Решение № 11331 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2013 г.
ВАСII отделение09.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/18.01.2013 г. по административно дело № 2455/2012 г. на Административен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11331 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3422/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Янков Димитров от гр. Варна, против Решение № 109/18.01.2013 г., постановено по административно дело № 2455/2012 г. по описа на Административен съд-Варна, с която се претендира неговата отмяна. От касатора са наведените доводи за неправилност и недопустимост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът "Енигма инвест" АД, гр. София в представено писмено становище излага доводи, че постановеното от Варненския административен съд решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответната страна - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е компетентен да прецени "дали една вещ е преместваема или не", след като както е отбелязал и административният съд, въпросът с отразяването на сградата като идентификатор в КК е решен окончателно с решение № 14262/14.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9451/2012 на ВАС. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци. С обжалваното решение е отменена Заповед № КД-14-03-41/05.06.12 г на Началника на СГКК - Варна по жалба вх. № 12596/25.06.12 г., на "Енигма Инвест" АД-София, представляван от Съвет на Директорите и преписката е върната на Началника на СГКК - Варна за ново произнасяне по заявление вх. № 99-170/04.01.12г на "Енигма Инвест" АД - София, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението на Административен съд - Варна е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, в която сочи, че търговският обект е преместваем обект и не е кадастрална единица - "сграда" по смисъла на ЗКИР. Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен д а възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Административният съд е мотивирал това свое решение с изказаното от него и противоположно мнение, с трайната съдебна практика на ВАС и с влязлото в сила решение на ВАС от 14.11.2012 г., което е относно конкретния обект. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че оспореният пред Варненския административен съд отказ е незаконосъобразен. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 53, ал. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и на чл. 62, ал. 5 и 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (НССПКККР). Правилно съдът е стигнал до извод, че органът е нарушил разпоредбата на чл. чл. 62, ал. 5 предл. 1 от Наредба № 3/05 г., като е съставил акт за непълноти и грешки и е поканил заинтересованата страна да го подпише, при наличието на представено влязло в сила съдебно решение, с което между страните е решен спорът за материално право по чл. 62, ал. 6 от Наредбата, актът не е следвало да се подписва изобщо от Димитров като пряко заинтересовано лице. Решението на ВОС № 438/08.04.11 г., е влязло в законна сила на 14.06.11 г., на която дата е влязло в сила и решение № 715/31.05.11 г., на ВОС за поправката му. В такъв случай органът не би могъл да обоснове отказа си с наличието на несъгласие на Димитров да подпише акта. Правилни са и изводите му, че органът не е разчел правилно съдържанието както на представеното му влязло в сила съдебно решение на Варненския административен съд, така и на заявлението на "Енигма инвест"АД за изменение в КР относно два идентификатора ( за поземления имот и за сградата), като е отказал вписване на "Енигма инвест"АД като собственик на 15.50 кв. м. ид. ч. от поземления имот, при положение че е сезиран с искане за 5. 50 кв. м. ид. ч. от поземления имот. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е отменил обжалваната пред него заповед и е върнал преписката на административния орган, като е дал точни и ясни указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,