Решение № 12807 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2015 г.

Решение № 12807 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Боянов Стефанов, гр. Горна Оряховица, ул. "Славянска"№ 18, вх. А, ет. 5, ап. 18, срещу решение № 71 от 20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 34/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД 12-55/06.01.2015 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция (РД) "Автомобилна администрация" Велико Търново, с която му е отнето удостоверението "Водач на лек таксиметров автомобил". По доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му. Представена е писмена защита. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на РД "Автомобилна администрация" Велико Търново не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в законния срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по съществото, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стефан Боянов Стефанов, срещу заповед № РД 12-55/06.01.2015 г. на изпълнителния директор на РД "Автомобилна администрация" Велико Търново, с която му е отнето удостоверението "Водач на лек таксиметров автомобил". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с оспорената заповед е отнето удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", на жалбоподателя, тъй като при представена справка за съдимост на таксиметровите водачи при ЕТ "Марлен - Ваня Петрова", притежаваща удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници - № I 06678/16.08.2005 г., е установено от длъжностно лице от РД "Автомобилна администрация", че водачът Стефан Стефанов е престанал да отговаря на изискването на чл. 18, т. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредбата). Съдът е приел, че в чл. 18, т. 1- т. 5 от Наредбата са посочени императивно изискванията, на които следва да отговаря водачът на лек таксиметров автомобил. Същите са кумулативно определени и всяко несъответствие, с което и да е от тях представлява основание за отнемане на издаденото на лицето удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. От свидетелството за съдимост на Стефан Стефанов от дата 08.12.2014 г. № 5733 на Районен съд Горна Оряховица е видно, че съдебният статус на лицето е променен и същият е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Това обстоятелство води до извод, че водачът е престанал да отговаря на посочените в Наредбата изисквания, което и обуславя законосъобразността на издадения административен акт. В контекста на изложеното съдът е приел, че в заповедта са налице материалноправните предпоставки за издаването и. Същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници са регламентирани условията и редът за упражняване на таксиметрова дейност, изискванията на които следва да отговарят таксиметровите автомобили и и водачите им. В Раздел III, чл. 18 от същата са кумулативно изброени изисквания на които следва да отговарят водачите. Съгласно чл. 19 от Наредбата - Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" отнема със заповед удостоверението "Водач на лек таксиметров автомобил", когато водачът престане да отговаря на някои от изискванията по чл. 18, т. 1 - 3. По силата на чл. 18, т. 2 от Наредбата водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря и на следните условия: да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен и административен ред от правото да управлява моторно превозно средство. Т. е. отпадането на едната от двете предпоставки, визирани в т. 2, е достатъчно основание за отнемане на удостоверението. При така установената фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че жалбоподателят не оспорва факта, че е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, първоинстанционният съд, правилно е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Наведените от касатора доводи, пред настоящата инстанция, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 18 от Наредбата са неоснователни. С оглед на гореизложеното и в контекста на описаната нормативна уредба, решаващият съд обосновано е приел, че са налице предпоставките за издаване на оспорения административен акт. Предвид изложените по-горе съображения постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,