Решение № 12809 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2020 г.

Решение № 12809 от 16.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Медицински център Адела естетик" АД, гр. София жк. Изток ул. Тинтява № 13 Б ет. 6, подадена срещу решение № 230/13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 10402/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу предписания по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокол за извършена проверка, изх. № ПР 1925743 от 22.08.2019 г., издаден от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда". В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната страна по жалбата – Дирекция "Инспекция по труда" гр. София, чрез юрк. Д. Стойкова взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Оспорен е Протокол от 22.08.19 г. т. 1, т. 2 и т. 3 на Дирекция " Инспекция на труда" с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ са дадени предписания на МЦ "Адела естетик" АД да отстрани констатирани от органа нарушения на трудовото законодателство – чл. 128, т. 2 КТ, свързани с изплащане на трудово възнаграждение на служителя Й. Й. Оспореният протокол представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил, че оспореният административен акт, е в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Правилно съдът е преценил, че оспорените предписания са издадени от компетентния орган по чл. 404, ал. 1 КТ - контролните органи на Инспекцията по труда, съставени са в изискуемата от чл. 59, ал. 2 АПК форма и съдържат необходимите реквизити. Предписанията отговарят на изискванията за форма и съдържание. Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му на база резултатите от извършена проверка по документи и установени от контролния орган нарушения на чл. 128, т. 2 КТ, конкретно посочени в оспорения акт. Дадени са конкретни предписания работодателят да изплати трудово възнаграждение на служителя за периода от м. април до месец юни 2019 г. Аргументирано съдът е изложил съображения, че не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените, както и оспореният акт е в съответствие с материалния закон. Възраженията, направени и в касационната жалба за недължимост на трудово възнаграждение за служителя са били наведени и обсъдени и в първоинстанционното производство като съдът мотивирано ги е отхвърлил с оглед установените факти. Изводите на съда следва да бъдат споделени. Оспореният протокол правно и фактически е мотивиран с разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ, където са дадени изрични правомощия на контролните органи на инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки, да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на мотивите на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като се съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, действителната му фактическа и правна сложност, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,