Решение № 15825 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2436/2019 г.

Решение № 15825 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2436/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Община Хисаря, подадена от пълномощниците мл. юрк. Филипов и адв. Стойчева срещу решение № 2685 от 14.12.2018 г. по адм. д. № 2730/2018 г. на Административен съд - Пловдив. В касационните жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът Т. Дойчински, чрез адв. Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението със законните последици. Ответникът Х. Дойчински не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка досежно търпимостта на процесния строеж, по която не са събрани доказателства от съда и липсва произнасяне в тази насока. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № РД-05-491/10.08.2018 г., издадена от кмета на Община Хисаря, с която по реда на чл. 225а от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "външна тоалетна" в ПИ 302, кв. 26 по плана на с. Черничево. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, на основание надлежно изготвен Констативен акт № 2/27.04.2018 г., но при допуснати съществени нарушения по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което сочи на незаконосъобразност на заповедта. Прието е, че тези нарушения се изразяват в непосочване на конкретната хипотеза по чл. 225, ал. 2 ЗУТ и липса на произнасяне по търпимостта на незаконния строеж, вкл. установявания за годината на изграждане на тоалетната и нейния извършител. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. В производството по оспорване на заповед по чл. 225а ЗУТ, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти. Обжалваното решение е отменено на формално основание – липса на императивно изискуемите правни и фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Този решаващ правен извод не кореспондира на данните по приложената административна преписка. В мотивната част на заповед № РД-05-491/10.08.2018 г. на кмета на Община Хисаря изрично е посочено, че процесния незаконен строеж е "извършен без строителни документи", т. е. по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което изводът в обжалваното решение за непосочване на конкретната хипотеза по чл. 225, ал. 2 ЗУТ е неправилен. В заповедта се съдържат мотиви и за адресатите на заповедта, като е прието, че собственикът на строежа е негов възложител, като е ангажирана в диспозитива отговорността и на настоящият собственик Т. Дойчински и на извършителя Х. Дойчински. Тези обстоятелства сочат на наличие в заповедта на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК мотиви от фактическа и правна страна, и на незаконосъобразност на извода на съда за допуснато от административния орган процесуално нарушение от категорията на съществените, водещо до отмяна на заповедта на това основание. Незаконосъобразен е и извода на съда, че неизследването от административния орган на търпимостта на незаконния строеж е съществен порок, водещ до незаконосъобразност на заповедта, тъй като въпроса за търпимост на незаконния строеж е относим единствено към неговото премахване, но не и към неговата незаконност. Именно поради това този въпрос е от компетентността на съда, който следва да установи и относимите факти и обстоятелства, вкл. годината на изграждане на строежа, с оглед определяне на съответния приложим режим за търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и чл. 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение, тъй като е налице съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК – липса на мотиви по същество, което е основание за отмяна по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение