Решение № 9141 от 18.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуален представител, срещу решение 1866/21.03.2022 г. по адм.дело 165/2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена по жалба на Н. Тодорова заповед РД 15-1326/04.07.2019 г. на началника на ДНСК. С отменената заповед, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на Тодорова, заемаща длъжност началник отдел Административно - правно обслужване, координация и отчет /АПОКО/ поради съкращаване на длъжността. В касационната си жалба, касаторът излага доводи за неправилност - нарушение на материалния закон, необоснованост на оспореното решение и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде уважена касационната жалба, респективно решението на АССГ да бъде отменено. Претендира направените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова, искано от ответника в настоящото производство. Ответникът по касационна жалба - Н. Тодорова, жив. в гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Петрова, излага становище за неоснователност на твърдяното в касационната жалба. Моли решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Н. Тодорова против Заповед РД 15-1326/04.07.2019 г. на началника на ДНСК, като първият съдебен състав на АССГ, разглеждал делото, е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на Тодорова. Същото е обжалвано и в последствие отменено от състав на Върховния административен съд /ВАС/, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в не обсъждането на релевантни за спора писмени доказателства при постановяването на решението, в частност липсата на анализ на длъжностните характеристики тази на съкратената длъжност и посочената за ново - утвърдена такава. С оглед горното, делото е върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав на съда. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, при новото разглеждане на делото АССГ е изяснил относимите към спора факти, от които се установява, че със заповед РД-13-160/31.05.2019 г. на Директора на ДНСК е наредено, считано от 01.06.2016 г., закриване на определени административни структури и териториални звена, съответно откриване на нови такива, като Дирекция Финансово, административно - правно и техническо обслужване , съответно отделът на Тодорова Административно - правно обслужване, координация и отчет се закриват и се открива Дирекция Административно, информационно и финансово - стопанско обслужване . Утвърдено е и ново длъжностно разписание в сила от 01.06.2019 г. от Началника на ДНСК. Във връзка с горното е издадена и оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Тодорова на длъжност "началник отдел" АПОКО, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), считано от датата на връчване на заповедта, поради съкращаване на длъжността. За установяване, че са били налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение и с оглед изложеното в отменителното решение на ВАС, по искане на ответника е назначена съдебно - икономическа експертиза. АССГ е обсъдил подробно изложеното в нея и същото не следва да се преповтаря от настоящият съдебен състав. В обобщение следва да се посочи, че след подробен анализ на двете длъжностни характеристики е налице идентичност между същите, като не се установени съществени разлики в целите и областите на дейност на двете длъжности, както и в преките задължения на заемащите ги. С оглед горното, АССГ е отменил заповедта, като е приел, че не е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл като същата макар и да не фигурира като наименование, присъства като система от функции, задължения и изисквания в ново утвърдена такава в друго структурно звено на дирекция "Правна" Така постановеното решение е правилно. Решението е обосновано предвид съдържанието на наличните по делото доказателства. С оглед анализа на представените длъжностни характеристики - тази за заеманата от Тодорова длъжност - началник отдел АПОКО и за длъжността по новото длъжностно разписание - Началник отдел Процедури и договори в Дирекция Правна , АССГ правилно е извел, че е налице идентитет на описаните в тях задължения, функции и изисквания за заемането. За да е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите /НПКД/ в администрацията, трябва освен като позиция в длъжностното разписание длъжността да не съществува и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Тоест за преценка за наличието на основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл от значение са функциите и задълженията по длъжностна характеристика, а не само дали дадената длъжност фигурира като наименование. Във връзка с горното, първоинстанционният съд е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи, като правилно е приел, че след като новоразкритата длъжност е система от част от задълженията и функциите спрямо закритата такава /видно и от изготвената по делото и подробно разгледана от АССГ експертиза/, то липсва реално съкращаване на длъжността, респективно заеманата от Тодорова длъжност не е премахната като система от функции и задължения по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НПКД. Видно от експертизата, в новата длъжност са въведени единствено две нови задължения, различни от тези по закритата такава, което само по себе си не обуславя създаването на нова такава и не води до нова система от функции, задължения и изисквания за заемането, тъй като няма ново въведени такива - които да не са съществували в длъжностната характеристика на началник отдел АПОКО. Горното обективира и липсата на основание за прилагане на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, респективно води до незаконосъобразност на издадената заповед и правилност на оспореното решение на АССГ. С оглед на изложеното, Административен съд София град е постановил правилно решение, с което е отменил оспорената пред него заповед на началника на ДНСК, съобразявайки наличните доказателства и в съответствие с материалния закон, като е заключил че съкратената длъжност, въпреки че обективно не съществува в новото длъжностно разписание, в сила от 01.06.2019 г., като наименование и изисквания за заемането й, съществува в друго структурно звено на дирекция "Правна", като идентичност от функции и преки задължения. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения на чл. 142б, ал. 2 АПК. В открито съдебно заседание /ОСЗ/ на 02.06.2021г. съдът е дал възможност на ответника по делото да представи молба с формулирани задачи във връзка с поисканата от него съдебно икономическа експертиза, съответно е предоставил възможност и на жалбоподателя Тодорова да подаде молба с допълнителни въпроси в 7 дневен срок от получаването на тази на ответника. Ответникът в първоинстанционното производство е имал достатъчно възможности да се запознае с последвалите молби на жалбоподателя, подадени след дадената му в ОСЗ възможност, съответно да уточни своите въпроси по изготвяне на експертизата, включително и при изслушване на експерта да зададе интересуващите го въпроси. С оглед посоченото настоящият съдебен състав счита, че процедурата по назначаване на експертизата е спазена, респективно възражението на касатора в това отношение е неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане в тази насока, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. В представения списък претендираната сума е в размер на 2630 лв., от които 70 лв. държавна такса и 2560 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация не е заплащал държавна такса в касационното производство.При преценка на възражението за прекомерност, направено от касатора, както и с оглед представения договор за правна защита и съдействие представен от адвоката на ответника, на последния следва да се присъдят разноски в размер на 700 /седемстотин/ лв., договорен и платен в брой адвокатски хонорар. Следва да се отбележи, че сумата е в размер близък до минималния в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е приложима в процесния случай и с оглед фактическата и правна сложност на делото не се явява прекомерна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение