Решение № 7018 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14852/2008 г.

Решение № 7018 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14852/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от Антоанета Христова Митева, от гр. Благоевград, против заповед № РД-44-1969/23.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли отмяната й. Ответникът министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг III младши и е заемала длъжността "главен експерт" в Областна дирекция "Земеделие" гр. Благоевград, отдел "Регионална политика" към министерство на земеделието и храните. С обжалваната заповед министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на Антоанета Христова Митева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено Постановление на Министерски съвет № 204/18.08.2008 г. и утвърдено длъжностно разписание в сила от 01.09.2008 г. С представеното разписание на длъжностите в сила от 16.05.2008 г. се установява, че за длъжността "главен експерт" в отдел "Регионална политика" на Областна дирекция "Земеделие и гори" гр. Благоевград са съществували 4 бройки, една от които е заемана от жалбоподателката. С Постановление на Министерски съвет № 204/18.08.2008 г. е изменен Устройственият правилник на Министерство на земеделието и храните като областните дирекции "Земеделие и гори" са преименувани в областни дирекции "Земеделие", а общата численост на персонала в организационните структури и административните звена в министерството от 2587 бройки е намалена на 2328 щатни бройки (чл. 15, ал. 2 от Устройствения правилник в редакцията му към 23.10.2008 г. - датата на издаване на оспорената заповед). Видно от приложение № 1, към чл. 15, ал. 3 от Устройствения правилник на министерство на земеделието и храните, е че до промяната с ПМС № 204/18.08.2008 г. предвидения общ брой длъжности за 28 областни дирекции "Земеделие и гори" и 237 общински служби по Дземеделие и гори" е бил 1988. От 01.09.2008 г. съгласно същото приложение за 28 областни дирекции "Земеделие" и общински служби по земеделие са предвидени 1742 бр. Видно от представеното разписание на длъжностите в сила от 01.09.2008 г., утвърдено от органа по назначаването, е че за длъжността "главен експерт" в Областна дирекция "Земеделие", отдел "Регионална политика" гр. Благоевград са предвидени 3 бр. т. е. налице е намаление с една бройка. С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение направи следните изводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта е в съответствие и с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Независимо, че длъжността е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Твърденията в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателката се отнасят за длъжността "старши експерт" и са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като Митева е заемала длъжността "главен експерт" от 27.12.2007 г. до прекратяване на служебното й правоотношение и за която длъжност е налице намаление на предвидените щатни бройки от 4 на 3, а за длъжността "старши експерт" бройките са седем и по двете длъжностни разписания, каквото е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. не е налице задължение за органа по назначаването да извършва подбор. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители, отклонения от нея могат се предвидят само с изрична правна норма. Аналогията в този случай е неприложима, предвид което позоваването на въведена с КТ закрила е некоректно, т. к. не отчита съществените отлики между трудовите и служебните правоотношения, подчинени на различен правен режим, независимо от сходния предмет - престиране на работна сила срещу заплащане. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудовоправните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл няма правна норма, препращаща към субсидиарно прилагане на КТ за неуредените случаи. Точно обратно - нормите от КТ се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени от ЗДСл. случаи - чл. 63 и чл. 66 (относно правото на отпуски), чл. 101, ал. 3 (за имуществената отговорност на служителите), чл. 119 (изчисляване на служебен стаж), § 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗДСл (ДВ, бр. 70/04 г.). Липсата на нормативно установени изисквания за подбор при прекратяване на служебното правоотношение, предполага липсата на законодателна воля за това, а не за празнота на закона, водеща до прилагане на други норми по аналогия. Ето защо и представените формуляри за извършена атестация са неотносими към законосъобразността на обжалваната заповед. При реално извършване на структурни промени въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол, е как и кои лица и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. По изложените съображения са неоснователни и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че същата е съобщена на жалбоподателката по време на ползване на законоустановен отпуск. ЗДСл. съдържа детайлна уредба на условията и реда за възникване и прекратяване на служебното правоотношение с лицата, изпълняващи държавна служба. След като правният режим на който се подчиняват служебните правоотношения не предвижда специална закрила при уволнение на държавните служители, ползващи отпуск поради временна нетрудоспособност, отпускът е без правно значение, респективно не съставлява правоизключващ юридически факт по отношение възможността на органа по назначаването да постанови атакуваната заповед. Неоснователни са и твърденията, че на жалбоподателката не било връчено предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение. Видно от приложените по делото доказателства, е че същото е връчено при отказ на Митева да го получи. Освен това в заповедта е разпоредено на жалбоподателката да се изплати обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. за неспазен срок на предизвестие. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Обжалваният индивидуален административен акт съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Органът по назначаването не е бил длъжен да отрази в заповедта дължимото обезщетение по чл. 63 от ЗДСл. вр. чл. 162, ал. 1 от КТ, тъй като същото се изплаща по друг предвиден за това в закона ред и от Националния осигурителен институт, съгласно правилото на чл. 40, ал. 2 от КСО, поради което това обезщетение не е елемент от необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. От всичко изложено дотук следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на метериалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,