Решение № 4606 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2020 г.

Решение № 4606 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Рефан България" ЕООД срещу решение № 7958/22.06.2020 г., постановено по адм. д. № 4883/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. Обжалва решението в частта, с която е прието, че "Парфен" ООД не е извършило нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК; в частта, с която е намалена наложената имуществена санкция до 1650 лв. и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба изтъква доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли в обжалваната част решението да бъде отменено. В съдебно заседание се представлява от адвокат А., надлежно преупълномощена от адвокат И., която поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на конкуренцията, редовно призована, не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба – "Парфен" ООД, редовно призован, се представлява от адвокат С.. Оспорва касационната жалба като частично недопустима в частта, в която се оспорва размера на наложената на санкция, поради липса на правен интерес. В останалата част счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да се остави в сила решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Върховен административен съд, тричленен състав на четвърто отделение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е образувано по две жалби – от "Рефан България" ООД, със седалище гр. Пловдив, и втората – от "Парфен" ООД, със седалище гр. София, срещу Решение № 263/08.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-510/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. В своето решение КЗК е установила извършено нарушение от страна на "Парфен" ООД по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за защита на конкуренцията и е наложила имуществена санкция на дружеството в размер на 3 300 лева /т. 1 от диспозитива на решението/, постановила прекратяването му /т. 2/, незабавно изпълнение на решението в частта относно прекратяване на нарушението /т. 3 и установила, че дружеството не е извършило нарушение по чл. 31, по чл. 35, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК /т. 4/. Тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е отхвърлил жалбата на "Рефан България" ООД, срещу Решение № 263/08.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-510/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която е прието, че "Парфен" ООД не е извършило нарушение по чл. 35, ал. 1 и по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Отменил е Решение № 263/08.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-510/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която на "Парфен" ООД, със седалище гр. София, за установено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК е наложена имуществена санкция за размера над 1650 лв., до пълния определен от КЗК размер на санкцията от 3 300 лева. Отхвърлил е жалбата на "Парфен" ООД, срещу Решение № 263/08.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-510/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията в останалата му част. Осъдил е "Рефан България" ООД да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, както и е осъдил "Парфен" ООД, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Според съда, КЗК обосновано е приела, че не са налице фактическите състави на нарушенията по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК – имитация и законосъобразно не е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо нелоялна конкуренция – недобросъвестна търговска практика в посочените й по-горе две форми. Като основен довод съдът е посочил, че предлагането на процесните продукти – наливна парфюмерия, е осъществявано в стъкленица (амфора), която се използва за съхранение на продуктите и не се предлага на пазара на дребно, а само се излага на рафтовете в магазините, при това – брандирани със съответните марки. Според съда, обоснован е изводът на органа по конкуренция, че формата на тези съдове, обусловена от предназначението им, не създава такава отличителност в съзнанието на крайния потребител, че последният да я свърже с конкретен производител, в това число и с "Рефан България" ООД. С оглед на това съдът е посочил, че липсва имитация на разгледаните съдове за съхранение (амфора, поради което и начинът на предлагане на наливна парфюмерия в магазинната мрежа на "Парфен" ООД не имитира цялостния бизнес модел – концепцията на "Рефан България" ООД. Съдът е основал изводите си както на заключенията на назначените по делото експертизи, така и на визуалното впечатление по отношение на формата и размера на предлаганите от двете дружества продукти – наливна парфюмерия и сапуни-гъби. Касационната жалба на "Рефан България" ЕООД, в частта й, насочена срещу решението на първоинстанционния съд относно размера на наложената в решението на КЗК имуществена санкция, следва да бъде приета за процесуално недопустима. Размерът на наложената имуществена санкция на "Парфен" ООД от страна на КЗК не рефлектира по никакъв начин върху правната сфера на "Рефан България" ООД, поради което за дружеството – касационен жалбоподател липсва законово защитен правен интерес от обжалване на решението на първоинстанционния съд, с което се изменя акта на комисията в частта определяща имуществената санкция на "Парфен" ООД. В тази част подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. В останалата й част, жалбата на "Рефан България" ЕООД е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, посредством предлагане на стока или услуга с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до въведат в заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Задължителна предпоставка за нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е стоката, обект на имитация, да се ползва с определена известност на пазара, така че другият производител или търговец да има интерес от имитацията с цел по-добра реализация на продукта, което да води до извличане на по-големи печалби и неправомерно облагодетелстване. При преценката дали е налице имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК на външния вид на даден продукт се взема предвид цялостният визуален ефект на продукта и как той се възприема от потребителя. С оглед на това обоснован е изводът на тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, че предлагането на наливна парфюмерия от страна на "Парфен" ООД е осъществявано в стъкленица (амфора), не се предлага на пазара на дребно, а само се излага на рафтовете в магазините, като на всеки от съдовете надлежно е отбелязана съответната марка. Този начин на предлагане на стоките създава отличителност в съзнанието на крайния потребител, такава, че той трудно би я объркал с друг конкретен производител или търговец. Не е спорно по делото, че двете дружества "Рефан България" ООД и "Парфен" ООД са преки конкуренти, предлагащи напълно идентични стоки. Това е установено и в двете заключения на вещите лица, които установяват идентичност между стоките, предлагани от двете дружества, използвайки стъкленици. Но тричленният състав на ВАС подробно е анализирал заключението на вещо лице Б. Ф., който посочва, че сходството между използваните съдове за предлагане на наливна парфюмерия от двете дружества е в ниска степен. И като краен извод съдът обосновано е приел е, че потребителят трудно може да бъде заблуден за произхода на стоката, след като "Парфен" ООД предлага парфюмерията си единствено в собствената си магазинна мрежа, която е брандирана с марката Parfen и потребителите знаят в кой обект пазаруват и кой е техния производител. С оглед на това тричленният състав на ВАС правилно е приел, че липсва имитация на съдовете за съхранение (амфора), използвани от "Рефан България" ООД, поради което и начинът на предлагане на наливна парфюмерия в магазинната мрежа на "Парфен" ООД не имитира цялостния бизнес модел – концепцията на това дружество. Предвид изложените доводи, касационната жалба на "Рефан България ЕООД в частта, с която е прието, че "Парфен" ООД не е извършило нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК е неоснователна и решението на тричленния състав на ВАС, четвърто отделение следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е касационната жалба и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което се дължи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съразмерно на уважената част на претенциите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия,