Решение № 4180 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 639/2022 г.

Решение № 4180 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 639/2022 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител срещу решение № 1871 от 24.11.2021 г., постановено по административно дело № 1690/2021 г. от Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 1582/18.06.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Иска присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В допълнително изпратена молба прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар поискан от ответната страна. Ответникът по касационната жалба – В. З. чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да й бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Бургас е била заповед № 1582/18.06.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на В. З., заемала длъжността директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Бургас на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с посочени в заповедта мотиви - съгласно утвърдената длъжностна характеристика за заеманата длъжност е въведено изискване за образователна степен – магистър публични финанси, магистър по право, професионална област - икономика, право. В резултат на това е възникнала обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения за тази длъжност, тъй като престанала да отговаря на изискванията за заемането й. Правилни са изложените от АС мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но е незаконосъобразна като немотивирана и постановена при допуснати съществени административно - процесуални нарушения и на материалния закон, както и в противоречие с целта на закона. Между страните не е имало спор, че З. има образователно квалификационна степен магистър по специалностите "Агробизнес", с професионална квалификация "агроном" и "Стопанско управление". Правилен е изводът на АС, че промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от органа по назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая не е налице нито една от тях - посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. От представена към преписката длъжностна характеристика е видно, че при заемане на процесната ръководна длъжност "Директор на Областна дирекция на ДФЗ гр. Бургас" З. е отговаряла на изискванията за заемане на тази длъжност, които са описани с раздел Х на длъжностната й характеристика, а именно завършено висше образование, образователно квалификационна степен "магистър" в професионална област; "стопански, социални и правни науки; аграрни науки и ветеринарна медицина; природни науки; математика и информатика; технически науки", както и изискуемия професионален опит от 7 години. Настоящия съдебен състав споделя извода на АС, че настъпилата промяна не се дължи на обективно настъпили обстоятелства извън волята на страните в правоотношението, а е последица от действия на администрацията при органа по назначението. Правилна е преценката на АС за противоречие на заповедта и с целта на закона, която е да се прекратят служебните правоотношения на лицата, които по обективни причини не могат да изпълняват служебните си задължения, а не на тези, чиято длъжностна характеристика е изменена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 600 лв., като посоченото адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение