Решение № 11534 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15445/2018 г.

Решение № 11534 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15445/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от началник група в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – С. срещу Решение № 1092 от 06.11.2018 г. по адм. дело № 737/2018 г. на Административен съд С.-област (АССО). Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че при постановяване на решението си съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е немотивирана. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което не е налице порок по смисъла на чл. 145, т. 2 АПК, който да води до незаконосъобразността й. При прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Мярката в случая е приложена, за да бъде преустановено извършването на нарушение – движение на товарен автомобил над 12 тона в пътен участък, за който има въведена забрана за движение на такива моторни превозни средства. В издадения на водача акт за установяване на административно нарушение (АУАН) не са посочени обстоятелства, които да са били спорни и които е следвало да бъдат изяснявани. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – "Фриго-Транс" ГмбХ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, за посочване на фактическите основания за издаване на акта. Нито в оспорената заповед, нито в цитирания в нея АУАН са изложени съображения, защо административният орган приема, че "Фриго-Транс" ГмбХ е допуснало своя работник да управлява въпросното моторно превозно средство (МПС) в конкретния участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение. Посоченото води до ограничаване на правото на защита на оспорващия да разбере причината, поради която спрямо него са предприети мерки на държавна принуда и адекватно да организира защитата си. При издаване на оспорената заповед не е спазена разпоредбата на чл. 26 АПК, като "Фриго-Транс" ГмбХ не е уведомен за започналото административно производство. С това административният орган е осуетил възможността на жалбоподателя да прегледа документите по преписката, както и да изрази становище по събраните доказателства. Нарушени са изискванията на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, гарантиращи участието на страните в административното производство. Нарушен е и чл. 35 АПК, тъй като административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. Административният орган не е доказал и дори не е твърдял, че ръководството на "Фриго-Транс" ГмбХ по някакъв начин е допринесло за административното нарушение на водача на автомобила. "Фриго-Транс" ГмбХ е германска транспортна компания, сертифицирана с най-високите международни стандарти за постигане на сигурност в транспортния сектор. Не са установени разумни основания да се приеме, че фирмата не упражнява в достатъчна степен контрол над своите водачи във връзка със спазването на правилата за движение по пътищата. Както е посочил първоинстанционният съд, индивидуалният административен акт се издава при стриктно прилагане на принципите залегнали в чл. 6 и 7 АПК и при въздържане от издаване на актове, които могат да причинят вреди, несъразмерни с преследваната цел. Нормите на чл. 34 и чл. 35 от Договора за функциониране на Европейския съюз забраняват количествени ограничения на вноса и износа на стоки, както и всички мерки с равностоен на количествени ограничения ефект между държавите членки. Предвидената в чл. 171, т. 2, б. "н" от Закона за движението по пътищата ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от 3 месеца" трябва да се счита за мярка с равностоен на количествени ограничения ефект, който може да бъде обоснован с императивни съображения за осигуряване безопасността на движението по пътищата само ако е съвместим с принципа на пропорционалността. Предвид изложеното прави искане решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1204-001274 от 13.06.2018 г. издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С., с която е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство влекач МАН ТГХ с рег. № [рег. номер на МПС], за срок от три месеца. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 13.06.2018 г. бил съставен АУАН № 873369 от младши автоконтрольор при ОД на МВР - С. на лицето S. Tokoutsis, работник на "Фриго-Транс" ГмбХ, [дата на раждане] в Гърция, за това, че като водач на влекач МАН ТГХ с peг. номер [рег. номер на МПС], с максимално допустима маса 20 500 кг от категория N 3, собственост на "Фриго-Транс" ГмБХ, с прикачено полуремарке Schmitz с peг. номер [рег. номер на МПС], с максимално допустима маса 39 000 кг в 12: 25 часа в община Ботевград на път АМ № 2 навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона. На лицето е издадена и заповед за прилагане на ПАМ № 18-1204-001148 по чл. 171, т. 1, б. "ж" ЗДвП, както и НП № 18-1204-001058 за налагане на глоба в размер 300 лв. Иззети са СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация. Въз основа на АУАН от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С., е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ № 18-1204-001274 от 13.06.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП на "Фриго-Транс" ГмбХ, дружество със седалище и адрес на управление във Федерална република Германия, "Индустрищрасе" 10, 67136 Фусгьонхайм, представлявано от П. Норхаймер, е приложена ПАМ – временно спиране от движение на моторно превозно средство влекач МАН ТГХ с рег. № [рег. номер на МПС] за срок от три месеца. Съдът е посочил, че в мотивите на издадената заповед, административният орган е вписал, че е взел предвид съставен АУАН серия Д № 873369 от 13.06.2018 г. за това, че на 13.06.2018 г., около 14. 25 ч. в района на община Ботевград на АМ Хемус в район на 35 км с посока на движение към гр. С., Spyros Tokoutsis, управлява влекач МАН ТГХ с peг. номер [рег. номер на МПС], с максимално допустима маса 20 500 кг от категория N 3, в собственост на "Фриго-Транс" ГмБХ, с прикачено полуремарке Schmitz с peг. номер [рег. номер на МПС], с максимално допустима маса 39 000 кг, навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4, в изпълнение на заповед № РД 11-395 от 17.05.2018 г. на Агенция пътна инфраструктура (АПИ). Съдът е посочил, че по делото е приложено копие от заповед № РД 11-395 от 17.05.2018 г. на АПИ и протокол от 18.05.2018 г. за извършена сигнализация на участъка от АМ Хемус, с въведената временна организация на движението поради "Аварийно-възстановителни дейности на виадукта при км. 30-260 до км. 47-060". Приложено е копие от заповед № 517 з-51 от 05.1.2018 г. на директора на ОД на МВР за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат ПАМ, в т. 3 от която са посочени "началници група сектор "Пътна полиция". При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но е немотивирана и противоречи на материалния закон. Приел е, че административният орган не е посочил необходимите фактически основания за издаването на акта. Според съда изложеното в заповедта не изпълва в достатъчна степен изискуемото от закона фактическо основание, тъй като в нея не са посочени фактическите действия или бездействия, чрез които "Фриго-Транс" ГмБХ се явява адресат на акта. Посоченото в заповедта правно основание – чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП визира две хипотези в условията на алтернативност - прилагане на ПАМ на собственик, който управлява или на собственик, който допуска такова управление от трето лице. Под допустителство се разбира непопречването на извършване на нарушение (или престъпление) от друго лице. Според съда за законосъобразното прилагане на тази ПАМ не е достатъчно качеството на собственик на процесното МПС. А. орган е следвало да опише фактическа обстановка, свързана с личното поведение на оспорващия, да изброи кои са фактите и обстоятелствата, от които е направил извод, че юридическото лице е знаело за предстоящото извършване на административно нарушение от водача на автомобила и е проявило безразличие и пасивно отношение, или фактите, от които следва, че не е упражнило в достатъчна степен контрол над водача, при определено дължимо от него поведение. Съставеният АУАН, към който заповедта препраща, съдържа констатации за извършеното от водача на МПС административно нарушение, но не и такива, отнасящи се до личното поведение – действие или бездействие на лицето, по отношение на което е приложена процесната ПАМ. С оглед на изложеното съдът е направил извод, че оспореният акт е немотивиран, а това препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, съобразно разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК. Счел е, че поради това оспореният акт противоречи и на материалния закон. Решението е неправилно. Правилно АССО е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на приетото от първоинстанционния съд обаче заповедта е мотивирана, чрез ясното посочване на правното и на фактическите основания за издаването й. Заповедта издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Като правно основание за издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2, б "н" ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, в релевантната към датата на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ редакция (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места - за срок един месец. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че 13.06.2018 г., водачът S. Tokoutsis е управлявал моторно превозно средство (влекач МАН с peг. номер [рег. номер на МПС], с максимално допустима маса 20 500 кг, с прикачено полуремарке с peг. номер [рег. номер на МПС], с максимално допустима маса 39 000 кг). Управлението е осъществено извън населено място - на АМ Хемус, в участък от нея, в с въведена временна забрана (с пътен знак В-4) за движение на товарни автомобили над 12 тона. Установено е, че управляваното МПС е собственост на "Фриго-Транс" ГмБХ. Посочените факти са изрично посочени в заповедта за прилагане на ПАМ, поради което направеният от първоинстанционният съд извод, че в акта не се съдържат необходимите фактически основания за издаването му не съответства на данните по делото. Изложеното в решението съображение, че в заповедта е следвало да се посочат фактическите действия или бездействия, чрез които "Фриго-Транс" ГмБХ се явява адресат на акта, са необосновани. Законодателят е регламентирал, че адресат на процесната ПАМ е собственикът на МПС, без значение, дали същият е физическо или юридическо лице. Ето защо, предвид качеството си на собственик на процесното МПС, именно "Фриго-Транс" ГмБХ се явява адресат на приложената мярка. Не се спори и относно това, че водачът на МПС е работник на "Фриго-Транс" ГмбХ, което изрично е потвърдено и от самото дружество в първоинстанционната жалба. Ето защо фактът, че "Фриго-Транс" ГмБХ е предоставило управлението на собственото си МПС на своя работник, осъществил при управлението му предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, е достатъчен, за да се приеме, че дружеството е допуснало извършването на нарушението по смисъла вложен в чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП. Противно на изложеното в решението на АССГ, в заповедта няма как да бъде посочена фактическа обстановка, свързана с личното поведение на дружеството, както и да се изброят фактите и обстоятелствата, от които се прави извод, че юридическото лице е знаело за предстоящото извършване на административното нарушение, доколкото то не може да формира самостоятелно воля, съответно – да има субективно отношение към извършеното от работника му деяние. "Фриго-Транс" ГмбХ е упражнило в срок правото си да оспори заповедта за прилагане на ПАМ. В хода на съдебното производство е било надлежно представлявано и имало възможност да посочи всички свои възражения. От него не са твърдени, нито установени факти и обстоятелства различни от отразените в заповедта. Поради това твърдението му за допуснати от органа, в хода на административното производство, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид неуведомяването му за неговото започване и неосигуряването на възможност да изрази становище по събраните доказателства, преди прилагането на ПАМ, са неоснователни. При прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП органът действа при обвързана компетентност, поради което неоснователен се явява и доводът за нарушение на принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6 АПК. Противно на твърденията на ответника по касация предвидената в чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП принудителна административна мярка не може да се счита за мярка с равностоен на количествено ограничение ефект и не противоречи на чл. 34 и чл. 35 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Както изрично е посочено в ЗДвП мярката се прилага не по отношение на съответните стоки, предмет на дистрибуция от дружеството, а по отношение на МПС, с което те са дистрибутирани. Временното спиране от движение на процесното МПС, не препятства възможността на дружеството да осъществява дейността си и да дистрибутира съответните стоките с друго МПС. П. изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на "Фриго-Транс" ГмбХ срещу Заповед № 18-1204-001274 от 13.06.2018 г. издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – С., за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,