Решение № 2627 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2019 г.

Решение № 2627 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хефти Металс" ЕООД, гр. София, чрез адв. В. Терзиева против решение № 5076/19.07.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 83/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-29002918157415-004-001/28.09.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, противоречие с разпоредбите на ДОПК, събраните по делото доказателства и тълкувателната практика на Съда на ЕС. В касационната жалба са развити подробни съображения за нарушение на чл. 129, ал. 6 ДОПК при отказа на органа по приходите да възстанови законната лихва върху сумата от 5 292 692. 77 лева, представляваща недължимо събран корпоративен данък по отменен ревизионен акт и надлежно възстановен с АПВ от 16.08.2018 г. В тази връзка се сочи, че размерът на дължимите лихви за изтеклия период е установен от заключението на съдебно - счетоводна експертиза. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез юрк. Минкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата, по съображения за наличие на предпоставките по чл. 129, ал. 6 ДОПК за възстановяване на законна лихва. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил АПВ № П-29002918157415-004-001/28.09.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, с който на "Хефти Металс" ЕООД е отказано възстановяване на законна лихва върху сумата 5 292 692. 77 лева, въстановен корпоративен данък, събран по ревизионен акт № Р-22222517002840-091--001/24.04.2018 г., който е отменен по административен ред. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му и без допуснати съществени нарушения на административното производство. По приложението на материалния закон съдът е приел, че спорът е правен и се свежда до отговор на въпроса, при производство по чл. 155, ал. 4 ДОПК, дължи ли се лихва за забава върху внесените суми по първоначалния ревизионен акт, които са възстановени на ревизираното лице. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че по отношение на "Хефти Металс" ЕООД е издаден ревизионен акт от 24.04.2018 г., с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък. По този ревизионен акт са внесени и събрани суми в общ размер 5 292 692. 77 лева, съответно на 05.06.2018 г., чрез усвояване на две банкови гаранции, на 28.06.2018 г. чрез внасяне от дружеството на 300 000 лева и чрез прихващане на ДДС за възстановяване в размер на 580 395. 87 лева с АПВ от 06.07.2018 г. С решение № 973/06.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София ревизионният акт е отменен и преписката е върната за нова ревизията. С АПВ от 16.08.2018 г. сумата от 5 292 692. 77 лева е възстановена на "Хефти Металс" ЕООД по сметката за чужди средства на ТД на НАП ГДО в ТД Уникредит Булбанк АД, като недължимо внесена. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза е изчислило законната лихва за изтеклия период от събиране на съответните суми до 20.08.2018 г., когато са постъпили по сметката на ТД на НАП ГДО - общо 106 298. 80 лева. При така установените факти, съдът е обсъдил предпоставките по чл. 129, ал. 6 ДОПК, при които се дължи законна лихва върху недължимо внесени или събрани суми и е посочил, че нормата регламентира две хипотези, в зависимост от това дали сумите са внесени или събрани въз основа на акт на органите по приходите или не. В мотивите си съдът е изложил аргументи за действието на АПВ (правопогасяващо, съответно право на възстановяване), неговата обжалваемост по реда за обжалване на ревизионните актове съгласно чл. 129, ал. 7 ДОПК и процесуалните пречки за обжалване пред съд на акт, който е отменен при оспорването по административен ред съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК. По тези съображения съдът е приел за законосъобразен изводът на органите по приходите, че правото на законна лихва по чл. 129 ДОПК може да бъде упражнено от жалбоподателя, в случаите когато след приключване на новото ревизионно производство се установи, че данък не се дължи. Решението е неправилно постановено. Съдът е установил, релевантните за спора факти, които се подкрепят от доказателствата по делото, но неправилно е приложил нормата на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Тази норма предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Принципно вярно съдът е разграничил уредените предвидените в нормата две хипотези, с оглед различния начален момент, от който се дължи законната лихва върху недължимо внесени или събрани суми. Правилно е прието, че разграничителният критерий, е според начина им на внасяне или събиране - въз основа на акт на орган по приходите или не. В конкретния случай безспорно е установено, че се касае за възстановени с влязъл в сила АПВ суми, събрани и внесени въз основа на ревизионен акт, издаден от органите по приходите, който е отменен по надлежния административен ред. В този случай според точният смисъл на чл. 129, ал. 6 ДОПК, сумите следва да бъдат върнати заедно със законната лихва за изтеклия период т. е. от датата на събирането, респективно внасянето им до датата на ефективното им възстановяване. В чл. 129, ал. 6 ДОПК е предвидено ограничение за възстановяване на законната лихва, само по отношение на недължимо внесени или събрани задължителни осигурителни вноски. Извън посоченото изключение, не са налице други ограничения, включително и в хипотезите на възстановени суми по отменен по административен ред ревизионен акт и връщане на преписката за нова ревизия. Тезата на директора на дирекция ОДОП - София, че в случая не се касае за недължимо внесени суми, е в противоречие с основанието за възстановяването им, посочено в АПВ от 16.08.2018 г. - "недължимо внесени и събрани суми". В конкретния случай няма спор, че АПВ е издаден в хода на висящо ревизионно производство по чл. 155, ал. 4 ДОПК и сумите са възстановени на ревизираното лице, като са послужили за предварително обезпечение на задълженията му при същата ревизията. За времето от плащането им по отменения акт до възстановяването им законна лихва се дължи на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК. Размерът на лихвата е 106 298. 80 лева съгласно съдебно - счетоводната експертиза за изтеклия период от събирането/внасянето на съответните суми до ефективното им възстановяване на 20.08.2018 г. Не е налице обусловеност на законната лихва върху възстановените недължимо платени суми с резултата от новата ревизия, както е приел първоинстанционният съд. В тази връзка от представения в касационното производство ревизионен акт от 30.09.2019 г. е видно, че ревизионното производство на "Хефти Металс" ЕООД е приключило с установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 2014 г. - 2016 г., върху които са начислени лихви към датата на издаването му - 30.09.2019 г., без да се вземе предвид извършеното събиране и внасяне на суми по отменения акт за периода от 05.06.2018 г, съответно 28.06.2018 г. и на 06.07.2018 г., тъй като тези суми са възстановени като недължимо платени с АПВ от 16.08.2018 г. По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Хефти Металс" ЕООД е отхвърлена, е неправилно постановено и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспореният АПВ и преписката да се върне на органа по приходите от компетентната ТД на НАП - София за произнасяне по искането на дружеството от 29.08.2018 г. за възстановяне на законна лихва върху сумата от 5 292 692. 77 лева, при спазване на указанията по тълкуване на чл. 129, ал. 6 ДОПК, дадени по-горе. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 3 700. 39 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,