Решение № 7082 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11801/2017 г.

Решение № 7082 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11801/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от управителя на Националната здравноосигурителна каса чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 5225/14.08.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 11172/2016 г. С него се отменя решение № РД-Е-126-118/18.07.2016 г. на управителя на НЗОК, с което е отказано на Е. Д. Н. възстановяване от бюджета на НЗОК на разходи за получено лечение и изпратена преписката на органа за ново произнасяне по заявление вх. № Е126-01-71/11.03.2016 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. О. В. Г. Н. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Ответницата, В. В. Н. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Ответницата, Е. В. Н. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Всички ответници чрез процесуален представител адвокат Янев вземат допълнителни становища и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано оп жалба на В. Г. Н., В. В. Н. и Е. В. Н. в качеството им на наследници на Е. Д. Н., починала на ..... г. против решение № РД-Е126-118 от 18.07. на управителя на НЗОК за отказ от възстановяване от бюджета на НЗОК на разходи за получено лечение в ЕС Ф. Р. Г.. Правният интерес обосновават с правото да наследят наследодателката в имуществените права да получат от бюджета на НЗОК сумата за полученото лечение в чужбина, от което следва и правото им да оспорят административния акт, съдържащ отказ за изплащане на сумите за това лечение. Правното основание е Регламент на Съвета /ЕИО/ № 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, който визира членове на семействата, но конкретно неговите норми задължават възстановяване на разходите на членовете на семейството на пациент. Административният орган за да постанови отказа си е приел, че лечението не е извършвано в условията на спешност и необходимост, тъй като Е. Н. е посещавала немски лечебни заведения с медицинска цел и се е лекувала там в планов порядък и за това свое лечение не е разполагала с издадено предварително разрешение от управителя на НЗОК. Съдът е разгледал по същество жалбата и от фактическа страна е установил, че Е. Н. е страдала от заболяване по повод на което е провеждала изследване и лечение в Р. Германия, които са били заплащани от бюджета на НЗОК, като по последното заявление органа е приел, че не е извършвано в условията на спешност и неотложна необходимост. Заявлението за възстановяване на разходите е било съответствие с изискванията на чл. 8 от Правила за реда и работата на Комисия за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25, буква Б, § 5-9, чл. 26, буква Б, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, чл. 34 от Регламент /ЕИО/ № 574/72 и по двустранни спогодби. Установено е също така, че здравно осигурителният статус е с непрекъснати осигурителни права. Установено е, че по първите три заявления са били възстановени разходи в размер на 67073.12 лева. По последното заявление е постановен отказ, предмет на настоящето производство, като управителят на НЗОК е възприел изцяло становището на Комисията за отказ от възстановяване на средствата. От фактическа страна спор по фактите не е налице като съдът е съобразил разпоредбите на чл. 25 от Регламент ЕИО/987/2009, параграфи 6, 7 и 8 като е извел правен извод, че са налице всички предпоставки лицето да получи финансиране/възстановяване на разходите на лечението си в чужбина. От доказателствения материал се опровергават констатациите на органа, обективирани в обжалвания акт, послужили като основания за отказ на поискано заплащане от бюджета на НЗОК. При установеното от фактическа и правна страна решението е отменено като незаконосъобразно. Решението е правилно. Видно от мотивите на решение № РД-Е126-118 от 18.07.2016 г. Н. е продължила лечението си във ФРГ не в условията на спешност и неотложна необходимост, а е посещавала германски лечебни заведения с медицинска цел и се е лекувала в планов порядък, за което тя не е разполагала с издадено разрешение от управителя на НЗОК за провеждане на планово лечение в друга държава членка на ЕС за сметка на НЗОК. По делото е назначена, изслушано и прието заключение на съдебно медицинска експертиза със задачи да отговори на въпросите за вида и характера на заболяването и прилаганите терапии по лечението на Е. Н. в клиниките в Р. Германия представляват ли терапия на едно и също заболяване в целия период. Отговора на експерт е, че заболяването се потвърждава в документите от клиниката в Лайпциг и може да се приеме, че прилаганото в клиниката в Лайпциг е лечение във връзка с първоначално заболяване, описано на 21.01.2013 г. след постъпване на 14.01.2013 в клиниката в Рийдлинген. Също така е даден отговор от експерта, че прилаганото лечение в клиниките в Германия представляват лечение на едно и също заболяване. При тези установени факти третирането на отделен етап от лечението на едно и също заболяване като планово лечение извън технологията на здравната помощ е формално приложение на закона с последици материална вреда на здравно осигурения. Всичко доказателства, както е приел и административиня съд установяват едно и също заболяване и процес на неговото лечение, поради което са приложими нормите на Регламент ЕО/№ 987/2009, Регламент ЕИО № 574/72, директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. При тези констатации касационните доводи за нарушение на материалния закон са неоснователни и при отсъствие на касационни основания за отмяна решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответниците се държат разноски по 200 лева за всеки от тях, поискани своевременно и доказани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шест отделение