Решение № 199 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 382/2015 г.

Решение № 199 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 382/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов По реда на глава тридесет и трета от НПК е отправено искане от главния прокурор да бъде възобновено наказателно дело на Чепеларския районен съд, по което е било определено общо наказание по дела на същия и на други съдилища. Делото, чието възобновяване е поискано - 170/2014, е частно наказателно и с постановеното по него определение № 217/25.ХI.2014 г. ЧРС е определил общо наказание 9 месеца лишаване от свобода, като най-тежкото от наложените на осъдения Б. Б. наказания за съвкупността от престъпленията по три дела: 157/14 - на същия съд, актът на който е влязъл в сила последен, 228/13 - на Провадийския районен съд, и 2087/14 - на Бургаския районен съд. Постановено е освен това приспадане от общото наказание на изтърпяните изцяло 3 м. л. св. по нохд 228/13, както и съответно изтърпяната част от 9-те м. л. св., наложени по нохд № 2087/14. Определението на ЧРС не е било оспорено пред второинстанционния за него Смолянски окръжен съд и е влязло в сила. Според главния прокурор осъденият Б. се оказал незаконосъобразно облагодетелстван с приспадането на 3-те м. л. св. по нохд 228/13, тъй като изтърпяването на същото наказание било вече приспаднато при извършена по това дело и по нохд 4515/12 на БРС предишна кумулация. Незаконосъобразността на повторното приспадане главният прокурор свързва с това, че наказанието по нохд 4515/12 не било между кумулираните от ЧРС наказания по трите дела - неговото 157/14 и на другите две съдилища (228/13 и 2087/14). Главният прокурор е посочил и останалите четири предишни дела, по които Б. е бил съден (общо седем), за да стане ясно, че ЧРС и от друга гледна точка (на т. нар. принцип за най-благоприятното съчетание) незаконосъобразно не се е занимал с възможността за групиране на всички предишни наказания, а не само с наложените по изброените вече три дела (228/13, 2087/14, 157/14). Поискано ново разглеждане на делото в ЧРС за отстраняване на незаконосъобразностите по него. В съдебното заседание на ВКС участвуващият прокурор поддържа искането за възобновяване на делото; необходимостта от новото му разглеждане в ЧРС е поддържана и от служебния защитник на осъдения. ВКС намери за основателно искането за възобновяване на делото. Трудно е да се каже със сигурност дали ЧРС е допуснал приписаните му от главния прокурор нарушения точно по посочения в искането начин. Това, което се вижда в оспорения съдебен акт, е, че вместо наказанията по двете дела 157/14 и 2087/14, по които осъденият Б. е поискал групиране, по инициатива на съда общо наказание е определено и по трето дело 228/13; че вместо да приеме за изтърпяно наказанието 3 м. л. св. по нохд 4515/12, ЧРС е приел за изтърпяно същото по размер наказание, наложено тъкмо по това трето дело. Нито едното, нито другото е обаче непременно грешно. В първата насока съдът не е бил ограничен от преценката на осъдения какъв да е обхватът на кумулацията; във втората-към момента на постановяване на оспореното определение е могло да се приеме, че и двете еднакви по размер наказания са били изтърпяни. В първата от двете очертани по-горе насока ЧРС не е допуснал грешка и защото "служебно" кумулираното от него наказание по нохд 228/13 е било за престъпление в същата съвкупност, в която са престъпленията по 157/14 и 2087/14. Не личи всъщност ЧРС да е забелязал, че по нохд 228/13 е била вече извършена кумулация на двете наказания по 3 м. л. св. - наложените по него и по нохд 4515/12. Ако ЧРС беше обърнал внимание на предишното групиране, изключването от него на нохд 228/13 веднага би породило въпроса за прегрупиране и на 4515/12. Във втората от обсъжданите насоки отново не всичко е грешно-реално изтърпяно е било всъщност само наказанието 3 м. л. св. по нохд 4515/12, и за него, а не за другото наказание е била направена забележката в свидетелството за съдимост, на която се е позовал съдът. На свой ред и наказанието 3 м. л. св. по нохд 228/13 е било изтърпяно, но по реда на чл. 25, ал. 2 НК чрез приспадане на наказанието по 4515/12 (също посочено в свидетелството). На свой ред и наказанието 3 м. л. св. по нохд 228/13 е било изтърпяно, но по реда на чл. 25, ал. 2 НК и чрез приспадането ("зачитането"- също посочено в свидетелството) на изтърпяното наказание по нохд 4515/12. Допуснатите от ЧРС нарушения са с други думи следните: не е съобразил, първо - цялостно нуждата не само от групиране, но и от прегрупиране на всички предишни наказания на осъдения Б.; второ - че по реда на чл. 25, ал. 2 НК може да бъде приспаднато не всяко изтърпяно "по някоя от присъдите" наказание, а само наказанието, приспадането на което не зависи от наличието и на "присъда", извън групирането. Ако при съобразяване на последното изискване се окаже наличието на такава "присъда" - извън групираните, едва тогава е възможен въпросът дали наложеното с нея наказание не е в съотношение едновременно на съвкупност и на рецидив и съответно за приложението на т. нар. принцип за най-благоприятното за осъдения съчетание (за него виж по-подробно в р. 488/12-I, Б.. 9/13). Така е трябвало да стане и в конкретния случай, и в този смисъл именно е основателно искането за възобновяване на делото. Ръководен от всичко изложено, с оглед по-конкретно на основанията за възобновяване на делото, свързани с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК и на необходимостта от новото му разглеждане, ВКС - I н. о.