Решение № 12881 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пи-Ми ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, [улица], представлявано от управителя Б. Карабелова, чрез пълномощника адв. С. Харалампиев, против Решение 2277/05.12.2022 г., постановено по адм. дело 716/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С цитираното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 2153-15-86/25.02.2022 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане 5104-15-285/14.10.2021 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив, с което е приета за трудова злополуката, случила се на 30.07.2021 г. в гр. Съединение, в цех за дребни сладки на дружество Пи-Ми ЕООД, където А. Янков е полагал труд на длъжност помощник сладкар . Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал.1 от КСО и не са разгледани всички относими за случая обстоятелства. Иска отмяна на съдебното решение и на административния акт. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив, представляван от юрисконсулт А. Спасова, оспорва касационната жалба в писмен отговор, като излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение, претендирайки юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни И. Янков и С. Янков, чрез адв. Р. Попов, в писмен отговор, оспорват жалбата изцяло. Релевират претенция за присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Пи-Ми ЕООД против Решение 2153-15-86/25.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане 5104-15-285/14.10.2021 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 в ТП на НОИ Пловдив, с което злополуката, случила се с А. Янков на 30.07.2021 г. в цех за дребни сладки на дружеството Пи-Ми ЕООД, находящ се на адрес: гр. Съединение, ул. Голямоконарска 2А, в резултат на взрив на фурна за сладки, е приета за трудова . Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил следното: В ТП на НОИ Пловдив е постъпила декларация с вх. 5101-15-218/04.08.2021 г. за трудова злополука, станала на 30.07.2021 г. с А. Янков, на длъжност помощник-сладкар в Пи-Ми ЕООД в цех за производство на дребни сладки, находящ се в гр. Съединение, ул. Голямоконарска 2А. Със Заповед 1015-15-28/20.08.2021 г., изм. със Заповед 1015-15-303/27.08.2021 г., и двете на директора на ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, е образувано административно производство по разследване на злополуката. Резултатите са обективирани в Протокол 5103-15-33/27.09.2021 г., в който длъжностното лице е приело следното: А. Янков е бил назначен на работа в Пи-Ми ЕООД, гр. Съединение с Трудов договор 287/23.06.2014 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, на длъжността помощник сладкар . Лицето е осигурено на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Злополуката се е случила на 30.07.2021 г. около 08:10 часа в цех за дребни сладки на дружеството, в резултат на взрив на фурна в цеха. В производственото помещение, където са се приготвяли сладките се е намирала фурната за печене на сладки, като същата е работила с нафтова горелка. На нея са работили П. Генчев и А. Янков на ротационен принцип, през седмица. В деня на инцидента на фурната е работил П. Генчев, около 08:02 часа, същият е включил фурната по обичайния начин, след което е отишъл до склада, за да донесе крем. В този момент работниците, намиращи се в склада са видели, че от фурната излиза дим и са повикали А. Янков, за да погледне какво се случва. Около 08:10 часа пострадалият А. Янков е отишъл до фурната, за да установи откъде излиза дима и евентуално да я изключи, като в този момент същата е гръмнала. П. чул взрив и след като се върнал в самия цех видял, че на земята до фурната лежи по очи и облян в кръв А. Иванов. Оказал му е първа помощ, след което на мястото на инцидента е пристигнал екип на Спешна помощ, който е транспортирал А. Янков до УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив. Съгласно препис- извлечение от акт за смърт, издаден от община Пловдив, е видно, че смъртта на А. Янков е настъпила на 30.07.2021 г. в 12:30 часа. Съгласно представена съдебномедицинска експертиза на труп с 158/2021 г., изготвена от органите на съдебна медицина при УМБАЛ Свети Георги ЕАД, гр. Пловдив, е извършена съдебно- медицинска аутопсия, която е установила множествена взривна травма и причина за смъртта на А. Янков: черепно мозъчна травма. Въз основа на констатациите в Протокол за разследване 5103-15-33/27.09.2021 г. и на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностното лице при ТП на НОИ Пловдив е приело злополуката за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. С процесното Решение 2153-15-86/25.02.2022 г., директорът на ТП на НОИ Пловдив е потвърдил разпореждането от 14.10.2021 г., като е изложил, че при постъпването си на работа в Пи-Ми ЕООД, на А. Янков е проведен начален инструктаж по БЗР на 23.06.2014 г., за което е издадена Служебна бележка 24/23.06.2014 г. Проведен е и периодичен инструктаж на пострадали на 27.01.2021 г., документиран в инструктажната книга. Осигурителят е представил и копие на дневник за изходящ контрол и ежедневен инструктаж, проведен на 30.07.2021 г., подписан от служителите, вкл. и от Янков. Пострадалият е бил включен в предварителен график за работа през месец юли 2021 г. и за 30.07.2021 г. на редовна смяна. В хода на разследването на злополуката е представена писмена Инструкция за начина на работа на фурната, в която са упоменати стъпките за работа с нея от самото й включване. Представена е и гаранционна карта, от която се установява, че на 16.09.2019 г. на фурната за изпичане на сладки е монтирана нова нафтова горелка марка RIELLO , модел G 20. При разследването е констатирано, че при подгряване на ротационната фурна за изпичане на сладки, оборудвана с нафтова горелка се получава взрив, вследствие на който вратата се откъсва от пантите и удря пострадалия Янков, като разкъсва коремната му област. Въз основа на горното, административният орган е констатирал, че злополуката с А. Янков, за когото няма спор, че е осигурен по чл. 4, ал. 1 от КСО, е възникнала вследствие на настъпил взрив на нафтова горелка, с която е работела фурната за печене в сладкарския цех. Същата е настъпила при изпълнение на трудовите задължения, предвидени в трудовия договор и длъжностната характеристика на пострадалото лице и във връзка с извършваната работа, поради което е потвърдил изцяло Разпореждане 5104-15-285/14.10.2021 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив. Решението на Административен съд- Пловдив е валидно и допустимо, а разгледано по същество- правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл.209 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството, потвърждавайки решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ - Пловдив, с които е приета станалата злополука за трудова . Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните изводи, направени въз основа на нея. Разпореждането е издадено от материално и териториално компетентен орган. По делото е приложена Заповед 1015-15-224/22.06.2021 г., с която директорът на ТП на НОИ- Пловдив, съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на НОИ, е определил длъжностното лице К. Колева, в чиито правомощия е издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането е издадено в съответствие с предвидените в КСО процедури по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. В изпълнение на чл.58, ал.3 от КСО е проведено разследване, което е установило причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл.58, ал.6 от КСО, резултатите от разследването са оформени в Протокол 5103-15-33/27.09.2021 г. в типизирана форма, валиден до доказване на противното и съдържащ данните по чл.10, ал.1, т.1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, при разследването са установени конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, видът на уврежданията и всички други данни за характера на злополуката. На основание чл.60, ал.1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт със заповед, въз основа на документите в досието, е издало разпореждане за приемане на злополуката за трудова . С решението си директорът на ТП на НОИ- Пловдив е потвърдил като законосъобразно разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО, тъй като е счел, че разпореждането съдържа необходимите реквизити по чл.59 АПК, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. На касатора също е дадена възможност за участие в административното производство от самото му начало.Упражнил е и правото си да обжалва разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО по административен и съдебен ред. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци и нарушения при постановяване на съдебното решение. При извършената от настоящия касационен състав служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон, не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Настоящата касационна инстанция не приема наведените от касатора доводи за непроизнасяне на Административен съд Пловдив по всички относими за случая обстоятелства. Първоинстанционният съд, с ясни аргументи е кредитирал изслушаната съдебнотехническа експертиза, чието заключение категорично посочва, че злополуката, причинила смъртта на А. Янков, е взрив при подгряване на ротационната фурна за изпичане на сладки, оборудвана с нафтова горелка. От разпита на свидетелите в хода на съдебното производство и пред административния орган безспорно се установява, че в деня на злополуката Янков е бил на обичайното си работно място, в помещението, в което се е намирала фурната по време на взрива. Видно от съдебномедицинската аутопсия на пострадалия е, че вследствие на множествена взривна травма: множествено открито счупване на черепа, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, счупване на подезичната кост, контузия на бял дроб, вдишване на горещи газове, състояние след операция по повод разкъсване на коремната стена, стомаха, дебелото черво и слезката, с кръвоизлив в корема е причинена смърт. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че резултатите от образуваното във връзка с процесната злополука ДП 216/2021 г. по описа на РУ при ОД на МВР Пловдив, са ирелевантни са разрешаването на административния спор, доколкото касаят извършено престъпление от общ характер. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК, производството се спира не при разкриване на каквото и да било престъпно обстоятелство, а само когато установяването на такива обстоятелства има значение за издаването на акта. Наличието или не на престъпление по чл.123, ал.1 от НК не рефлектира върху производството по квалифициране на злополуката. Разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки изрично указва, че производството по разследване на трудовата злополука се открива независимо от това дали злополуката се разследва от органите на прокуратурата или от други компетентни органи. Предвид изложеното, решението на Административен съд- Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника- директор на ТП на НОИ - Пловдив разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на с чл. 143, ал. 3 от АПК, вр с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, основателна се явява претенцията на заинтересованите страни за присъждане на съдебни разноски. Видно от представени пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, от адвокат Р. Попов е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвоката следва да бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 (петстотин) лева за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,