Решение № 16784 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15216/2018 г.

Решение № 16784 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15216/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Иванов, чрез процесуален представител, против решение № 626 от 25.10.2018 г. по адм. дело № 708/2018 г. на Административен съд Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което по жалба на Иванов е изменена заповед № 3-1229/19.06.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, като е намален срока на дисциплинарното наказание "порицание" от 1 година на 10 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на АС-Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразно съдът е приел/ макар и имплицитно/, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ вр. чл. 393, ал. 2 ЗСВ орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изискуемите в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, и е издадена при спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. На следващо място правилни са изводите на АС-Пазарджик, че в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл. 207 ЗМВР. Съобразно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР след изготвяне на справка рег. № 4321/4.06.2018 г. и преди налагане на наказанието, ДНО на 14.06.2018 г. е поканил служителя да даде писмени обяснения, Иванов е депозирал обяснения с рег. № 1091/14.06.2018 г., приети от ДНО, видно от съдържанието на оспорената заповед. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушено право на защита на служителя. Неспазването на т. 8. 1. от "Правила за дисциплината и дисциплинарната практика в ГД "Охрана" и териториалните им служби", изразено в незапознаване срещу подпис на служителя с изготвената справка, не е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, защото предвид изложеното по-горе няма за резултат нарушаване на предвидената процедура в приложимия нормативен акт – ЗМВР. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Н. Иванов е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната правна норма като дисциплинарно нарушение е определено неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. В конкретния случай е установено, че Н. Иванов- младши експерт-младши инструктор по храна в областно звено "Охрана-Пазарджик", на 18.05.2018 г. около 15 часа в стаята за провеждане на инструктаж на посоченото областно звено, при провеждане на теоретично занятие по стрелкова подготовка, е произвел неволен изстрел със служебното оръжие. Налице е нарушение на чл. 3, ал. 1 /служителите на ГДО са длъжни да съхраняват правилно и да пазят от противозаконно отнемане, изгубване, повреждане или унищожаване зачислените им служебно оръжие и боеприпаси за него/, и чл. 7, т. 4 /забранява се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, освен ако това не се налага за изпълнението на конкретно служебно задължение/, от Инструкция № И-1 за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите на ГД0/Инструкцията/, а именно: наказаното лице в момента на произвеждане на неволен изстрел е държало процесното огнестрелно оръжие- пистолет 9 мм. "Хеклер и Кох", което е било с патрон в патронника на цевта, като няма данни по делото това да се е налагало от изпълнение на конкретно служебно задължение. Държането на оръжието в процесния случай е именно "носене" по см. на Инструкцията. Този извод следва както от смисъла, така и и цялостния прочит на Инструкцията. Достатъчно е оръжието да се намира в лицето при изпълнение на служебните му задължения/ чл. 4, ал. 1 от Наредбата/ за да е налице хипотезата на "носене", при което за служителя в ГДО са налице задължение за правилно съхранение на огнестрелното оръжие и задължение чрез необходимото внимание да не допуска в патронника на цевта на оръжието да се намира патрон. Не се кредитират доводите на касатора свързани с понятието "носене" и "употреба" на служебното оръжие. В тази насока първостепенния съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. В допълнение- в процесния казус служителя е използвал служебното оръжие за обучение на друго лице, но не го е употребил в стрелкова обстановка, налагаща произвеждане на изстрели с определена цел. Изстрела в процесния случай е последица от неспазване на правилата на Инструкцията, както правилно е приел АС-Пазарджик, която инструкция, противно на тезата на касатора е действащ подзаконов нормативен акт, с персонален обхват именно служителите на ГДО, издадена от Министъра на правосъдието предвид разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ЗСВ, на основание приложимите разпоредби на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи /вж. чл. 159, ал. 7 ЗМВР/, съгласно препращащата норма на чл. 393, ал. 2 ЗСВ. Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н. Иванов за неспазване на цитираните по-горе норми от Инструкцията- дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, и съответно за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година по чл. 200, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР. Частта от обжалваното съдебно решение, в която са изложени мотиви за изменение на наложеното наказание относно неговия размер, като е намален срока на наложеното дисциплинарно наказание от 1 година на 10 месеца, не се обсъжда от настоящия състав, предвид липсата на касационна жалба от административния орган и забраната за влошаване положението на касатора. Решението на АС-Пазарджик е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение