Решение № 11957 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 133/2021 г.

Производството е по чл. 208-228 АПК.

Ди енд Ди 2010 АД със седалище в гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Ножарова, обжалва Решение 5180 от 07.10.2020 г. по адм. дело 9382/2019 г. по описа на Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му против Заповед РА-50-388 от 23.05.2019 г. на главния архитект на Столична община в частта, одобряваща проект за изменение на план за застрояване - план извадка на основание чл. 133 ал. 1, 2 и 4 ЗУТ за м. [местност], кв. 6, в обхват УПИ XI 705, 1187 и предвидено ново застрояване в нов УПИ XI 159, 160, 777, гр. София. Касаторът претендира разноски за двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуални представители на ответниците адвокатски възнаграждения.

Ответниците Н. Василева, К. Димитров, М. Галенова, Люлин Билд ЕООД, Люлин Централ ЕООД, М. Василев и П. Василев, чрез процесуалния им представител адв. Няголов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Ответникът главният архитект на СО, чрез юрк. Златковска, твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че обжалваното решение е недопустимо.

1. С решението в оспорената му част АССГ е отхвърлил жалбата на Ди енд Ди 2010 АД против Заповед РА-50-388 от 23.05.2019 г. на главния архитект на СО в частта, с която е одобрен проект за изменение на план за застрояване - план извадка за м. [местност], кв. 6, в обхват УПИ XI 705, 1187 и предвидено ново застрояване в нов УПИ XI 159, 160, 777, гр. София. За да приеме жалбата на дружеството за допустима, съдът се е позовал на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ /в редакция ДВ, бр. 101/2015 г., действала към момента на постановяване на оспореното решение/, тъй като по делото е установено, че с одобреното изменение по чл. 133, ал. 4 ЗУТ в новия УПИ XI 159, 160, 777 е предвидено ново застрояване, различно от това в предходния действащ план.

1. При одобряване на план извадка, включително в хипотезата на чл. 133, ал. 4 ЗУТ, когато планът - извадка изменя действащ подробен устройствен план, същият се изработва като проект за изменение на действащия план и съответно кръгът от заинтересовани лица, притежаващи право на жалба, се определя съгласно чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ.

1. Със Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г./ разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ е изменена, като понастоящем предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. С посоченото изменение е отпаднало като условие за заинтересованост предвидена промяна в застрояването. Новелата е с процесуален характер и има незабавно действие. Липсва нарочно правило за реда, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби на лица с качеството на заинтересовани по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. второ ЗУТ /в приложимата редакция ДВ, бр. 101 от 2015 г./, а § 80 и § 81 ПЗРЗИДЗУТ /ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г./ касаят висящите към датата на влизане на закона в сила административни производства за изработване или изменение на ПУП, без да е налице такава уредба за съдебните производства.

1. За допустимостта на съдебното производство съдът следи служебно до приключването му, включително и в касационното производство, което означава, че ако само предвидена промяна в застрояването е основание за допустимост на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, то същото следва да се прекрати, а постановеното от АССГ решение да се обезсили с оглед на настъпилата законодателна промяна.

1. Оспорващото дружество не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 или т. 5 ЗУТ и в частност по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ поради допуснати намалени разстояния, противно на твърдението в касационната жалба.

1. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗУТ Линиите на застрояване в урегулирани поземлени имоти с лице към две улици се определят по правилата на всяка от улиците. УПИ XI 159, 160, 777, предмет на оспореното изменение на ПЗ план-извадка, граничи с две улици, като с УПИ XIV 714 граничи откъм дъното /по правилата за определяне на линията на застрояване откъм ул. 392/, а с УПИ XII 715 граничи откъм странична регулационна линия. Съответно нормативно предвидените отстояния по чл. 31 и 32 ЗУТ следва да бъдат преценени съобразно правилото на чл. 27 ЗУТ досежно имот с лице към две улици.

1. Съгласно § 5, т. 26 ДРЗУТ Вътрешните линии на застрояване са странични и към дъното на урегулирания поземлен имот, а по т. 25 "Външна линия на застрояване" е линията на застрояване към улицата. Външната линия на застрояване за УПИ XI 159, 160, 777 спрямо УПИ XIV 714 е на отстояние от уличната регулационна линия към ул. 392, съответно вътрешната се явява към дъното на УПИ XIV 714, респ. законово предвиденото разстояние, доколкото УПИ XI 159, 160, 777 граничи с УПИ XIV 714 откъм дъното и на двата имота, от новопредвидената сграда, включително високо тяло с височина до 19 м, до регулационната линия между тях следва да е 6 м, което се констатира, че е спазено, както се установява от СТЕ, че е съобразено и отстоянието до новопредвидена в УПИ XIV 714 сграда с повишена височина по приетия с Решение 387 по Протокол 78/27.06.2019 г. на СОС цялостен план за регулация и застрояване за м. [местност] и [местност].

1. Външната линия на застрояване за УПИ XI 159, 160, 777 спрямо УПИ XII 715 е на отстояние от уличната регулационна линия към ул. Добри Немиров, съответно вътрешната се явява и към дъното на УПИ XVIII 703 и УПИ XV 106, 707, 710. Във връзка с това и по правилата на чл. 27 ЗУТ, УПИ XI 159, 160, 777 граничи с УПИ XII 715 по страничната си регулационна линия. В частта, която граничи с УПИ XII 715, новопредвидената сграда в УПИ XI 159, 160, 777 е с тяло със средна височина до 15 м, съответно съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ отстоянието до страничната регулационна линия следва да е 1/3 от височината на новопредвидената сграда или 5 м при дълбочина на застрояването до 16 м. В случая, видно от графичната част на приетата СТЕ е, че дълбочината на застрояването на новопредвидената сграда в УПИ XI 159, 160, 777 в частта, която граничи с УПИ XII 715, е под 16 м и в тази част спрямо УПИ XII 715 е предвидено отстояние до страничната регулационна граница от 5 м, съответстващо на 1/3 от височината на новопредвидената сграда в УПИ XI 159, 160, 777, която в тази си част е предвидена до 15 м височина. В цялата си дълбочина, разгледана по правилата за определяне на линията на застрояване спрямо ул. Добри Немиров, новопредвидената сграда е над 16 м, като частта, която е над 16 м дълбочина граничи с УПИ XIV 714, а самия УПИ XI 159, 160, 777 прави чупка и в частта на дълбочината на сградата спрямо ул. Добри Немиров е спазено изискването за увеличение на разстоянията за дълбочината над 16 м, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница. От СТЕ се установява, че в частите, надвишаващи дълбочината на сградата спрямо ул. Добри Немиров, в графичната част на плана извадка до страничната регулационна линия е предвидено отстояние от 7,5 м, т.е. повече от 2 м по-голямо от нормативното по чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Затова е правилно заключението на първоинстанционния съд за липсата на допуснати намалени отстояния, съответно не е налице и легитимация у жалбоподателя за оспорване на плана извадка пред първата инстанция и по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ.

1. По силата на изменената разпоредба на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ /ДВ, бр. 16/2021 г./ и отпадналото качество на лице, легитимирано да оспорва плана - извадка, поради последвала промяна в законодателството, жалбата на Ди енд Ди 2010 АД е недопустима, постановеното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено в атакуваната му част, а производството по делото - прекратено.

1. При този изход на спора и своевременно направени искания, на ответниците в производството трябва да бъдат присъдени разноски на главния архитект на СО, претендиращ юрисконсултско възнаграждение, и на Люлин Централ ЕООД, представящ доказателства за сторени разноски. Другите ответници не са удостоверили разноски в това производство. Предвид фактическата и правна сложност на спора е неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на Люлин Централ ЕООД, който е в размер на 2000 лв. при минимално предвидено за дела по ЗУТ възнаграждение в размер на 900 лв. по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение