Решение № 200 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 182/2008 г.

Решение № 200 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 182/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение от 5.10.2007 г. по гр. д. № 411/2007 г. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 12.01.2007 г. по гр. д. № 24/2006 г. на Б. районен съд в частта му, в която е допусната съдебна делба на УПИ ХV - 4226 в кв. 155 по плана на кв. "Г" в Б., с площ 616 кв. м. и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от В. Н. С. и А. Д. С. иск за делба на горния имот. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, в която искът е отхвърлен по отношение на Е. С. Ш. В. решение в частта му, в която е отхвърлен иска за делба на имота, е обжалвано от ищците В. Н. С. и А. Д. С. с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Същите поддържат становище за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират заплащане на направените по делото разноски. Ответниците Е. Б. И., М. Т. И. и Б. Т. И., чрез процесуалния им представител адвокат Г. Ю., оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила с присъждане на направените съдебни разноски. Ответницата Е. С. Ш. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Ищците, сега касатори, са поддържали, че с ответниците са съсобственици на УПИ ХV - 4226 в кв. 155 по плана на кв. "Г" в гр. Б. и са искали допускане на делбата му при квоти 7/8 за тях и 1/8 ид. ч. за ответниците. Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства, е приел, че имотът е останал в наследство от общия на страните наследодател С, починал през 1985 г. и по наследство и прехвърлителни сделки с наследствени части ищците се легитимират като собственици на 7/8 ид. ч., а ответниците - общо на 1/8 ид. ч. Спорът е съсредоточен върху въпроса за допустимостта на съдебната делба на дворното място с оглед обстоятелството, че в него са построени двуетажна жилищна сграда, навес, лятна кухня и гараж. Ищците са изключителни собственици на първия етаж на жилищната сграда, а ответниците - на втория етаж и гаража, и всички са съсобственици при равни права на второстепенните сгради в имота, видно от представените нотариални актове. Именно поради статута на сградата на етажна собственост с признаване на изключителна собственост на всяка от страните върху отделен етаж от нея, въззивният съд е приел, че делбата на дворното място е недопустима, позовавайки се и на указанията в ППВС № 2/82 г., т. 1, б. б. "д" и "е", тъй като представлява обща част на сграда в етажна собственост /чл. 38, ал. 3 ЗС/ и на останалите съществуващи сгради в имота. Ирелевантно е обстоятелството каква е площта на имота, а отделно от това не са и налице предпоставките на чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Изводът на въззивния съд за недопустимост на делбата на дворното място е правилен и обоснован. Неоснователно е оплакването на касаторите за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 38, ал. 1 ЗС, тъй като между страните не е налице спор относно принадлежността на правото на собственост на всяка от тях върху отделен етаж от двуетажната сграда, което обуславя извода за статута на дворното място като обща част на създадената етажна собственост. Законът не е предвидил изключения за този му статут съобразно площта, разположението на сградата и достъпът до нея, както неоснователно поддържат касаторите, поради което и изводът, че тази обща част на всички съсобственици не подлежи на делба, е правилен и в съответствие със съдебната практика, на която се е позовал съдът. Доводът за техническа възможност да бъдат обособени самостоятелни имоти не е подкрепен с доказателства по делото, поради което и не може да бъде обсъждан, както правилно е приел и въззивният съд. С оглед на това и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила, а касаторите да заплатят на ответниците по касация направените от тях съдебни разноски в размер на 450 лв. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение