Решение № 6349 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 240/2011 г.

Решение № 6349 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 240/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пламен Петров Василев от град София срещу заповед № К-13001/15.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и целта на закона. Иска отмяна на заповедта. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Защитната теза е, че не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото е налице основанието по чл. 69 от КСО. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност. Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото се установи следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-13001/15.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи от длъжност "специалист I степен" в Специализирана административна дирекция "Вътрешен одит" - МВР, категория "В", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно приложената към делото справка към 10.11.2010 г. жалбоподателят има общо 29 години, 2 месеца и 19 дни общ осигурителен стаж, от които 21 години, 9 месеца и 9 дни служебен стаж в МВР. Липсва предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото правно основание. С оспорената заповед е наредено да се изплатят дължимите обезщетения по чл. 247, ал. 1 от ЗМВР - за неспазен срок на предизвестие и по чл. 252 от ЗМВР. От така приетото за установено, Върховният административен съд, състав на пето отделение, обоснова следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО /ДВ, бр. 93 от 2009 г.), в сила към датата на издаване на заповедта е, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители, защото изготвянето на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР е възможност, а не задължение. Видно от доказателствата в преписката, министърът на вътрешните работи не е извършил процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него. Налице е нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от АПК и правилото на чл. 34 от АПК, което рефлектира върху правото на страната да прегледа и да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж. Същата не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения. Въпреки тези нарушения, с оглед обстоятелството, че истинността на този документ не е оспорена пред съда - жалбоподателят не оспорва осигурителния стаж в МВР, а само основанията за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се приеме, че административният орган вярно е установил относимите по спора факти. Затова и настоящият съдебен състав приема, че нарушението на административнопроизводствените правила не е съществено, защото не е повлияло върху крайния резултат за правилно приложение на материалния закон. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт. Неоснователно е и оплакването, че служебното правоотношение на жалбоподателя вече е било прекратявано на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и административният орган не може да го прекратява на същото правно основание. Видно от приложеното по делото влязло в сила решение по адм. дело № 7555/2010 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменена предходна заповед № К-10271/8.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Василев, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. От мотивите на решението се установява, че заповедта е отменена като незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й - нарушение на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР. Решението е влязло в законна сила на 18.10.2010 г. Със заповед К-12961/12.11.2010 г. жалбоподателят е назначен на длъжността "специалист I степен" в Специализирана административна дирекция "Вътрешен одит" - МВР, и е подписал акт за встъпване в длъжност от същата дата. При положение, че първата заповед, издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е отменена от съда и е възстановена висящността на съществуващото служебно правоотношение, не съществува законова пречка да се извърши прекратяването му на същото правно основание, при наличието на материалноправните предпоставки за това, които в случая са налице. Ирелевантни за спора са фактите, колко време е работил жалбоподателя след възстановяването му на работа. Не е налице и нарушение на целта на закона. Превратното упражняване на власт е постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства, т. е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Доколкото противоречието с целта на закона е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен - чл. 146, т. 5 от АПК, то подлежи на доказване в хода на съдебното производство. В конкретния случай не бе доказано достигане на друг целен от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение с цел пенсиониране на служител, който е придобил право на пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО, поради което възражението следва да се приеме за неоснователно. При липса на нарушения по чл. 146 от АПК при издаването на оспорената заповед, жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и претендирането на разноски от ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,