Решение № 560 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1323/2012 г.

Решение № 560 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1323/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 45/2012 г. на Свищовския районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 30.01.2012 г. за одобряване на постигнато споразумение, и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 13.12.2012 г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденият Л. М. и назначеният служебен адвокат участват в инициираната от прокуратурата извънредна процедура. В хода на съдебните прения осъденото лице и защитата очертават факти, изключващи престъпната съставомерност на инкриминираното деяние и предпоставената от нея наказателна отговорност, и релевират доводи за реализирано психическо въздействие от разследващите органи спрямо М., при сключване на споразумението, които индицират на недопустимост в рамките на настоящото производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 30.01.2012 г., по нохд № 45/2012 г., РС-Свищов, в производство по чл. 381-383 от НПК, е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на Л. И. М. споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен в извършени на 24.11.2011 г., в [населено място], непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, консумиращи престъпния състав на хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ПРОБАЦИЯ, включваща мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и т. 6 от НК / задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА/ и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Атакуваното, с искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 45/2012 г. на Свищовски РС, определение е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от установените по делото фактически данни и обезпечаващия ги доказателствен материал /справка за съдимост на л. 38-41 от досъдебно производство № 684/2011 г./, Л. М. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове - протоколни определения от 19.09.2002 г. и 24.03.2005 г., съответно по нохд № № 155/2002 г. и 151/2005 г., по описа на РС-Левски и РС-Сливница, с които са одобрени споразумения, признаващи осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпни деяния по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК и налагащи му наказания лишаване от свобода за срок от по ЕДНА ГОДИНА; присъда № 20 от 22.03.2005 г., по нохд № 150/2005 г. на Сливнишки РС, в сила от 7.04.2005 г., с която за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК му е наложено наказание - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода; определение по чл. 381-384 от НПК от 22.02.2007 г. на РС-Свищов, по нохд № 68/2007 г., с което е ангажирана наказателната отговорност на лицето за извършено престъпно посегателство по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК и същото осъдено на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода; присъда № 85/9.04.2008 г., по нохд № 15/2008 г. на Свищовски РС, в сила от 1.07.2008 г. с определена наказателна санкция по чл. 131а, вр. чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 129 от НК - ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода; и протоколно определение от 4.04.2011 г., по нохд № 136/2011 г., одобряващо споразумение, с което М. е санкциониран с ПРОБАЦИЯ за престъпно деяние по чл. 144, ал. 3 от НК Осъжданията на Л. М., сочещи на наложени и изтърпяни наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се субсумират от материалноправните предпоставки на института - опасен рецидив, очертани от нормата на чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК и обосновават категорично заключение за наличие на основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, при доказаната в хода на досъдебното разследване фактология. Дерогирането на визираното обстоятелство при лимитиране правната квалификация на инкриминираното престъпление от одобрилия споразумението съд, който не е упражнил възложените му от чл. 382, ал. 5 - ал. 8 от НПК правомощия, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на делото, отмяна на обявеното на 30.01.2012 г. определение и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на решаващия орган, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК. По изложените съображения и в обсега на компетентността, с която е оторизиран, Върховният касационен съд,