Решение № 249 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2020 г.

Решение № 249 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Терзиев от [населено място], чрез процесуален представител, адв. Терзиев срещу решение № 363 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 1353/2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателен специа-лизиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. ", част от Системата за идентификация на земеделските парцели/ /СИЗП/в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2018 г. е останала част от блок на земеделско стопанство/БЗС/ с площ от 0, 21 ха. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закони и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният акт бъде отменен, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в представен от процесуален представител юрк. Б. Димова писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. За да отхвърли жалбата на Терзиев против оспорената заповед АС Пловдив приема, че актът е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Този извод е обоснован след установяване, че жалбодателят Терзиев, за който не се спори, че е земеделски производител е подал общо заявление за подпомагане с вх. № УИН № 16.09.0518/8756, заявявайки три броя земеделски парцели за кампания 2018 г., както следва: парцел -00702-1061-1-1, в землище на град Асеновград, с площ 0, 95 ха, с начин на трайно ползване –овощни насаждения, череши; парцел 3108-595-1-2, в землище на с. Златовръх, площ 4, 17 ха, с начин на трайно ползване –овощни насаждения, череши и парцел 69273-154-1-1, в землището на с. Стоево, площ 0, 30 ха, с начин на трайно ползване –ливади за косене. Със Заповед № РД-09-229/01.03.2019 година на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., с която е одобрен окончателният специализиран слой площи, допустими за подпомагане, като за парцел 3108-595-1-2, в землище на с. Златовръх, целият с площ 4, 17 ха, извън одобрения слой е останал 0, 21 ха. По делото са назначени две съдебно- технически експертизи – основна и допълнителна. Съдът цени единствено заключението по основната такава, намирайки я за обективна. Допълнителното заключение на експерт Морунова първоинстанционния съд приема за нелогична и вътрешно противоречива. Решаващия извод на съда е, че финансово подпомагане се дължи за площи, заети от налични овощни насаждения, а не и за прилежащи за обслужването им терени, представляващи "пътища, просеки, храсти". Решението е неправилно, тъй като макар фактическата обстановка да е правилно установена, съдът е извел неправилни изводи, невъзприемайки експертните изводи на назначена от него техническа експертиза. Съгласно допълнителното заключение на лице Морунова – при извършена теренна проверка на място на процесния имот не е направено измерване с GPS устройство в режим "следа", т. е. не са направени измервания с които да се определят линията на подходящата за подпомагане площ или да потвърдят съществуващата към момента. Експерта сочи в допълнителното си заключение, че при преглед на ортофотокартата се вижда, че изключените от допустимата за подпомагане площи представляват ивици по границите на заявения парцел, които не са заети с насаждения. Всъщност, административния орган е определил площите чрез дешифриране /компютърно разчитане/ на актуална цифрова ортофотокарта като линията на допустимата за подпомагане площ следва плътно овощните насаждения. В допустимата площ обаче не е включена ивица по протежение на цялата западна част на имота, с ширина около 2- 2, 5 м. Същата не е засята, но е неизменна част от овощната градина, необходима е за обработка на черешовите насаждения. При зачитане на тази ивица допустимата площ за процесния имот следва да се увеличи с о, 24 ха-т. е. площта, изключена от окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. ", утвърден с оспорената заповед. По изложените по-горе съображения настоящият състав счита, че Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. " в оспорената пред Административен съд –Пловдив част е незаконосъобразна, тъй като не съответства и на материалния закон, което не е констатирано от съда. Административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията на закона, поради което приемайки, че същият е законосъобразен, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново, с което заповедта на министъра в оспорената й част следва да бъде отменена като незаконосъобразна – постановена при допуснати нарушения на изискванията за форма и в противоречие с материалноправните разпоредби. При това преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника – министерство на земеделието и храните и горите следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените в хода на съдебното производство деловодни разноски в размер на 960 лв. за първа инстанция, представляващи заплатени държавни такси – и възнаграждения за вещо лице и адвокат и 570 лв. за настоящата инстанция/държавна такса и адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение