Решение № 3689 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10555/2013 г.

Решение № 3689 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10555/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две идентични по съдържание касационни жалби на директора на Агенция "Митници" и началника на Митница Столична против решение № 3062/08.05.2013 г., постановено по адм. д. № 1376/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалба от "Калиман Карибе" ООД е отменено решение № 682/20.09.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз № 9700-0405/14.07.2011 г., издадено от началника на Митница Столична. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се потвърдят обжалваните индивидуални административни актове. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - "Калиман Карибе" ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените касационни основания и извърши проверка на решението съобразно обхвата на чл. 218 АПК, намира касационната жалба за допустима и основателна по следните съображения: С оспореното съдебно решение № 3062/08.05.2013 г., постановено по адм. д. № 1376/2013 г. по описа на АССГ по жалба от "Калиман Карибе" ООД е отменено решение № 682/20.09.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 9700-0405/14.07.2011 г., издадено от началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз в размер на 72,90 лв. Съдът е приел за установена безспорната между страните по делото фактическа обстановка а именно, че "Калиман Карибе" ООД на 03.12.2010 г. е върнал на Митница Столична 14 броя бандерола на стойност 72,90 лв. Това обстоятелство се установява и от протокол за бракуване на бандероли № К47-0814/03.12.2010 г., подписан от представител на "Калиман Карибе"ООД и служител на митницата. С искане вх. № К47-1041/30.12.2010 г. за възстановяване на внесен акциз "Калиман Карибе" ООД е поискал възстановяване на стойността на бракуваните бандероли в размер на 72,90 лв. Установено е също, че дължимият акциз по предадените бандероли е начислен, заплатен и е постъпил по сметка на компетентната митница. Началникът на Митница Столична с решение № 9700-0405/14.07.2011 г., е отказал да възстанови акциза, който отказ е обоснован с настъпилите промени в акцизното законодателство със ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.), Поради това, че процесните бандероли са предадени в Митница Столична на 03.12.2010 г., т. е. след влизане на изменението на закона в сила, административният орган е приел, че за тях не е приложима хипотезата на § 39, поради което не възниква основание за възстановяване на акциза. Директорът на Агенция "Митници" с решение № 682/20.09.2011 г. е потвърдил обжалваното решение, като е възприел изцяло мотивите на обжалвания акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Калиман Карибе" ООД решение № 682/20.09.2011 г. на директора на Агенция "Митници, с което е потвърдено решение № 9700-0405/14.07.2011 г. на началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз в размер на 72.90 лв. за 14 бр. бракувани необлепени акцизни бандероли и е изпратил делото като преписка на началника на Митница Столична за ново произнасяне по искането на дружеството. За да постанови този резултат съдът е приел направеният от административния орган извод, че на основание § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС за "Калиман Карибе"ООД не са налице предвидените от закона предпоставки за възстановяване на акциза, тъй като бандеролите са предадени след 20.07.2010 г., за противоречащ на материалния закон. Правните изводи на съда са в съответствие с материалния закон. Нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС урежда заварените случаи на подадени искания преди изменението на закона и от нея не може да бъде направен извод, че е отпаднала възможността за възстановяване на акциз, когато е недължимо платен или подлежащ на възстановяване, т. е. че се преклудира правото на възстановяване на недължимо платен акциз. След измененията на закона в сила от 20.07.2010 г., на които се е позовал както административният орган, така и горестоящия административен орган, продължава да е в сила чл. 27 от ЗАДС, който урежда общата и специалните хипотезите, при които възниква право на възстановяване на платен акциз - когато данъкът е недължимо платен или е подлежащ на възстановяване при условията, предвидени в закона - чл. 22 - 24 ЗАДС. В разглеждания случай се касае до искане за възстановяване на акциз на отпаднало основание - поради бракуване на бандероли, за които акцизът е платен. Следователно, касае се до искане за възстановяване на недължимо платен акциз по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗАДС и на това основание същият подлежи на възстановяване или прихващане. Отмяната на чл. 27, ал. 9 - 11 ЗАДС, които норми уреждат реда за възстановяване на акциза в случаите на бракувани бандероли или такива с изтекъл срок на валидност не погасява право на възстановяване на платения за тях акциз. Следователно нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС само предвижда преходен режим за предадените по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 бандероли до влизането в сила на изменението на закона по отношение реда и сроковете за възстановяване на акциза, но не преклудира материалното право на възстановяване на недължимо платен акциз. По изложените съображения настоящият състав приема, че съдът правилно е тълкувал и приложил закона и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът "Калиман Карибе" ООД не е направил разноски, поради което независимо от направеното искане и изхода на спора разноски не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,