Решение № 5790 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2019 г.

Решение № 5790 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуалния му представител юрк. Стефанова, против решение № 4159 от 18.06.2019 г., постановено по адм. д. № 11596/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалбата на В. Йотов от [населено място] е отменено Решение № 360 от 14.06.2018 г. на Столичен общински съвет, в частта, с която на основание чл. чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗОС, § 24 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, § 2, ал. 1 и 3 от ПЗР на ЗУЗСО, чл. 134, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗУТ е одобрен план за регулация (ПР), план за застрояване (ПЗ) и план – схеми на мрежите и съоръженията на инженерната инфраструктура, касаещи УПИ ХIII – "за ЖС и озеленяване", кв. 6, с. Локорско, район "Нови Искър" на Столична община (СО) (отреден за ПИ идентификатор № 44224.5773.167) и с което решение преписката е върната на Столичен общински съвет за ново произнасяне в отменената част, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в решението. С решението Столичен общински съвет е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че няма спор по фактите, а именно, че за имота на жалбоподателя пред първата инстанция има одобрен ПУП – ПЗ от 22.01.2007 г., както и законно изградена сграда в него. Посочва обаче, че след одобряването на този ПУП от 26.01.2007 г., а впоследствие и от 2009 г. има одобрен ОУП за София, включително за територията, в която попада имота на жалбоподателя, като въз основа на ОУП е предвидено, че по – голямата част от този имот попада под ограничените на зона ЗП. В тази връзка посочва, че съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗУТ подробните устройствени планове следва да са съобразени с ОУП, поради и което в оспореното решение е сторено точно това. Твърди неправилност на оспореното съдебно решение, поради това, че при постановяването му съдът не е съобразил нормата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ и съответно е приложил неправилно закона. В тази връзка твърди, че не е възможно сградата на жалбоподателя да бъде отразена в одобрения с оспореното решение план за застрояване като запазваща се, а е отразена само като съществуваща, тъй като разположението й е в противоречие с приетия и неподлежащ на оспорване ОУП на София от 2007 г. и 2009 г. Посочва, че са били и налице основанията за изменение на регулацията на имота на жалбоподателя пред първата инстанция по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, променени обществено икономически условия с приемането на ОУП и съответно приемане на кадастралната карта, като е установено несъответствие между имотната и регулационната граница на имота на жалбоподателя, обосноваващо основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като посочва обаче, че за имота на жалбоподателя има до оспореното решение само ПЗ, като с оспореното в това производство за него се прави първа регулация, даваща възможност предназначението на имота да бъде определено с ПУП. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Йотов, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, при спазена писмена форма и съдържание за реквизити на акта, както и при спазени процесуални правила. Приел е обаче, че оспореното решение на СОС в оспорената му част е издадено в противоречие с материалния закон, тъй като § 2, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО, на които се позовава административния орган е приел, че нямат предвид ПЗ, който вече е реализиран, тъй като в случая е установено, че в засегнатия от плана имота има реализирана законно сграда, която е въведена в експлоатация, а касаят планове, включително ПЗ, които още не са реализирани, като е посочил, че в тези случай на тези планове се спира действието им, ако противоречат на последвалия ОУП от 2009 г. до одобряване на нов план. Приел е, че след като при одобряването на ОУП от 2009 г., ПЗ на имота на жалбоподателя пред първата инстанция от 2007 г. вече е бил реализиран, не може да се спре действието му, респ. не е загубил действието си. Приел е и че в мотивната част на обжалвания ПУП се сочи изрично, че с ПЗ, одобрен с решението на СОС се потвърждават съществуващите жилищни сгради, което обаче е в приел, че противоречи на отразеното в графичната част на оспорения план, тъй като с нея не се запазва съществуващото вече застрояване по предходния ПЗ. Поради това е приел и че е налице несъответствие между графичната и текстовата част на оспорения в план в оспорената му част. Посочил е, че проблемът със статута на сградата в имота на жалбоподателя се дължи на това, че тя попада в тази част на УПИ ХІІІ, която попада в зона ЗП по ОУП от 2009 г., в която зона е допустимо да има само сгради за отдих. Приел е, че с оспореното решение на СОС се одобрява ПР, с който се отрежда за първи път УПИ за имота на жалбоподателя, т. е. първа регулация за него, като позовавайки се на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ е посочил, че едно УПИ може да има само едно конкретно предназначение по ПУП, а приетото с оспорения план, че новосъздадения УПИ ХІІІ ще има едновременно две предназначения – Жм и ЗП – е приел, че е в противоречие със закона и дефиницията на това що е УПИ. Посочил е, че в тази връзка административният орган е следвало от имота на жалбоподателя, който е с достатъчна площ по чл. 19 от ЗУТ да се образуват две отделни УПИ, всяко с по едно конкретно предназначение и осигурени лице към улица и инженерна инфраструктура. Приел е и незаконосъобразност на План – схемите на инженерната инфраструктура в оспорената част, като следващи незаконосъобразността на образувания УПИ, като е приел, че съобразно указанията за възможните разрешения те тепърва ще трябва да се преработят. Посочил е, че няма вариант, в който да бъдат оставени в сила план - схемите, след като обжалваният ПУП ще се отмени в частта на обжалваните ПР и ПЗ относно УПИ ХІІІ. По тези съображения е отменил ПР и ПЗ за УПИ ХІІІ и план -схемите, касаещи УПИ ХІІІ по обжалвания ПУП, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Решението е частично правилно. На първо място правилно АССГ е приел, че е налице разминаване между текстовата и графична част на оспорения план в оспорената му част, тъй като видно от мотивната част на решението на СОС за имота на жалбоподателя пред първата инстанция, в частта, в която се намира неговата сграда, имота е отреден за зона "Зп", както и че в решението на СОС се потвърждават съществуващите жилищни сгради. По принцип такова понятие като потвърждаване на съществуващите сгради не съществува, като еквивалент евентуално на него е предвиждане за запазване на съществуващите сгради по плана. Правилно обаче съдът е приел, че така посоченото в заповедта противоречи на отразеното в графичната част на оспорения план, тъй като с нея не предвижда запазване на съществуващото вече застрояване по предходния ПЗ, който е и приложен съгласно правилата на § 22, т. 2 от ДР на ЗУТ, тъй като сградата на жалбоподателя пред първата инстанция е въведена и в експлоатация преди приемането на ОУП за района от 2009 г. Действително при изработването на ПУП – в случая ПРЗ в частта и за имота на жалбоподателя пред първата инстанция, следва да се държи сметка за съществуващите в имота сгради, но само тези, които са законни - § 21 от ЗР на ЗУТ. Съществуващата в имота на жалбоподателите сграда безспорно е законна, изградена със съответни строителни книжа и разрешение за строеж, съществуването й съответно въз основа на посочените разпоредби следва да бъде съобразявано при последващо устройство на територията, каквото представлява оспорения ПУП-ПРЗ (В този смисъл Решение № 10378 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2014 г., II о., докладчик съдията Н. Джелепова). Приетото в оспореното решение на СОС в частта, с която не е предвидена за запазване сградата в имота е в противоречие и с чл. 125, ал. 5 предишна ал. 4 ЗУТ, която предвижда, че "В проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие. Промяна в предвидено застрояване, за което има действащо разрешение за строеж, е допустима само със съгласие на възложителя на строежа", което свързано с разпоредбата на § 21 ЗР ЗУТ означава, че устройствения план държи сметка само за заварените строежи, които са законно изградени. Засягането на законно построени сгради е винаги нарушение на материалния закон, защото устройственият план е длъжен да се съобразява с такива законни сгради и да не ги засяга. Тъй като в случая става въпрос за изменение на и одобряване на ПУП – ПРЗ, а не за изменение приемане на ОУП, засягането на законно построената в имота сграда и при наличието на приложен ПЗ е именно такова нарушение на материално правните разпоредби. В случая са изпълнени разпоредбите като строежът е не само законен и с разрешение за строеж, но и предходният ПЗ е и приложен, като сградата е въведена в експлоатация. Т. е. предвижданията по предходния ПЗ и съществуващият изграден въз основа на него законен строеж е следвало да бъде взет предвид, включително при изработването на изменението на ОУП от 2009 г., когато територията на имота на жалбоподателя е включена в границите на ОУП, което се потвърждава и от посоченото от вещото лице в открито съдебно заседание. Неправилно съдът е приел незаконосъобразност на регулацията, тъй като имота на жалбоподателите попада по приетия ПУП в две устройствени зони. Не е налице законова забрана един имот в една част да попада в една зона с едно отреждане, а в друга част да попада в друга зона, като не е налице такава незаконосъобразност. Това обаче не променя извода за правилност на оспореното съдебно решение. Планът за регулация досежно имота на жалбоподателя пред първата инстанция също е незаконосъобразен, както е приел и съдът, тъй като е процедиран на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно като изменение на план за регулация, а имота на жалбоподателите в първата инстанция няма предходна регулация, а само и единствено ПЗ. Административния орган твърди, че е извършена първа регулация по чл. 17, ал. 1 от ЗУТ по имотните граници на имота на жалбоподателя, но такова правно основание в оспореното решение на СОС не е посочено, поради и което е налице несъответствие между посочените в решението правни основания и фактическите такива, което също води до незаконосъобразност на решението на СОС, както е приел и съдът. Правилно съдът е приел и че тъй като план – схеми на мрежите и съоръженията на инженерната инфраструктура, касаещи УПИ ХIII – "за ЖС и озеленяване", следват регулацията на имота, то и те следва да бъдат отменени. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО (ДВ бр. 31 от 2018 г.), действал към момента на издаване на оспореното решение на СОС "Влезлите в сила или одобрените до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове за територията на Столичната община запазват действието си". В случая е налице влезнал в сила план за застрояване на имота на жалбоподателите пред първата инстанция, който запазва действието си. Неприложима е в случая разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, на която се позовава касатора, според която "Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка". Това е обща норма, която урежда съответствието на ПУП с ОУП и концепциите и схемите за пространствено развитие и въвежда правилото за съответствие на бъдещи ПУП и техни изменения с ОУП. Чл. 103а ал. 1 от ЗУТ в редакцията си от ДВ бр. 82/2012 г.), първият момент, в който е въведено такова изискване, предвижда, че "Подробните устройствени планове, одобрени до влизането в сила на нов общ устройствен план или на негово изменение, запазват действието си", а съгласно ал. 3 на чл. 103а от ЗУТ "с влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда изграждането на обекти публична общинска или публична държавна собственост". Това обаче се отнася само до плановете, които към момента на одобряване на ОУП не са приложени, но не и до плановете, които са приложени към момента на влизане в сила на ОУП, като в тези случаи ОУП следва да отчете съществуващите ПУП. Тази уредба кореспондира и към относимия във времево отношение в случая § 2 от ДР на ЗУЗСО, в ал. 1 на който е също предвидено запазване на действието на влезлите в сила и одобрени ПУП при определени условия, а в случая, че не съответстват на тези условия, включително на ОУП по ал. 3 на § 2 е предвидено изменение на ПУП в съответствие с ОУП. Съгласно обаче ал. 4 на § 2 "до одобряването на плановете по ал. 3 се спира прилагането им в частите, в които те противоречат на разпоредбите на този закон, на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане", т. е. по аргумент от противното изменение на влезнали в сила ПУП в съответствие на последвал ОУП е допустимо в случаите, когато влезналия в сила ПУП не е приложен. При приложен ПУП същият запазва действието си, което пък кореспондира и с ал. 7 на § 2 "строежите, за които е издадена виза за проектиране до датата на влизане в сила на този закон, но не са съгласувани или одобрени инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж, се съобразяват с разпоредбите на този закон, с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане", т. е. тези, за които производството не е завършило. В настоящия случай е налице влезнал в сила и приложен ПУП – ПЗ и е налице сграда, която към момента на одобряване на ОУП е била с одобрени строителни книжа и издадено включително разрешение за ползване. Поради и това е в противоречие с посочените по – горе разпоредби изменението на приложения за имота ПЗ. Във връзка с изложеното правилно АССГ е приел, че оспореното пред него решение № 360 от 14.06.2018 г. на СОС, в частта, с която на основание чл. чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗОС, § 24 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, § 2, ал. 1 и 3 от ПЗР на ЗУЗСО, чл. 134, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗУТ е одобрен ПР, ПЗ и план – схеми на мрежите и съоръженията на инженерната инфраструктура, касаещи УПИ ХIII – "за ЖС и озеленяване", кв. 6, с. Локорско, район "Нови Искър" на Столична община (СО) (отреден за ПИ идентификатор № 44224.5773.167), е незаконосъобразно и го е отменил. В тази част, с която е отменено решението на СОС, съдебното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта, с която преписката е върната на Столичен общински съвет за ново произнасяне в отменената част на решението на СОС, съдебното решение е неправилно, тъй като преписката се връща на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в решението, в случаите, когато административното производство е започнало по заявление на граждани или организации, но не и в случаите, когато е започнало служебно от административния орган. В настоящия случай производството е инициирано от общината и е започнало и се е развило служебно, поради и което преписката не следва да се връща на административния орган, а е в неговите правомощия и преценка дали в тези части отново да процедира одобряването на план, като това би могло да стане при съобразяване на разпоредбата на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация В. Йотов в тази връзка макар и основателно, предвид това, че не е доказано като не са представени доказателства за сторени разноски в касационното производство също не следва да бъде уважено.