Решение № 16130 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2013 г.

Решение № 16130 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Бургас срещу решение № 1078/16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1990/2012 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменено решение № КПК - 101/12.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 107/16.07.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Тотко Петров Щерионов от гр. Айтос, чрез пълномощника адв. Нели Халачева, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмено становище по делото. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменено решение № КПК - 101/12.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 107/16.07.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, в частта относно разпореденото възстановяване от Тотко Петров Щерионов на недобросъвестно полученото от него за периода от 14.02.2011 г. до 06.08.2011 г. парично обезщетение за временна неработоспособност. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при нарушение на материалния закон, след като не е доказано изпълнение на условията по чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КСО. Според съда от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е нарушил режима, установен от здравните органи през периода на издадените болнични листове, с които е удостоверена временната неработоспособност. Наред с това не е установено през този период жалбоподателят да е осъществявал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. В тази връзка съдът е изложил, че предвид липсата на подписи на жалбоподателя във ведомостите за заплати на "Среброви" ООД за процесния период, не е доказано получаването на възнаграждение по трудовия договор с това дружество, а предвид здравословното състояние на жалбоподателя след претърпяната операция - за периода на издадените болнични листи, не е било обективно възможно същият да упражнява трудова дейност по този трудов договор. Предвид тези съображения съдът е направил извода, че за Тотко Щерионов е възникнало право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение - с "Леспром" ЕООД, и изплатеното му обезщетение е дължимо, затова не следва да бъде възстановявано. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Тотко Петров Щерионов е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, като работещ по трудово правоотношение с работодателя "Леспром" ЕООД - гр. Айтос", както и че има повече от 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за риска временна неработоспособност. Същият има сключен втори трудов договор със "Среброви" ООД - с. Люляково - № 1/06.12.2010 г., за длъжността "специалист ловно стопанство в ЛС "Бяла река", при 4 часов работен ден, със задължение за постъпване на работа на 24.01.2011 г. През периода от 14.02.2011 г. до 06.08.2011 г. на Тотко Щерионов са издадени следните болнични листи, удостоверяващи временната му неработоспособност, които са представени при основния работодател "Леспром" ООД и по които са изплатени парични обезщетение от държавното обществено осигуряване: № А-20100916634 - за периода от 14.02.2011 г. до 26.03.2011 г.; № А-20101201091 за периода от 27.03.2011 г. до 26.04.2011 г.; № А-20101351756 - от 26.04.2011 г. до 26.05.2011 г.; № А-20101351817 - от 26.05.2011 г. до 25.06.2011 г.; № А-20101351881 от 25.06.2011 г. до 25.07.2011 г. и № А-20110167749 - от 26.07.12011 г. до 07.08.2011 г. Безспорно е също, че за процесния период в регистъра на осигурените лица относно Тотко Щерионов са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурителя "Среброви" ООД за осигуряване при пълното уговорено работно време; трудовият договор на Тотко Щерионов с това дружество е регистриран в НАП. В съставените ведомости за работни заплати на "Среброви" ООД за целия процесен период е включен Тотко Щерионов, включително и до м. декември 2011 г., но във ведомостите липсва неговия подпис за всички месеци. От Тотко Щерионов не са представяни болнични листи пред работодателя "Среброви" ООД за процесния период. С разпореждане № 107/16.07.2012 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. Бургас, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № КПК-101/22.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Бургас, е разпоредено Тотко Петров Щерионов да възстанови сумите, изплатени като парично обезщетение по издадените болнични листи за периода от 14.02.2011 г. до 06.08.2011 г. чрез осигурителя "Леспром" ЕООД - гр. Айтос, поради това че за този период лицето е упражнявало трудова дейност, за което му е начислено трудово възнаграждение от осигурителя "Среброви" ООД - с. Люляково. Както в разпореждането, така и в решението на по-горестоящия административен орган е направен извод, че са налице хипотезите по чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КСО. Предвид установената по делото фактическа обстановка, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице основание за възстановяване на полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, получено за периода от 14.02.2011 г. до 06.08.2011 г. В чл. 46, ал. 3 КСО е предвидено, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. С оглед тази разпоредба, сключеният втори трудов договор между Тотко Щерионов и "Среброви" ООД би могъл да поради основание за задължително осигуряване, но за да е налице отрицателното условие по чл. 46, ал. 3 КСО следва лицето да упражнява трудова дейност. В конкретния случай не е установено Тотко Щерионов да е упражнявал трудова дейност в "Среброви" ООД през процесния период, за който са издадени посочените по-горе болнични листи, удостоверяващи временната му неработоспособност, както правилно е заключил и първоинстанционният съд. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че наличието на сключен трудов договор между физическото лице и търговско дружество не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции в изпълнение на този договор. Относно преценката дали е налице основание за задължително осигуряване от съществено значение е дали лицето е осъществявало трудова дейност, а не дали му е изплащано трудово възнаграждение. Въпреки че осигуреното лице не е задължено да доказва отрицателния за него факт, че не е упражнявало трудова дейност, през периода, за който са му издадени болнични листи за временна неработоспособност, то от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се потвърждава твърдението му, че не е извършвало трудова дейност през посочения период. Предвид конкретните данни по делото не може да се приеме презумптивно, че трудова дейност е осъществявана. Както вече се посочи, основанието за осигуряването е осъществяването на трудова дейност /в случая като работник на длъжността "специалист ловно стопанство"/, а не сключването на трудов договор. Изводът, че лицето упражнява дейност по трудов договор е направен единствено въз основа на самия трудов договор и на платежните ведомости за периода, в които е вписано името на Тотко Щерионов и размера на начисленото му трудово възнаграждение за всеки от месеците през процесния период. Подписаният трудов договор доказва само факта на сключването му между страните, но не и неговото изпълнение. Както вече се отбеляза, основание за задължително осигуряване е не плащането или начисляването на трудово възнаграждение, а осъществяването на трудова дейност. В случая дори не е доказано, че възнаграждението е платено, тъй като оспорващият Тотко Щерионов не се е подписал в съответната графа за получаване на възнаграждението за нито един от месеците. При положение, че ведомостите за заплати бяха подписани от Тотко Щерионов, би било налице удостоверяване на плащането на трудово възнаграждение и би била налице индиция за изпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на работника. Твърдението в касационната жалба, че Тотко Щерионов е направил признание пред съда, че е получавал трудово възнаграждение по договора със "Среброви" ООД, не съответства на данните по делото. Такова изявление от страната по делото не е правено. Доколкото в мотивите на определение № 2057/30.11.2012 г. за спиране на предварителното изпълнение е прието, че Тотко Щерионов получава /към момента на искането за спиране/ трудово възнаграждение в размер на 196 лв. за 4 часов работен ден, то този извод е необоснован и е обявен за такъв в мотивите на определение № 1709/05.02.2013 г. по адм. дело № 371/2013 г. на ВАС, шесто отделение, с което е отменено определението за спиране на предварителното изпълнение. Наред с това, с оглед заключението на изслушаната по делото медицинска експертиза се установява, че с оглед естеството на заболяването на Тотко Щерионов, проведеното оперативно и следоперативно лечение и протичането на оздравителния процес, по делото е доказано, че за същия е било обективно невъзможно да изпълнява трудовите функции за посочената длъжност /по договора със "Себрови " ООД/, а в началния период - и каквито и да било трудови функции. В тази връзка, показателно за законосъобразността на административния акт е, че без каквото и да било конкретно обсъждане, от административния орган е прието, че Тотко Щерионов е изпълнявал трудова дейност до договора със "Среброви" ООД и през периода, през който се е намирал на лечение в болницата, преди, по време и непосредствено след операцията. Подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО не е достатъчно основание, за да се приеме, че лицето е осъществявало трудова дейност. Декларирането от осигурителя е индиция за упражняване на трудова дейност, съответно - за задължение за осигуряване, но не доказва релевантния факт, че трудова дейност обективно е осъществявана от работника. Декларирането не се ползва с презумпция за вярност, а при невярно деклариране подадените данни подлежат на коригиране. По изложените съображения административният орган не е доказал, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Не е доказано и наличието на основание за неизплащане на обезщетението, предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, според което парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплащана на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. В разпореждането и в решението на директора на РУСО не са изложени фактически основания, поради които се приема, че е налице посочената хипотеза. От данните по делото също не може да се направи обоснован извод по какъв начин /с какво поведение, действия или бездействия/ Тотко Щерионов е нарушил предписания му режим и на кои дати е осъществил това нарушение, което е съществено, тъй като според чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО обезщетението не се изплаща само за дните на нарушението. Предвид това, не е доказано наличието на основание, препятстващо изплащане на обезщетение по посочената разпоредба, респективно - основание за възстановяването му. Неправилно е поддържаното в касационната жалба виждане за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съгласно общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган следва да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Такова доказване в конкретния случай не е проведено, както е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 300 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.06.2013 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,