Решение № 13172 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2020 г.

Решение № 13172 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2392/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 447/11.12.2019 г., постановено по адм. д. № 334/2019 г. по описа на Административен съд- Велико Търново (АС- Велико Търново). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Стоянов срещу уведомително писмо изх. № 02-040-6500/862 от 15.02.2019 г. като неоснователна. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Тасев, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представил, но е изразил становище за правилност на обжалваното решение по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 447/11.12.2019 г., постановено по адм. д. № 334/2019 г. по описа на АС-Велико Търново е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/862 от 15.02.2019 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г., с което на А. Тасев от [населено място] по направление "Биологично пчеларство" за заявените от него за подпомагане пчелни семейства е оторизирана сума в размер на 0 лв., изпратена е преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания и срок. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган при липса на надлежно делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и при установената нищожност на акта липсва произнасяне по отношение останалите основания по чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Изводът на АС-Велико Търново за недействителност на оспореното пред него уведомително писмо не е в съответствие на събраните по делото доказателства и материалния закон. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията в § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз, а с нормата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Оспореното пред първата инстанция уведомително писмо е издадено от компетентно лице, оправомощено със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на П. Славчева. При издаване на оспореното пред АС-Велико Търново уведомително писмо на 15.02.2019 г. П. Славчева е упражнила правомощия, които вече са й били делегирани. Осъществяването на правопораждащите факти в предходен период от време не ограничават компетентността на конкретното лице, което е упражнило правомощията на административния орган, възложени му по силата на закона или по делегация. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че ЗПЗП не съдържа специални правила за определяне на ръководител на управляващия орган, поради което следва да се приложат правилата на общия закон ЗУСЕСИФ. Със Закона за подпомагане на земеделските производители се създава Държавен фонд "Земеделие", като в чл. 20а от тази норма е посочено, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" действа като Управляващ орган, при условията на делегирани правомощия, в случаите, при които издава административни актове за одобрение или отказ от подпомагане на съответните мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Когато изпълнителния директор се произнася с акт за одобрение или отказ от плащане, той осъществява правомощията си като ръководител на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция. Правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в качеството му на ръководител на Разплащателна агенция, произтичат пряко от закона. Тези правомощия не произтичат от договора за делегиране на функции по прилагане на ПРСР 2014-2020 по чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП. Неправилен е изводът на АС- Велико Търново, че правомощията на административния орган, упражнени в оспореното уведомително писмо се считат за функции по прилагане на ПРСР, в качеството му на Управляващ орган. Позоваването на първата инстанция на редакцията в ДВ, бр. 51 от 2019 г., с която в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) е включена възможността на изпълнителния директор да делегира на заместник изпълнителните директори правомощия, които са му делегирани на осн. чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП е некоректно и не обосновава извод за недопустимост за делегиране на упражнените от П. Славчева с издаване на уведомителното писмо правомощия. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспореният пред АС- Велико Търново акт е издаден от материално компетентен орган и не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. Като е достигнал до противоположен правен извод АС- Велико Търново е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде отменено. АС- Велико Търново е изложил мотиви единствено за компетентността на административния орган като е обосновал извод за неговата нищожност, но в диспозитива е отменил уведомителното писмо. Въпреки постановения диспозитив за отмяна на уведомителното писмо АС-Велико Търново не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, а само относно неговата нищожност. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно фактическата обстановка по спора, възпрепятства Върховният административен съд да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Допуснатото нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК е особено съществено, поради което са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт по останалите основания по чл. 146 от АПК, като има предвид, че е издаден от компетентен административен орган. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение