Решение № 6296 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2014 г.

Решение № 6296 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 1781 от 19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 8617 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град в частта му с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на Светослав Евгениев Савов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед рег. № з-5691 от 27.07.2004 г. на директора на СДВР, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.02.2009 г. Постъпила е и касационна жалба от Светослав Евгениев Савов против решението на АССГ в частта му, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди, предявен в останалата му част до пълния предявен размер от 6000 лева, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие в размер на 5740.36 лева за периода от 19.02.2009 г. до 8.09.2009 г. и законната лихва от 19.02.2009 г. В касационните жалби се твърди, че решението е неправилно в обжалваните части и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. С обжалваното решение Административният съд София град е разгледал по същество иска на Светослав Евгениев Савов срещу Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие ответника във връзка с възстановяване на служителя на работа с цена на иска 5740 лева, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от 19.02.2009 г. до 8.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 8.09.2009 г. до окончателното плащане и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2009 г. в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед рег. № з-5691 от 27.07.2004 г. на директора на СДВР с решение № 26 от 12.02.2009 г. по адм. дело № С-158/2008 г. на ВАС, трето отделение. Съдът е уважил частично предявените претенции до размер на 3000 лв. като обезщетение за понесени неимуществени вреди от ищеца, като в останалата част и на останалите основания исковите претенции са били отхвърлени. Така постановеното решение е валидно, допустимо. В хода на съдебното производство първоинстнационния съд е установил фактическата обстановка, като е приел, че със заповед рег. № з-5691 от 27.07.2004 г. на директора на СДВР на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба на държавен служител - сержант от МВР, считано от датата на връчване на заповедта. С влязло в сила решение № 26 от 12.02.2009 г. по адм. дело № С-158 от 2008 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение е отменена заповед рег. № з-5691 от 27.07.2004 г. на директора на СДВР. На 19.02.2009 г. ищецът е подал заявление с вх. № 4622/19.02.2009 г. на СДП, с което е декларирал, че желае да заеме отново длъжността, от която е освободен. На 15.04.2009 г. е подал молба до СДВР с искане да бъде уведомен за отговора по молбата му от 19.02.2009 г. С писмо № 6909/16.04.2009 г. на началник сектор "Човешки ресурси" - СДВР е уведомен, че заявлението, заедно с изготвеното предложение за присъждане на категория са изпратени за доклад на министъра на вътрешните работи, компетентен орган по чл. 183 от ЗМВР. В отговора е посочено, че директорът на СДВР не може да издаде заповед за назначаване без присъдена категория. На 20.08.2009 г. е издадена заповед рег. № К-6729 на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е присъдена категория Е. Представена е заповед за назначаване от 31.08.2009 г. и акт за встъпване в длъжност от 09.09.2009 г., от които е видно, че ищецът е назначен на длъжност "старши полицай" в група ООР на сектор ООРП на 01 РУ - СДВР и е изпълнено влязлото в сила съдебно решение. Правилно е решението на АССГ в частта, с която същият е присъдил на ищеца обезщетение за понесени от него неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразната заповед за уволнение. По делото по безспорен начин е установено, че във връзка с незаконното уволнение ищецът е понесъл неблагоприятни последици като е изпитал реакция на стрес и тревожност и продължаващи травмиращи преживявания около месец. В резултат на уволнението е преживял психичен дискомфорт и негативни емоции, напрегнатост, безсъние, угнетеност, но ги е преодолял с помощта на близките си, без да са настъпили сериозни нарушения в адаптивните му възможности от преживяните психотравмиращи събития. Уволнението е оказало негативно влияние и върху семейния му живот и раздялата със съпругата и сина му, тъй като семейните им отношения са били изградени на финансова основа и това е причината да бъдат сринати след финансовите затруднения в резултат на уволнението. При тези доказателства, установени от съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитания свидетел по делото, изводите на съда по основание и до определения размер от 3000 лв. са обосновани и правилни. При съобразяване на размера на обезщетението съдът е изходил от няколко обстоятелства, които е отразил в мотивите на решението - това са степента на засягане на личната сфера на ищеца, на неговото физическо и емоционално състояние, отражението на акта върху личния и семейния живот, както и продължителността на периода, през който ищецът е търпял негативните последици от незаконосъобразната заповед. Въз основа на тези обстоятелства приложението на понятието определяне на неимуществените вреди по справедливост се явява мотивирано и обосновано. Решението в тази част е правилно, а касационната жалба на СДВР се явява неоснователна. Административният съд е отхвърли исковата претенция на ищеца в частта й, с която е предявен и иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5740.36 лв. от незаконосъобразно бездействие на директора на СДВР да издаде заповед за назначаване на ищеца след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. По делото е било установено, че ищецът е подал заявление с вх. № 4622/19.02.2009 г. до компетентния орган, с което той декларира, че желае да заеме отново длъжността. Според административния съд, с оглед фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по молбата за възстановяване на длъжността, от която е уволнен ищецът, не се дължат фактически действия, а правни действия. Такива действия са предприети своевременно от СДВР, като по подаденото заявление е изготвено предложение от СДВР № 3500/23.02.2009 г. за присъждане на категория, което е изпратено на компетентния орган за присъждане на категория. Ищецът е уведомен с писмо от 16.04.2009 г. на началник на сектор "Човешки ресурси" - СДВР за причината, поради която не му е издадена заповед за назначаване, а именно липсата на присъдена категория. Според съда, от страна на СДВР няма бездействие, а забавянето в издаването на заповедта, ако се приеме, че това е дължимо фактическо действие, а не правно такова, не е в причинна връзка с бездействието на административния орган, което е предпоставката от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението в тази част е неправилно, поради неправилната правна квалификацията на исковата претенция. Макар и квалифицирана от ищеца като иск по чл. 1 от ЗОДОВ, която правна квалификация не обвързва съда, исковата претенция в тази част има своето правно основани в чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител, доколкото ЗМВР не съдържа подобна правна норма, приложима само за държавните служители от системата на МВР. Съгласно чл. 251 от ЗМВР /отм./, действащ към момента на възникване на релевантните юридически факти, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба. От текста на нормата става ясно, че правото на служителя да заеме службата, от която е бил уволнен незаконосъобразно зависи единствено от явяването му в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение в съответната структура. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител възстановеният на работа след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавен служител, в случай че не бъде допуснат да изпълнява съответната служба, има право на обезщетение в размер на брутната заплата от деня на явяването му до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Нормата на чл. 122, ал. 3 ЗДСл е приложима с оглед разпоредбата и чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Ищецът не се назначава за първи път на работа, за да му се присъжда категория по чл. 186 от ЗВМР (отм.). Той притежава необходимата категория и е следвало да бъде възстановен на длъжност, без да се преминава през задействаната процедура през министъра на вътрешните работи. Тази процедура е относима за назначаване, а не за възстановяване на длъжност, както е в случая. Действията на СДВР може да са били своевременни по подаване на документация за присъждане на категория, но са били излишни и несъобразени с приложимия материален закон. Чрез тях се е достигнало до забавяне на възстановяването на длъжност за период от 7 месеца, в който ищецът е претърпял, които са доказани и по размер. Предвид посоченото, налице е недопускане на служителя да изпълнява служебните си правоотношения от страна на органа по назначаване, без значение от причините за това. Служителят е бил изправен в поведението си спрямо органа по назначаване. Той е спазил законовия срок за заемане на длъжността от която е бил уволнен, и не е последвало допускане до изпълнение на служебните му функции, въпреки, че заповедта за уволнение е била отменена по съдебен ред, т.е. налице е съществуващо служебно правоотношение. В хипотезата на чл. 122, ал. 3 ЗДСл е без значение обстоятелството правно или фактическо е бездействието на органа, което се явява преграда за служителя да започне изпълнение на служебните си задължения и не се изисква той да доказва незаконосъобразността му. За отговорността по чл. 122, ал. 3 ЗДСл е достатъчно служителят да докаже, че е изпълнил изискването за явяване за заемане на длъжността в срока по закон, както и факта, че не е бил допуснат реално да я изпълнява. В конкретния случай е налице недопускане на ищеца Савов да изпълнява служените си функции след отмяна на заповедта за уволнение рег. № з-5691 от 27.07.2004 г. на директора на СДВР, тъй като след явяване за заемането й на 19.02.2009 г., същият не е бил допуснат да изпълняна служебните си задължения. Предвид изложеното искът с правно основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл е основателен и доказан в пълен размер. Решението на АССГ в тази част следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, по силата на което ответникът СДВР бъде осъден да заплати на ищеца като обезщетение за недопускане до служба сумата 5740.36 лева за периода от 19.02.2009 г. до 08.09.2009 г. и законната лихва от 19.02.2009 г. Обезщетението е в размер, формиран от брутното трудово възнаграждение за периода от подаване на заявление за възстановяване на работа на 19.02.2009 г. до датата на действителното встъпване в длъжност на 08.09.2009 г. Водим от горното, Върховният административен съд