стаж: от ІІ категория труд - 22 г. 11 м. 02 дни, от ІІІ категория труд – 14 г. 04 м. 02 дни, индивидуален коефициент 1, 669, определен от доход от 1.01.1987 г. до 31.12.1989 г., основен размер на пенсията 375. 48 лева. Така определената пенсия е била осъвременявана и преизчислявана през годините с издаване на съответните разпореждания на пенсионния орган, приложени в пенсионната преписка. Касационният състав констатира, че в преписката по делото не е представено от ответника разпореждането от 1995 г. на пенсионния орган, с което е отпусната първоначално личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Митовски. Данните от разпореждането са цитирани в представените по делото справка на л. 17, както и последващите издадени на лицето разпореждания на пенсионния орган и решения на директора на ТП на НОИ. С представено по делото на л. 19 от адм. д. № 997/2019 г., писмо изх. № К-19476/24.06.2013 г. от началник на сектор "Пенсионно осигуряване" до Т. Митовски, е поискано във връзка с извършване на преглед на пенсионните досиета, в 7-дневен срок от получаване, да представи в РУСО Пловдив всички документи, удостоверяващи трудовия /осигурителния му стаж. Вследствие инвентаризация в ТП на НОИ-Пловдив през 2013 г., при която е отчетена липсата на пенсионни досиета, административният орган е предприел действия за проверка по реда на 108, ал. 1 от КСО и за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от касатора да представи всички документи удостоверяващи осигурителния му стаж и доход. Проведена е наново процедура по установяване на осигурителния стаж на лицето. Митовски в собственоръчни декларации от 9.05.2013 г. /на л. 22 и от 24.02.2015 г. /на л. 28/, е посочил, че не е в състояние да представи исканите доказателства отново, като е посочил имената и периодите на предприятията, в които помни, че е работил. В хода на производството са издадени неколкократно и отменяни следните актове: 1 разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 2136-15-58/29.06.2017 г. и разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 2143-15-32/10.07.2017 г. на началник отдел "ПО" при ТП на НОИ Пловдив, отменени с решение № 2153-15-178/4.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ; 2 разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 01048/2.02.2018 г., отменено с решение № 2153-15-84/16.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и 3 процесното разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 2136-15-75/30.11.2018 г. на началник отдел "ПО" при ТП на НОИ Пловдив, потвърдено с обжалваното в настоящото производство решение № 2153-15-63/08.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. В хода на производството са изискани и представяни от жалбоподателя и осигурителите му доказателства относно осигурителния му стаж и доход, относно предпочитания от него най-благоприятен базисен период, няколкократно е преизчисляван и променян базисният период, индивидуалният коефициент и размерът на отпусканата пенсия на жалбоподателя по периоди. Като краен резултат от производството е формиран извод за промяна в размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на база новоприетия осигурителен стаж, базисен период и индивидуален коефициент на лицето. Определена е пенсия в по-нисък размер, преизчислена по периоди. Според касационния състав, неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" включвайки факта на липсата/ изгубване на първоначалната пенсионна преписка на Митовски в тази хипотеза. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено в чл. 99, ал. 1 от КСО като основание за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху Митовски. Жалбоподателят е добросъвестен и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ Пловдив във връзка с съхраняването/респективно изгубването на пенсионната му преписка. Определената през 1995 г. по условията на чл. 2 от ЗП (отм.); , лична пенсия на Митовски е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния орган. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на касатора, нито се установява негово недобросъвестно поведение в тази връзка. В базата данни на НОИ се е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на изчисляване на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от представена на л. 17 по адм. д. № 997/2019 г. Актуална справка за пенсионер към 1.05.2013 г. С издаване на обжалваното разпореждане пенсионният орган не е изменил пенсията на Митовски, а на практика му е отпуснал нова пенсия, определена въз основа на други изискани доказателства. Както е признато и в процесното решение на директора на ТП на НОИ, органът е бил в невъзможност да се снабди с данни за осигурителния стаж и доход на лицето за определени периоди, тъй като те не са съхранени в предприятията, нито в архива. За това обаче касаторът не носи отговорност и вина не може да му се вменява. В случая не е налице хипотеза на неправилно определена пенсия, предвидена в чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, а други обстоятелства, които не са в изрично изброените в чл. 99 от КСО хипотези. Също така, не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на Т. Митовски е възстановено. В КСО и НПОС не е предвиден и регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че следва да се ползва аналогично регламентирана процедура – например по чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата, /преди това Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.); /. Подобна процедура в случая не е провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало да подлежи на обжалване по реда на АПК. Едва след това ще може да се пристъпи към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО. В настоящия случай разпореждането на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО с № [ЕГН] / протокол № 2136-15-75 от 30.11.2018 г. не е и не следва да се приеме като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не са предоставени на това длъжностно лице в КСО. С разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица. В горния смисъл е и съдебната практика – напр. решение № 3910/7.04.2015 г. по адм. д. № 14456/2014 г., ВАС, VІ отд. и др.. Гореизложеното налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Т. Митовски решение № 2153-15-63 от 08.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2136-15-75 от 30.11.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив. Не се спори по делото, че на Т. Димитров Митовски е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 2, ал. 1, б. "б" от ЗП (отм.); за втора категория, при навършена възраст 57 г., считано от 8.12.1995 г. В електронната база на ТП на НОИ Пловдив е зачетен стаж от втора категория 22 г. 11 м. 02 дни, осигурителен стаж от трета категория 14 г. 04 м. 02 дни, или общ стаж, превърнат към трета категория съгласно чл. 104 от КСО – 42 г. 11 м. 27 дни. Размерът на пенсията е определен от базисен период 1.01.1987 г. – 31.12.1989 г., доход 15239. 00 лева и индивидуален коефициент 1. 699 при преизчисление на пенсията на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП отм., считано от 1.07.1999 г. Пенсията е изменяна и актуализирана с последващи разпореждания. В случая не са били налице законоустановените предпоставки за изменение на пенсията, отпусната с това разпореждане и последващите го разпореждания, с които е актуализирана пенсията. Касационният състав намира, че не са налице предпоставки за връщане на административния орган с указания за ново преизчисляване на пенсията на касатора, тъй като личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Димитров Митовски трябва да се възстанови в размера, който е определен с влязъл в сила, стабилен административен акт – през 1995 г., преизчислен на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП отм., считано от 1.07.1999 г. и осъвременяван с последващите го разпореждания на пенсионния орган. На касатора следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 30 лева държавна такса. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,