Решение № 2484 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2009 г.

Решение № 2484 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитринка Иванова Веселинова, действаща като ЕТ "Меги - Димитринка Веселинова", гр. София, срещу решение № 1070/14.03.2009 г. по адм. дело № 5642/2007 г. на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата и срещу ревизионен акт /РА/ № 20003943/25.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1586/21.09.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, прогласяване нищожността на РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, иска чрез процесуален представител, оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателката за данъчни периоди м. 07 - м. 10.2006 г. по фактури, издадени от "МАС -3" ООД и "Перла ДИ" ЕООД в общ размер на 36 100 лв. поради неначисляване на данъка от двамата доставчици и на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) и на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) за фактурите на втория доставчик - неконкретизиране на фактурираната услуга във фактурите на втория доставчик. Възражението за неконстатирана нищожност на РА поради нарушение на чл. 126 ДОПК е неоснователно. През процесните данъчни периоди именно Димитринка Веселинова е била единствен собственик на предприятието на ЕТ. Нормата на чл. 126 ДОПК, на която се позовава касаторката, има предвид установяване на задълженията на всички правоприемници в общо производство, каквато не е настоящата хипотеза. В случаите на прехвърляне на предприятието на ЕТ съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят и правоприемникът отговарят солидарно за паричните задължения, каквито са данъчните задължения, като кредиторът /в случая органите по приходите/ преценяват от кого да ги търсят. По делото обаче липсва заключението на назначената, изслушана и приета на 23 юни 2008 г. СИЕ /л. 596 -597/, която е от значение за преценка на обосноваността на изводите на съда относно неначисляването на данъка от доставчиците. От последователността на номерацията до съдебното решение /от № 1 до № 647 без липсващи страници/, след което следва съдебното решение с повторно номерирани № 348 - 357 не личи писменото заключение да е било част от делото. Горното съставлява съществено съдопроизводствено нарушение по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), изискващ съдът да прецени всички доказателства по делото. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което да се отстрани допуснатото съдопроизводствено нарушение. По разноските за касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното Върховният административен съд, първо "а" отделение