Решение № 12578 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2010 г.

Решение № 12578 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Недялко Жеков Панев срещу Решение № 1009 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово - Капитан Андреево, от км. 5+100 до км 114+000, намиращи се на територията на област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 4 от 15.01.2010 г., в частта, с която е определено обезщетение в размер на 2215 лв. за отчуждаване на 4,800 дка от имот № 204003 от землището на с. Крепост, община Димитровград. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на МС в частта му, определяща дължимото парично обезщетение за отчуждената площ. Разноски не се претендират. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Маринова, счита жалбата за неоснователна, като оспорва даденото по делото заключение на вещото лице относно стойността на отчуждения имот. Заинтересованите страни - министъра на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата, поддържайки, че заключението на вещите лица не е съобразено с изискванията на § 1а от ЗДС. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: В процедура по чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение на МС за държавна нужда - изграждането на "Автомагистрала "Марица", представляваща национален инфраструктурен обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС, е отчужден имот № 204003, горски фонд, с площ от 4,8 дка, намиращ се в землището на с. Крепост, община Димитровград. За това отчуждаване е било определено парично обезщетение в размер на 2215 лв., като то е било определено въз основа на независима експертна оценка, изготвена на основание чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС във връзка с във вр. с Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (Наредбата). Цената е определена по посочения ред, поради установената липса на сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ЗДС, касаещи имоти разположени в землището на село Крепост, което от своя страна не позволява определяне размера на обезщетението въз основа на пазарни цени по чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Видно от представения оценителски доклад, приет на 20.02.2008 г. и обяснителната записка към него, размерът на обезщетението е сбор от три елемента - горскостопанската цена на гората - 438,75 лв., цена на земята - 1536 лв. и добавка от 240 лв. за местоположение на имота По делото бе допуснато и изслушано заключение на комплексна съдебно-оценителна експертиза, определяща размера на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот в размер на 7841 лв., от които 6336 лв. - оценка за земята и 1505 лв. - оценка на дървесината. Вещото лице - инж. Найденов, изготвил оценката на поземления имот посредством "сравнителния метод" и осреднено ценообразуване, при който са използвани данни за вписани сделки с имоти, находящи се в "землището на община Димитровград". В експертизата са използвани две сделки, сключени между община Димитровград и "Каолин" АД, от които първата - договор за замяна от 6.04.2009 г. на земеделски земи (ниви), а втората - договор за продажба от 31.10.2009 г. с предмет поземлен имот с начин на трайно ползване "залесена територия", намиращ се в землището на град Меричлери. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. От своя страна § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС определя, че пазарни цени са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Друго съществено условие за определяне на дължимото обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС е че, имотите, чиито пазарни цени са използват като аналог, следва да се намират в близост до отчуждавания. В настоящия случай и съгласно § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, близостта е определена в границите на землището на село Крепост. При преценка на използваните от инж. Найденов аналози се установява, че същите не отговарят на законовите изисквания. По отношение на сделката за замяна - имотите, предмет на замяна са земеделски земи, което изключва подобността в характеристиките на отчуждавания имот (горски имот) и имотите, чиито пазарни цени, служат за определяне на обезщетението. По отношение на втората сделка - същата касае имот находящ се в землището на град Меричлери, поради което не изпълнява горепосоченото изискване да е в близост до отчуждавания имот, т. е. в землището на с. Крепост. Обстоятелството, че двете землища се намират на територията на една и съща община - Димитровград респ. попадат в териториалната компетентност на едно и съща служба по вписванията, е ирелевантно за начина на определяне на обезщетението. Поради изложените съображения, заключението на инж. Найденов не се възприема от съда респ. следва да се възприема като законосъобразна, приетата от административния орган базисна цена на земята по смисъла на чл. 7, ал. 8 от Наредбата, в размер на 1776 лв., включващ цена на земята по чл. 7, ал. 5 - 1536 лв. и добавка за местоположение по ал. 6 - 240 лв. Що се касае до заключението на инж. Попова за оценката на насажденията, намиращи се в отчуждавания имот, съдът изцяло възприема същото като компетентно и обективно изготвено, отговарящо на изискванията на глава II, раздел II от Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (ДВ, бр. 1 от 5.01.2007 г.). Вещото лице е оценило насажденията в имота на стойност 1505 лв. При така установеното, настоящият състав, приема, че стойността на дължимото равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразено единствено по отношение оценката на насажденията в отчуждавания имот, като сумата от 1505 лв. бъде прибавена към базисната цена на земята - 1776 лв. Сборът от 3281 лв. представлява базисната цена на отчуждавания горски имот респ. дължимото равностойно парично обезщетение, определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС във вр. с чл. 8 Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд. Разноски от страна на жалбоподателя не са претендирани. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,