Решение № 131 от 1.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2020 г.

Решение № 131 от 1.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 138 от 01.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 260544/08.09.2020 г. на Р. К. С., подадена чрез адв. Д. К. от АК – В., на въззивно решение № 260006/14.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 273/2020 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 216/09.04.2020 г. постановено по гр. дело № 5157/2019 година по описа на Врачанския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от Р. К. С. против "Водоснабдяване и Канализация" ООД – В., искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на Определение № 996/30.04.2018 г. по гр. д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и на Определение № 469/09.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Отхвърлен е и предявеният от К. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 712, 16 лв., като събрана въз основа на нищожен съдебен акт. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез адв. К., поддържа жалбата си. Ответникът по касация "Водоснабдяване и Канализация" ООД – В., представлявано от управителя А. П., чрез юрисконсулт А. А., в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание не изпраща представител. С цитираното по-горе определение № 138 от 01.03.2021 г. касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка за допустимостта на решението. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Р. С. е предявил срещу "Водоснабдяване и Канализация" ООД – [населено място], обективно съединени искове по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение № 996/30.04.2018 г. по гр. д. № 1070/2018 г. по описа на В. Районен съд и потвърждаващото го по реда на инстанционния контрол Определение № 469/09.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 286/2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Предявил е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 712, 16 лв., като събрана въз основа на нищожен съдебен акт. С решението си първоинстанционният съд е приел и трите претенции за неоснователни. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В хода на проверката относно неговата правилност е приел, че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1955/04.07.2016 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2878/2016 г. по описа на Врачанския районен съд, и издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист от 12.09.2016 г. ищецът е бил осъден да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД - [населено място] сумата от 272, 74 лв. главница, представляваща неплатени В и К услуги за периода 28.07.2008 г. - 12.05.2014 г., законна лихва върху тази сума, считано от 08.06.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 209, 54 лв. мораторна лихва за периода 27.08.2008 г. - 06.06.2016 г. и сумата от 25 лв. деловодни разноски. Приел е също, че между страните не се спори, а това е видно от представеното копие от нот. акт № 145, том ІV, рег. № 5719, дело № 701/2008 г. на нотариус Г. Х., че задълженията по издадената заповед за изпълнение са свързани с потребявани ВиК услуги в имот, находящ се в [населено място], който е придобит от ищеца на 06.08.2008 г.; че съобразно приложеното по делото копие от уведомление изх. № 1858/22.02.2018 г., издадено по изп. дело № 20181420400059 по описа на ДСИ при В. районен съд, за събиране на вземанията по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изп. лист, е образувано изпълнително дело; че ищецът е предявил отрицателен установителен иск против "Водоснабдяване и канализация"ООД - [населено място], за признаване за установено, че не дължи вземанията по издадения в заповедното производство на 12.09.2016 г. изпълнителен лист. Счел е за установено и това, че с определение № 996/30.04.2018 г., постановено по гр. дело № 1070/2018 г., чиято нищожност се твърди с иска, РС-Враца е приел предявения отрицателен установителен иск за недопустим, при което е прекратил производството по гр. дело № 1070/2018 г. Постановеното от Врачанския районен съд определение е потвърдено с определение № 469/09.07.2018 г., постановено по в. ч. гр. дело № 296/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд, за което също се твърди, че е нищожно. Съставът на Врачанския окръжен съд приел и това, че атакуваните определения са постановени от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в рамките на гражданско дело във връзка с повдигнат от ищеца гражданскоправен спор, в писмена форма и са подписани от членовете на състава; че постановените определения са абсолютно разбираеми и волята на съда е ясно изразена, като в случая тя се свежда до направени изводи за недопустимост на предявения от ищеца отрицателен установителен иск. По тези съображения въззивният съд е обосновал извод, че предявените искове по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение № 996/30.04.2018 г. по гр. д. № 1070/2018 г. по описа на Врачанския районен съд и Определение № 469/09.07.2018 г. по ч. гр. д. № 296/2018 г. на Врачанския окръжен съд правилно са отхвърлени от районния съд като неоснователни. Счел е за правилно и решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и обусловеният иск по чл. 55 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че обжалваното решение, с което е разгледан по същество искът по чл. 270, ал. 2 ГПК, е процесуално недопустимо. Съображенията за това са следните: Актовете, които постановява съдът, са решения, определения и разпореждания. С решения съдът се произнася по съществото на спора, с който е сезиран, с определения се произнася по процесуални въпроси, касаещи движението на делото (за насрочване на делото, за спиране и възобновяване на производството, за прекратяването му в предвидените от закона случаи, по събирането на доказателствата и др.), а с разпореждания - по други въпроси с технически или организационен характер (оставяне без движение на искова молба или жалба, връщане на искова молба или жалба и др.). Според разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. Според ал. 2 на същия, нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. От комплексното тълкуване на разпоредбата се обосновава извод, че предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК може да бъде само една категория съдебни актове – решенията. При това, според настоящия състав, само онези съдебни решения, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не само на обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им. Останалите две категории са извън приложното поле на разпоредбата – на първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от друга страна - в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, каквото в случая няма. Не на последно място правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Липсва такъв при иск за прогласяване на нищожност на определение или разпореждане както при все още висящ процес поради изложените по-горе съображения за служебното задължение на съда да следи за валидността на актовете в рамките на инстанционния контрол, така и след като е приключил с влязло в сила решение съдебният процес, в който са били постановени. При втората хипотеза интерес би бил налице единствено по отношение на крайния съдебен акт – решението. По отношение на определенията и разпорежданията, постановени от съда, страната има интерес да ги обжалва само в рамките на процеса по реда и при условията, предвидени в чл. 274-279 ГПК. Предвид тези съображения предявените искове по чл. 270, ал. 2 ГПК. Изложеното обуславя недопустимост на постановените от инстанциите по същество съдебни актове в частта на произнасянето по исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него такова следва да бъдат обезсилени в частта на произнасянето по тях и производството по делото да се прекрати в тази му част. Обусловеният от исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК иск по чл. 55 ЗЗД се явява неоснователен. Уважаването му е предпоставено от уважаване на обуславящите претенции. Предвид недопустимостта на производството по исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК, искът по чл. 55 пр. 3 ЗЗД като краен резултат се явява неоснователен и по тези съображения постановеният въззивен съдебен акт се явява правилен по резултат. В тази част въззивното решение следва да се потвърди. Предвид изхода разноски на касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал такива. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.