Решение № 12458 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3022/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив против решение 127 от 20.01.2023 г., постановено по адм. дело 2092/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Ответникът З. Пенков от [населено място], обл. Пловдив, чрез адв. Т. Божинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, доказателствата по делото, обжалвания акт и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което се преценява като допустима, а разгледана по същество като неоснователна по следните съображения: С решение 127 от 20.01.2023 г. по адм. дело 2092/2021 г., Административен съд Пловдив е отменил по жалба на З. Пенков решение 2153-15-232 от 08.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и оставеното с него в сила разпореждане [номер], Протокол 2140-15-316 от 07.05.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Преписката е върната за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-15-3803/09.10.2020 г. на З. Пенков и са присъдени разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. 2113- 15-3803/09.10.2020г. З. Пенков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложил УП-3 с 551/07.11.2009г. от Филикон 97 АД, гр.Пловдив и копие на трудова книжка. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив е поискал от Пловдивска консерва АД - Пловдив, да бъде издадено удостоверение за лицето за периода от 26.05.1989г. до 31.12.1999г., за да се установи дали е заемал длъжността тракторист. Изискано е било и удостоверение за периода от 01.10.2000г. до 06.08.2009г. за длъжността шофьор с уточнение дали осигурителният стаж е положен на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона. От осигурителя е изискано и удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход по отношение на отработените дни в периода м.06.1998г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Пловдив е наредил да се издаде удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход за периода м.07.1997г., м.10.1997г., като се уточни има ли осигуряване за м.06.2001 г. и м.07.2001 г. във Фил - 2000 АД, като основание за това били налични данни за осигуряване и в Пловдивска консерва АД. В отговор са били издадени Удостоверение 14/22.02.2021 г. г. от Пловдивска консерва АД гр.Пловдив, Удостоверение 2/22.02.2021 г. от ФИЛ-2000 АД гр.Пловдив и Удостоверение 37/22.02.2021 г. от Филикон-97 АД гр.Пловдив. В оглед фактическите установявания е било издадено разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-316/07.05.2021г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив. С разпореждането е бил зачетен осигурителен стаж, положен за времето от 24.04.1979г. до 06.04.2019г. с прекъсване с доказан действителен осигурителен стаж от втора категория труд 09 г. 10 м. 15 дни и от трета категория труд - 27г. 03м. 03 дни. Общият осигурителен стаж на Пенков, превърнат към трета категория труд е в размер на 39 г. 07 м. 07 дни. Осигурителният стаж положен на длъжност "тракторист" в Пловдивска консерва" АД - Пловдив, за периодите от 26.05.1989г. до 31.12.1999г. е зачетен като трета категория труд. С оглед изложеното на З. Пенков е било отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 696, ал.2 от Кодекс за социалното осигуряване /КСО/, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Недоволен от постановения акт, Пенков е обжалвал издаденото разпореждане пред горестоящия административен орган и с решение 2153-15-232/08.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ - гр.Пловдив го е потвърдил. По делото са били разпитани двама свидетели, като техните твърдения относно съществуването на относими за спорния предмет факти съдът е кредитирал като логични, обективни и безпристрастни. Съдът е приел, че решението е издадено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК и без да се установят всички факти от значение за решаване на спора по същество. При извършената преоценка на осигурителния стаж и категорията труд пенсионните органи са отказали отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 КСО, предвид липсата на минимално изискуем стаж от втора категория труд от 15 години. Задължение на административния орган е при издаване на административния акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждайки обясненията и възраженията на страната, заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Задължение на административния орган е да събере и провери всички доказателства, като за целта той може да изисква и допълнителни такива, включително да ползва заключението на вещи лица. Зачитането на даден труд от съответната категория е детерминирано от характеристиките за неговата вредност и тежест. Съгласно чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ /отм./, за втора категория труд се счита трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. В ПКТП /отм./ са използвани два подхода за подобна квалификация. Първият, който нормативно установява, че определени длъжности, респ. дейности, са с такава вредност и тежест, и че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока категория, а вторият, който допуска като определящ признак същата вредност и тежест за възприетите от раздели първи и втори от подзаконовия нормативен административен акт професии и дейности да бъдат съотнесени към конкретно положения труд, който не е сред изрично изброените. Досежно спорния период, през който З. Пенков е заемал длъжността шофьор на колесен трактор, съдът правилно, с оглед непротиворечивите показания на свидетелите е приел, че трудовият стаж за този период следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория. Трудовият му стаж е отговарял на хипотезата на чл. 53а от ПКТП /отм./ и е следвало да бъде зачетен за положен при условията на втора категория труд, тъй като работата на Пенков е била свързана с управление на колесен трактор с две ремаркета с обща товароподемност 12 и повече тона. Съществени са нарушенията на административнопроизводствените правила, когато допуснатите нарушения са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Приемайки, че допуснатите в случая процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 АПК осъществят фактическия състав на чл. 146, т.3 АПК административният съд е достигнал до законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение