Решение № 14012 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2024 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по молба с вх.N 13454 от 14.08.2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, вх.N 14579 от 02.10.2024г. по описа на Върховния административен съд, подадена от АНТИКА КОНСУЛТ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 204553580 чрез адв. С. Мянева от АК-Пловдив , за отмяна на влязлото в сила решение N 6118 от 20.05.2024г. по адм.д. N1393/2024г., постановено от тричленен състав на ВАС, осмо отделение. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение N 2214 от 05.12.2023г., постановено по адм.д. N 2136/2022г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за отмяна като нищожен, в условията на евентуалност като незаконосъобразен Ревизионен акт N Р-16001621002808-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение N 300/06.07.2022г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който на дружеството се определят задължения за непризнат данъчен кредит. В искането се поддържа, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на влязло в сила преди него решение N 9374 от 09.10.2023г. по адм.д. N 2392/2023г., постановено от тричленен състав на ВАС, осмо отделение, с което е отменено решение N 8033 от 29.12.2022г., постановено по адм.д. N 1130/2022г. по описа на Административен съд- София град. С цитираното решение, ВАС е отменил първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на Д.Р.А.К. ЕООД за отмяна на Ревизионен акт N Р-222214200082-55-091001/03.08.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение N 1996/30.12.2021г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на дружеството се определят задължения за непризнат данъчен кредит. В мотивите на съдебното решение е прието, че по отношение на доставките и услугите от АНТИКА КОНСУЛТ ЕООД са установени изискуемите се нормативни предпоставки за възникване право на данъчен кредит на ревизираното дружество Д.Р.А.К. ЕООД, което е клиент на дружеството-молител в настоящото производство. В това решение, решаващият състав се е позовал на Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13 на СЕС, което изобщо не е коментирано от състава, постановил съдебното решение, чиято отмяна се претендира. Обстоятелството, че при наличието на едни и същи факти и обстоятелства, двете съдебни производства приключват с различен като краен резултат съдебен акт води до нарушаване на принципа за правна сигурност за страните. На следващо място се навеждат доводи за наличието на основание за отмяна и по чл.239, т.5 от АПК. Правото на защита на дружеството било нарушено поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът е следвало служебно да постанови спиране на производството по делото до влизане в сила на окончателно постановения съдебен акт по адм.д. N 1130/2022г. на АССГ по обжалване на РА, издаден на Д.Р.А.К. ЕООД, предвид връзката между двете дела. Неоснователно, съдът е отказал и назначаването на ССЕ, с допускането на която биха били установени положителни факти в полза на ревизираното дружество, конкретно ползването на престираните услуги за извършени последващи облагаеми доставки от АНТИКА КОНСУЛТ ЕООД към Д.Р.А.К. ЕООД, признати за реални с решение N 9374 от 09.10.2023г. по адм.д. N 2392/2023г., постановено от тричленен състав на ВАС, осмо отделение. По изложените в молбата съображения за наличието на отменителни основания по чл.239, т.4 и т.5 от АПК, се иска отмяна на влязлото в сила решение. В с.з. , молбата се поддържа от адв.Леви, преупълномощена от адв. Мянева, която поддържа изложените оплаквания за наличие на противоречие между двете съдебни решения. Сочи, че в мотивите на решение N 9374 от 09.10.2023г. по адм.д. N 2392/2023г., постановено от тричленен състав на ВАС, осмо отделение са изследвани доставките между дружеството- искател и Д.Р.А.К.ЕООД и съдът е приел за безспорно реалното изпълнение на доставките по цялата верига. Тези изводи изобщо не са обсъдени в решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна- директорът на дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт М. Григорова , в депозирано по делото писмено становище развива доводи за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за допустима, като подадено в срока по чл.240, ал.1, т.4 вр. с ал.2 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен /чл.238, ал.1 от АПК/. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна , по следните съображения: С решение N 6118 от 20.05.2024г. по адм. д. N 1393/2024г., постановено от тричленен състав на ВАС, осмо отделение е оставено в сила решение N2214 от 05.12.2023г., постановено по адм. д. N 2136/2022г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за отмяна като нищожен, в условията на евентуалност като незаконосъобразен Ревизионен акт N Р-16001621002808-091-001/12.04.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение N 300/06.07.2022г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който на дружеството се определят задължения за непризнат данъчен кредит. На осн.чл.70, ал.5 от ЗДДС с мотив за липса на реално осъществeни доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 61 640.00лв.- главница и 17 053 лв. лихви по фактури, издадени от дружествата Делфина 77 ЕООД, Евро консулт 2018 ЕООД и ММК консулт 2019 ЕООД. С влязло в сила преди това решение 9374 от 09.10.2023г. по адм. д. 2392/2023г., постановено от тричленен състав на ВАС, осмо отделение е отменено решение N 8033 от 29.12.2022г., постановено по адм.д. N 1130/2022г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата на Д.Р.А.К. ЕООД срещу Ревизионен акт N Р-222214200082-55-091001/03.08.2021г.,издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение N 1996/30.12.2021г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на дружеството се определят задължения за непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от същите доставчици, в т.ч. и от АНТИКА КОНСУЛТ ЕООД. Като се е позовал на Решение на СЕС по дело С-271/2012, постановено при сходен фактически състав, решаващият състав на ВАС е приел, че по отношение на доставките на АНТИКА КОНСУЛТ ЕООД са установени изискуемите нормативни предпоставки за възникване право на данъчен кредит за ревизираното дружество. По твърдяното основание за отмяна по чл.239, т.4 от АПК: Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава 14 от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, както и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на присъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. Противоречието трябва да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. В разглеждания случай не са налице посочените кумулативни условия. Макар и да касаят един и същи данъчен период, свързаност между ревизираните дружества и позоваване на едни и същи фактически констатации предвид факта, че ревизиите са извършени въз основа на едни и същи фактури, двете ревизионни производства са приключили с издаване на два отделни ревизионни акта. Съдебните решения не са постановени между същите страни и по едно и също искане, т. е. не е налице идентичност в предмета на делата. Касае се за различни действия на органи по приходите , съответно на ТД на НАП Пловдив и на ТД на НАП София, като резултатите от извършените ревизии са обективирани в различни актове, на различна стойност и с различни адресати. Поради липсата на тъждество между индивидуализиращите всяко производство основания и искания, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките почл.239, т.4 от АПК за отмяна на процесното съдебно решение. Искането на това основание, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По твърдяното основание за отмяна- чл.239, т.5 от АПК: Съгласно цитираната разпоредба, на отмяна подлежи съдебно решение, когато страната вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко различни хипотези като общото във фактическия състав на това основание е обстоятелството, че страната, която се позовава на него не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при разглеждане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило на правилността на постановеното съдебно решение. В случая няма данни за това страната да е била лишена от право на участие в процеса по независещи от нея обстоятелства. Напротив, дружеството е представлявано надлежно от адв. Мянева, която е получавала съобщения и призовки на посочения от нея съдебен адрес и е била редовно и своевременно уведомявана за датите на съдебните заседания. В искането не са наведени доводи и твърдения за ограничаване на правото на участие в съдебния процес на искателя. Като фактически основания са изложени оплаквания по съществото на спора, а относно процесуалното нарушение е посочено, че то се изразява в отказ да бъде назначена ССЕ, както и в неправилна преценка на първоинстанционния съд относно наличието на факти, предполагащи спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на преюдициален спор. При така очертаните фактически оплаквания се налага извод, че те не обуславят извод за наличие на предпоставките за отмяна на посоченото основание. Евентуално допуснато процесуално нарушение на съдопроизводствените правила не може да породи право на отмяна на основание чл.239, т.5 от АПК, а доводите относно законосъобразността и правилността на изводите на тричленния състав на ВАС не подлежат на обсъждане в настоящото производство, което както бе посочено по-горе е ограничено само до изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.239 от АПК хипотези. По изложените мотиви, настоящият петчленен състав намира , че молбата за отмяна на основание чл.239, т.4 и т.5 от АПК е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора , основателна е претенцията за разноски на ответника и на основаниечл.249 вр.чл.143, ал.3 от АПК , АНТИКА КОНСУЛТ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от горното и на осн.чл.244, ал.1, предл. първо от АПК и чл.244, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия