Решение № 2947 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 544/2025 г.

ВАСВторо отделение20.03.2025 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 24353 от 21 ноември 2024 г., постановено по адм. д. 3305/2024 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на С. М. Д. с [ЕГН] сума в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез проц. му представител адв. П. Петков, против решение 24353 от 21 ноември 2024 г., постановено по адм. д. 3305/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. М. Д., против заповед РД-02-16-121/28 февруари 2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение като "началник на отдел" в Дирекция "Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности", отдел "Благоустройствени дейности" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с ранг I ви старши, считано от 29 февруари 2024 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но не е спазен материалния закон. Съдът подробно е коментирал съдържанието на понятието "длъжност в администрацията" и изискванията при приложение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при изпълнението на които същата се счита премахната като нормативна позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. В съответствие с доказателствения материал съдът обосновано е заключил, че в случая няма реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Изводите на съда в тази насока са правно издържани и се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото безспорно е установено, че длъжността, заемана от Д. като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания е преобразувана, като са добавени някои нови дейности и е поставено изискване за професионален опит минимум 5 години в областта на планиране, контрол и управление на проекти и/ или дейности в областта на инженерната инфраструктура, техническата инфраструктура, пътното строителство и благоустройството. Правилно съдът е приел, че в длъжностната характеристика за длъжността, от която е съкратена жалбоподателката изискването е: минимум 5 годишен професионален опит в областта на планиране, управление и контрол на проекти и/или дейности в областта на икономиката, строителството, инженерството или геологията, като по същество разликата с новите изисквания се състои само в добавянето на "областта на икономиката", без значителна промяна в основните функции и задължения. Налице е сходство между двете длъжностни характеристики и не може да се направи извод за създадена качествено нова длъжност началник отдел, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. Видно от представеното заключение на вещото лице е, че преките задължения на лицето, заемащо длъжността "началник отдел" в отдел "Благоустройствени дейности" (преди 29 февруари 2024 г.) и тази в отдел "Общински проекти и благоустройство" (структурата след 29 февруари 2024 г.) съвпадат. В новата структура е добавена нова област на дейност и са вменени освен старите и нови задължения. Всички изисквания, отговорности и други изисквания, посочени във всяка една от длъжностните характеристики съвпадат изцяло, с изключение на това, че в длъжностната характеристика за длъжността началник отдел "Общински проекти и благоустройство" (структурата след 29 февруари 2024 г.) е въведено изискване за пет годишен професионален опит. Според вещото лице различният запис на областта на дейност и задължения и добавянето на нови такива в новата длъжностна характеристика за "началник отдел" на отдел "Общински проекти и благоустройство" (структурата след 29 февруари 2024 г.), не променят задълженията и отговорностите, които следва да изпълнява лицето, заемащо длъжността началник отдел по новата структура и тези изпълнявани от лицето заемало тази длъжност. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква наличието две кумулативни предпоставки: а/премахване на длъжността като нормативно определена позиция и б/ прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Предвид това, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Намаляване обема на дейността на съответната администрация се изразява с премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност е форма на реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция. В случая длъжността, заемана от Д. като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не е реално съкратена с извършените в дирекцията структурни промени, тъй като същата е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Измененият запис на областта на дейност и задълженията и добавянето на някои нови такива в новата длъжностна характеристика, не променят по същество функциите и отговорностите, които следва да изпълнява лицето, заемащо длъжността "началник отдел". Съставът на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не е реализиран, поради което оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Преценката за необходимостта и вида на структурната промяна, броя и вида на предвидените и запазени длъжности, при съобразяване с приетата структура и нормативно определена численост на служителите, се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Съкращението в щата предполага оптимизиране на работата като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители. В случая при упражняване на правомощието си да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, административният орган не се е съобразил с принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Действията на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са подчинени на оптимизиране на дейността на администрацията, а са насочени към постигане на цел, различна от законово предвидената. Поради това настоящият състав приема, че не са изпълнени материално-правните условия по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като липсва реално съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена и при явно несъответствие с целта на закона, което води до нейната незаконосъобразност. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 1 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 09 януари 2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав