Решение № 3447 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2014 г.

Решение № 3447 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОДОП" София против решение № 1764/19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1088/2013 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменен е по жалба на "Пипо 69" ЕООД Ревизионен акт (РА) № 2101202850/16.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2775/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София, в частта на установената солидарна отговорност на основание чл. 177 ЗДДС за заплащане на ДДС в размер на 63 537.82 лв. по фактура № 6/17.03.2010 г., издадена от "ВАМАРК БЪЛГАРИЯ 2007" ЕООД с правоприемник "ВАНИКА 2010" ЕООД. В полза на "Пипо 69" ЕООД са присъдени разноски в размер на 2 170 лева. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развива подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Пипо 69" ЕООД я е оспорил с доводи, изложени в подробни писмени бележки от юрисконсулт Пеевски и поддържани в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са изпълнени кумулативно двете условия по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС (дължимия данък да не е внесен от ДЗЛ за данъчния период и облагаемата доставка да е на цена, която значително се отличава от пазарната цена), за ангажиране солидарната отговорност на "Пипо 69" ЕООД. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд София- град е бил РА № 2101202850/16.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2775/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София. Съдът е констатирал, че с издадения ревизионен акт, проверяващите са намерили, че на дружеството следва да бъде начислен на основание чл. 177 ЗДДС допълнителен ДДС в размер на 63 537.82 лв., за периода м. 03.2010 г., по фактура № 6/17.03.2010 г., издадена от "ВАМАРК БЪЛГАРИЯ 2007" ЕООД с правоприемник "ВАНИКА 2010" ЕООД, с данъчна основа от 317 689.09 лв. лв. Предмет на доставката е покупка на недвижим имот, находящ се в сграда административно-търговски комплекс, съгласно нот. акт № 22, том I, рег. № 876, дело № 21 от 17.03.2010 г. В хода на първоинстанционното производство за установяване пазарната стойност на процесния недвижим имот е била назначена съдебно-техническа оценителна експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци към датата на продажбата 17.03.2010 г. При външния огледа вещото лице е констатирало, че сградите се намират на партерен етаж на кота - 2.10 м. без директен излаз на улица и не са атрактивни търговски обекти. Експерта е определил крайна пазарна стойност 412 290 лв. в т. ч. търговски комплекс 336 040 лв. и тераса 76 250 лв. За да отмени РА, с който е ангажираната солидарна отговорност преда на чл. 177 ЗДДС, административният съд е приел, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила и изискванията за действителност. По възраженията на дружеството за материална незаконосъобразност съдът на първо място е приел, че не е налице кумулативно необходима предпоставка за ангажиране отговорността на РЛ по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, а именно - не е установено от приходните органи, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Счел е, че не е налице и хипотезата, при която е установена презумпция за знание по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС - облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Съдът приема, че установената разлика в цената на сделката по издадената фактура и пазарната цена на имота, не е значителна по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Касационният съд намира жалбата за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. Съгласно ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. Дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. Облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Фактите по делото са установени и не се налага тяхното приповтаряне. РЛ е получател на доставка на имот от "ВАМАРК БЪЛГАРИЯ 2007" ЕООД с правоприемник "ВАНИКА 2010" ЕООД - доставчик по издадената фактура, по които РЛ е ползвало пълен данъчен кредит. Установено е, че доставчикът не е внесъл начисления и деклариран от него данък по доставката. Във връзка с ангажиране на солидарната отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС, спорно между страните и по делото е останало наличието на кумулативно необходимата предпоставка по чл. 177, ал. 2 и във вр. с ал. 3 ЗДДС - отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган в ревизионното производство. Доказателствената тежест за установяване на знанието, е върху приходните органи, които при условията на пълно и главно доказване следва да установят същото. При действие на презумпцията за знание по ал. 3 на чл. 177 ЗДДС доказателствената тежест за оборването й се прехвърля върху ревизираното лице, но само когато, отново при условията на пълно и главно доказване, приходните органи установят наличието на една от алтернативно изискуемите предпоставки за действие на презумпцията - по т. 2 на чл. 177 - облагаемата доставка да е привидна или да заобикаля закона или да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Изводът е, че единствено и само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността на получателя за заплащане на данъка. В разпоредбата на чл. 177 ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. По тази причина всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване и то от страна на приходните органи. Освен това ревизията се извършва по общия ред, при който не е придадена особена доказателствена сила на фактическите констатации в ревизионния акт. В случая, в РД и РА, както и с оглед наведените пред първоинстанционния съд /инстанция по съществото на спора/ доводи и възражения от страна на приходните органи, вкл. и с оглед изложеното в касационната жалба, се поддържа тезата, че е налице знание от страна на РЛ по смисъла на чл. 177, ал. 2, пр. първо ЗДДС, поради това, че имота е на цена, която значително се отличава от пазарната - хипотези по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Изводите на съда досежно последната хипотеза - относно цената на сделката, съдът ги намира за съответни с материалния закон предвид това, че въз основа на събраните доказателства, вкл. и заключението на оценителната експертиза не се установява цената на сделката да се отличава значително от пазарната такава. Обосновани са изводите на съда за неустановеност на знание на РЛ, че данъкът по процесната фактура няма да бъде внесен. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая - за знание на РЛ, че данъкът по процесната фактура, по която дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика. Касационният съд намира, че не са събрани в тази връзка доказателства. Релевантният момент, към който следва да се налице знание е най-късно издаването на фактурата, т. е. м. 03.2010 г. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото. Знанието на управителя на РЛ и оттам на самото РЛ се извежда от приходните органи от обстоятелството, че поради липсата на реално плащане по фактурата, е логично да е знаел, че данъкът по нея няма да бъде внесен. При така събраните данни, представляващи косвени доказателства за знание, съдът не намира, че е доказано безпротиворечиво наличието на знание у РЛ за това, че данъкът няма да бъде внесен. Изводът е, че знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, не е доказано. Като е достигнал до същия краен извод административният съд е постановил обосновано решение. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата, тъй като на приходните органи е указано разпределението на доказателствената тежест и е предоставена процесуална възможност за събиране на допълнителни доказателства. По изложените съображения касационният съд намира, че касационните оплаквания за неоснователни. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за неустановеност на всички елементи от фактическия състав на чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на РЛ - "Пипо 69" ЕООД. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед резултата по делото, доказателствата за направени разноски и предвид отправеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 2 436 лв. -разноски за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение