Решение № 4224 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2013 г.

Решение № 4224 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Агрос - Агромаркет" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Суворово, община Суворово, област Варна, ул. "Бузлуджа" № 1Б, подадена от процесуалния представител на дружеството, адв. Шанкова от АК - Варна, срещу решение № 2838/23.11.2012 г. на Административен съд - гр. Варна по административно дело № 1230/2012 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 34/25.01.2012 г., издаден от главен специалист към отдел "Местни данъци и такси"/МДТ/ при община Аксаково, потвърден с решение № Ж-12/1/29.02.2012 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяната му. Ответната страна, началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата касационна жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалванато решение АС - Варна е отхвърлил жалбата на "Агрос - Агромаркет" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Суворово, община Суворово, област Варна, ул. "Бузлуджа" № 1Б срещу АУЗД № 34 от 25.01.2012 г., издаден от главен специалист към отдел "Местни данъци и такси"/МДТ/ при община Аксаково, потвърден с решение № Ж-12/1/29.02.2012 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, с който на дружеството са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 6472.64 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 6 374.94 лв. за периода 2010 - 2011 г. За да постанови този резултат съдът приел за установени следните факти: По силата на нот. акт № 148/2007 г. "Агрос Агромаркет" ООД е собственик на недвижим имот: нива в местността "Варненски път", с площ 11 117 кв. м, представляващ имот № 039071 по плана за земеразделяне гр. Аксаково. С решение № 1/19-21.01.2010 г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ е променено предназначението на придобития имот: от земеделска земя в имот за изграждането на обект: "Административна сграда, магазини и обслужващи обекти". Решението, с оглед изричното отбелязване върху него, е влязло в сила на 9.04.2010 г. С Декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 0302001547/25.06.2010 г. дружеството е декларирало собствеността върху имота. В Декларация по чл. 17 ЗМДТ вх. № 0302000368/25.06.2010 г., в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, е декларирана отчетна стойност на имота в размер на 2 393 935 лв. С Акта за установяване на задължение по декларация № 34/25.01.2012 г., издаден от главен специалист към отдел "МДТ" при община Аксаково, на основание чл. 4, ал. ал. 1 - 3 и чл. 9б ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 ДОПК, на дружеството - жалбоподател за процесния имот са определени следните задължения: 1. Данък върху недвижимите имоти за периода 2010 г. - 2011 г. общо в размер на 6 472.64 лв., от които главница 6 080 лв. и лихва за просрочие, начислена към 25.01.2012 г. в размер на 392.05 лв.; и 2. Такса за битови отпадъци за периода 2010 г. - 2011 г. общо в размер на 6 374.94 лв., от които главница 5 984.83 лв. и лихва за просрочие, начислена към 25.01.2012 г. в размер на 390.11 лв. Жалбоподателят е оспорил по административен ред издаденият АУЗД с възражения идентични с тези изложени в жалбата, с която е сезиран съдът. По подадената жалба се е произнесъл началникът на отдел "МДТ" при община Аксаково с отговор изх. № Ж-12/1 от 29.02.2012 г., като е приел същата за неоснователна. Със заповеди № 1199 от 30.10.2009 г. и № 1110/29.10.2010 г. на Кмета на община Аксаково са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депо за твърди битови отпадъци, чистота на териториите за обществено ползване. В т. I от същите е посочено, че за гр. Аксаково това са всички имоти от строителните граници на града, вкл. СО "Янчова поляна", "Терасите" и масиви № № 8, 9, 10, 37 и 39, а в т. IV от е посочено, че услугите за този район ще се предоставят ежедневно за контейнери тип "Бобър" и ежеседмично за кофи тип "Мева" 0.11 куб. м. С Решение № 4 от Протокол № 27/16.12.2009 г. и Решение № 3 по Протокол № 38/22.12.10 г. на Общински съвет - Аксаково са определени годишните размери на таксата сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на ДБО и поддържане чистотата на територията за обществено ползване за населените места в община Аксаково, съответно за 2010 г. и 2011 г., като по т. III са приети и одобрени изготвените План-сметки. Видно от същите, по т. II са определени таксите за недвижими нежилищни имоти на фирми, както следва: за 2010 г. таксата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване е определена в размер на 0.5 на хиляда върху отчетната стойност на имота, а за поддържане на депо - 1 на хиляда; За 2011 г. същите са съответно - 0.75 на хиляда и 0.75 на хиляда. По делото е представен е АЧОС № 202/2.11.99 г. за недвижим имот - сметище с площ от 97.199 дка, находящ се в землището на с. Въглен, община Аксаково, съставляващ имот № 000212. Предназначението на този имот от земеделска земя в сметище е променено с Решение № К33-5/12.07.2001 г. на Комисия за земеделски земи към МЗГ. Съгласно Разрешения за ползване № 599/03.12.02 г. и № СТ-12-457 от 3.11.04 г. на ДНСК за този имот е разрешено ползването на строеж: "Реконструкция и модернизация на депо за твърди битови отпадъци с. Въглен" I-ви и II-ри етап. Съгласно Договор № 121/14.04.05 г. община Аксаково като възложител е възложила на изпълнителя "Омега Интерклинър" АД гр. София да извършва: сметосъбиране, сметоизвозване до депо за твърди битови отпадъци с. Въглен, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и миене на улиците и прилежащите им тротоари на територията на община Аксаково, за срок от 7 години, считано от датата на подписване на договора. По делото са приложени съставяни ежемесечни протоколи за целия процесен период за констатирана извършена работа между страните по договора, както и доказателства /приемо-предавателни протоколи/ за организиране сметосъбирането и сметоизвозването на отпадъците от дружеството в съответните контейнери и остойностяването на услугите. В подкрепа на горните обстоятелства, е представено и Удостоверение изх. № 1103-360/24.04.12 г. от община Аксаково, съгласно което "Омега Интерклинър" АД през периода 2010 г. и 2011 г. е извършвало дейностите по Договор 121/05 г., като отчитане дейността на фирмата е извършвано ежемесечно с констативен и приемо-предавателен протокол. По искане на жалбоподателя по делото са допуснати СТЕ и ССЕ. С оглед заключението на СТЕ, допълнено и в с. з. на 13.06.12 г. и от изготвената от в. л. скица, неоспорени от страните и приети от съда, съдът е приел за установено, че процесният имот се намира в масив № 39 в землищните граници на гр. Аксаково. Същият попада в обхвата на районите определени със Заповед № 1199/30.09.09 г. и Заповед № 1010/29.10.10 г. на Кмета на общината, за които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Тази дейност се извършва от "Омега Интерклинър" АД. Общината има изградено депо за обработване на битови отпадъци, находящо се в землището на с. Въглен. Имотът, макар и да е със статут урбанизирана територия, представлява необработваема земя /хавра/, тъй като предвиденото строителство съобразно одобрен ПУП към момента на проверката не е реализирано. Същият не се обработва и не отделя твърд отпадък от производствена или друга дейност. До него няма достъп от път с трайна настилка, както и от полски път, като предвидения такъв с КВС не е реализиран. Макар и да граничи с магистралата, достъп от нея няма, тъй като не е налице изграден проход. Не е реализиран и пътят, предвиден с ПНИ. По делото са изготвени първоначално и допълнително заключение на ССЕ. Първоначалното заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника в частта по т. 2, където в. л. е посочило, че поради изложените в СТЕ аргументи и неползването на трите вида услуги от ТБО, последната не се дължи от дружеството. Направеното възражение е възприето и от съда, който не е кредитирал заключението в тази част, тъй като в. л. е дало отговор на правен въпрос. Предвид останалата част на заключението, допълнено от в. л. в с. з. на 11.07.12 г. съдът е установил, че размерът на задълженията /ДНИ и ТБО/ по оспорения АУЗД е определен считано от 1.05.2010 г. - първо число на месеца следващ този, през който е влязло в сила решението за промяна статута на имота. Конкретно размерът на данъка върху недвижимия имот за 2010 г., считано от тази дата следва да бъде: 2 393 935 лв. /отчетната стойност на имота/ по 1.54 промила по 8 месеца е общо 2 457.77 лв., като лихвата за забава изчислена към 21.01.12 г. е 441.74 лв. или задължението за 2010 г. следва да бъде общо в размер на 2 899.51 лв. Данъкът за 2011 г., изчислен по същата методика е определен от в. л. общо в размер на 4 093.92 лв., от които главница 3 686.66 лв. и лихви - 407.26 лв. В този смисъл вещото лице е дало заключение, че цялото задължение за двата периода е общо в размер на 6 993.43 лв. По отношение на на ТБО, съдът е приел за установено, че за 2010 г., за 8 месеца, считано от 1.05.2010 г.: - за поддържане на депо неговият размер е общо 1 595.95 лв.; - за почистване на улични платна и замърсени терени - 797.98 лв.; или задължението за ТБО за 2010 г. е общо в размер на 2 393.93 лв.; за 2011 г. размерът е общо 3 590.90 лв. или общият размер на задължението, без лихвите е 5 984.83 лева. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на надлежно предоставените му правомощия. Същият е постановен в предвидената от закона форма, като съдържа правни и фактически основания. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съобразен с материалния закон. В конкретният случай установяването на вземанията за местни данъци и местни такси е осъществено с един административен акт. Същият е издаден от орган, оправомощен за това съгласно приложената по делото Заповед № 1010/5.10.2010 г. на Кмета на община Аксаково. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на надлежно предоставените му правомощия. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че ДНИ е определен неправилно, като не е отчетена промяната на статута на имота, от който момент се дължи този данък. Съгласно чл. 22 ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Видно от приложената по делото Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Аксаково, Общински съвет - Аксаково, в чл. 15, т. 1 от същата, е определил размера на данъка в посочените в разпоредбата граници - 1.54 на хиляда върху данъчната оценка на имота, считано от 1.02.10 г. /§ 4 от Наредбата/. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция към 2010 г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а след изменението, което е в сила от 1.01.11 г. - данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Прогнозната данъчна оценка за имота е в размер на 85 089.50 лв., а декларираната от жалбоподателя отчетна стойност е в размер на 2 393 935 лв., т. е. последната ще послужи като основа за изчисляване размера на ДНИ и за двата периода. Определеният в оспорения АУЗД ДНИ за 2010 г. е в размер на 2393.93 лв., а за 2011 г. - 3 686.66 лв. Съгласно заключението на в. л. по ССЕ, ДНИ за 2010 г. е 2 457.77 лв., а за 2011 г. - 3 686.66 лв. Съдът е приел, че е налице е съвпадение на ДНИ за 2011 г., но за 2010 г. размерът посочен в АУЗД е по-нисък. Съдът е кредитирал заключението на в. л. Предвид обаче приложимия ред - този по ДОПК и нормата на чл. 160, ал. 5 от кодекса, която предвижда забрана за изменение на акта във вреда на жалбоподателя, съдът е счел, че процесният АУЗД в частта, в която е определен по-нисък ДНИ за 2010 г. не следва да се изменя. Относно дължимостта и размера на ТБО съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не дължи такса за услугите "поддържане на депо" и "почистване на улични платна и замърсени терени". Според АС - Варна действително имотът на жалбоподателя не е ползван през процесния период, но това не е основание за освобождаване на дружеството от заплащане на такса за обезвреждане на битови отпадъци и депо и за почистване на териториите за обществено ползване. По делото е безспорен фактът, че имотът се намира в район, в който община Аксаково е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци и депо, находящо се в с. Въглен, както и почистване на териториите за обществено ползване. Според съда извършването на тези услуги влияе благоприятно не само върху имотите, които се ползват, но и върху тези които не се ползват от техните собственици. Не следва да се пренебрегва фактът, че собствеността върху един недвижим имот носи не само права, но и задължения, които в случая се явяват заплащането на такса за обезвреждане на битови отпадъци и депо и за почистване на териториите за обществено ползване. Предвид изложените по-горе съображения съдът стигнал до извод, че дължимостта на тези такси не зависи от това дали имотът се ползва или не, а от неговата принадлежност към територия, в която тези две услуги се извършват. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил правилно правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложения материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се преповтарят. Задълженията за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО/ представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно ал. 3, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 - тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Същевременно, в чл. 107, ал. 3 ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно, какъвто е настоящият случай, органа по приходите може да издаде АУЗ, когато размерът му се установява по данни от декларация. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, съгласно който вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, като и обжалването става по този ред. Само относно събирането на невнесените в срок такси и лихвите върху тях в ал. 1 е регламентирано, че се осъществява по реда на ДОПК. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1 от с. з., като задължението за плащане на данъка възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. В конкретния случай правилно е определен моментът, от който се дължи ДНИ. Видно от подадената декларация по чл. 17 ЗМДТ и приложеното към нея решение № 1/19-21.01.2010 г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗООЗ, съгласно което се променя статута на имота, решението на комисията е влязло в сила на 9.04.2010 г., с оглед изричното отбелязване върху същото. Следователно задължението за ДНИ е възникнало за дружеството - жалбоподател, считано от 1.05.2010 г. Съгласно заключението на в. л. по назначената ССЕ, неоспорено от страните в тази част, както ДНИ, така и ТБО за 2010 г. са изчислени, считано именно от посочената дата. Правилни са и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и изводите на първоинстанционния съд относно определения размер на ДНИ за 2010 и 2011 г. Относно дължимостта на ТБО настоящата инстанция намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Случаите, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ, а именно: т. 1 - за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 2 - за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 - за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Между страните не е спорно, че процесният имот попада в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Безспорно е също така и че имотът не се ползва, строителството в същия не е започнало, не се генерират отпадъци. Няма спор и относно обстоятелството, че ТБО е определена само за услугите"поддържане на депо" и "почистване на улични платна и замърсени терени". По делото е установен и фактът, че имотът се намира в район, в който община Аксаково е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци и депо, находящо се в с. Въглен, както и почистване на териториите за обществено ползване, установено е също така, че тези услуги са реално предоставяни от общината. Предвид установените факти и с оглед приетото по делото заключение по назначената ССЕ, правилен е изводът на АС - Варна за дължимост на ТБО в размера, определен в АУЗД. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,