Решение № 4518 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2011 г.

Решение № 4518 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Талис - Таня Василева", гр. Перник, против Решение № 3001/17.06.2011 г. по адм. дело № 9629/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът- директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, чрез юрисконсулт Барух, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕТ "Талис - Таня Василева", срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1038558/16.08.2010 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1531/14.10.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-София, като неоснователна. С оспорения АПВ е извършено прихващане на надвнесена сума за ДДС за м. 03.2009 г. в размер на 147.91 лева с погасяване на част от публичните задълженията на ЕТ за данъци и задължителни осигурителни вноски, съгласно изготвена Справка за тези задължения към 16.08.2010 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че изготвената Справка обективира наличието на публични задължения от лихви по главници ДДС за отделни данъчни периоди на 2006, 2007, 2008 и 2009 години, както и такива за задължителни осигурителни вноски към фонд ДОО, ЗО, ДЗПО и ГВРС, ведно с лихви за просрочие, които не са оборени от жалбоподателя. Приел е, че с изготвената от последния Справка за погасяване /на стр. 48/ същия е признал наличието на такива публични задължения за тези периоди, а и последните не се установява да са погасени въз основа на представените платежни нареждания, поради което издадения АПВ, с който е извършено прихващане на посочената сума за погасяване на част от тези задължения е законосъобразен. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Спорът по делото е бил за наличието на публични задължения на ЕТ към 16.08.2010 г., когато същият е подал Справка по чл. 169, ал. 3 от ДОПК за погасяване на дължими задължителни осигурителни вноски чрез прихващане. В тази връзка касаторът е поддържал, че няма непогасени публични задължения, поради което намира оспорения АПВ, с който е извършено прихващане на надвнесена сума за м. 03.2009 г. за погасяване на част от задълженията му - лихви по главници ДДС и суми за задължителни осигурителни вноски към фонд ДОО, ЗО, 2 ДЗПО и ГВРС, ведно с лихви за просрочие към тях, за незаконосъобразен. Още с жалбата си срещу процесния АПВ, същия е оспорил изготвената от сектор "Обработка на плащане и задължения" при ТД на НАП-София, офис-Перник, "Справка за задълженията на задълженото лице" към 16.08.2010 г., като документ с невярно съдържание, отразяващ несъществуващи вземания, тъй като същия е послужил за издаване на оспорения акт. В подкрепа на оспорването се е позовал на представени пред по-горестоящия административен орган 15 бр. заверени копия от платежни нареждания, поддържайки, че същите установяват плащания на такива публични задължения, с плащането на които вземането е погасено. С писмени молби от 22.03.2011 г. и от 13.04.2011 г. до съда, е представил за приемане писмени доказателства / на стр. 82, 83, 95 и 96/, които не са били оспорени от ответника. С последната е заявил искане по чл. 190, ал. 1 от ГПК, за задължаване на ответника да представи доказателства- заверени копия от първични документи, въз основа на които е изготвена Справката за задълженията му, относно дължимите суми на редове 9, 11, 12, 15, 43 и 45. В проведеното първо с. з. на 29.03.2011 г. съдът е отложил приемането на писмените доказателства към молбата от 22.03.2011 г. на касатора. В проведеното второ с. з. на 17.05.2011 г. съдът е докладвал молбата от 13.04.2011 г. на касатора, но е пропуснал да се произнесе по искането по чл. 190, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, както и по приемане на представените с двете молби писмени доказателства. Не е констатирал и направеното още с жалбата оспорване истинността на Справката за задълженията, като документ, на основание чл. 193 от ГПК. От друга страна се констатира, че с обжалваното решение съдът не е подложил на преценка и не е изложил собствени мотиви относно доказателствената стойност на приетите 15 бр. копия от платежни нареждания, а са използвани мотивите на по-горестоящия орган към решение № 1531/14.10.2010 г. за да приеме, че същите не установяват извършени плащания на отразените в Справката и в оспорения АПВ публични задължения от касатора. Съдът е бил длъжен да извърши проверка на тези писмени доказателства за наличието на погасени с тях публични задължения, съгласно доводите и възраженията на касатора, включително и чрез назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, при преценката дали същите установяват плащания на задължения, описани в справката и в оспорения АПВ. Гореизложеното формира изводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които правят обжалваното решение неправилно. Като такова и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, съобразно изложеното по-горе, съдът е длъжен да отстрани допуснатите нарушения на чл. 190, ал. 1, чл. 193, чл. 146, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, както и на чл. 171, ал. 2 от АПК, като допусне, приеме и обсъди всички представени от касатора писмени доказателства; задължи ответника да представи копия от поисканите първични документи / декларации от касатора за дължими данъци и задължителни осигурителни вноски за периодите на отразените задължения/; извърши проверка за истинност на Справката за задължения, като укаже на страната за съответната доказателствена тежест; съпостави ако е възможно, а ако не, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза за дължимостта на всяка една сума по изготвената Справка от органа по приходите, за какво се отнася, за кой период, има ли грешни отразявания, които да не съответстват с данните по справките-декларации и декларацията обр. 6 на ЕТ, както и има ли суми от 15-те бр. платежни нареждания и другите писмени документи /представени от ЕТ/ които да са относими към плащане на задължения по тази Справка и ако има кои са тези суми и остават ли непогасени публични задължения за прихващане на надвнесената сума за м. 03.2009 г. от ЕТ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение