Решение № 34 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2016 г.

Решение № 34 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 4144 от 17.03.2016 г. на Е. Л. Ч. и Т. Ч. за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 г. по изп. д. № 20147810400196 по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 с район на действие СГС. Молителите са основали молбата за отмяна на твърдения, касаещи хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради невръчване призовка на доброволно изпълнение и чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, поради назначаване на особен представител от частния съдебен изпълнител, вместо от районния съд, като се поддържа, че за извършените в съдебното изпълнение продажби са разбрали едва на 22.02.2016 г., когато за първи път са получили препис от постановлението за възлагане. Ответникът по молбата А. А. В. счита, че същата е процесуално недопустима, тъй като е просрочена, евентуално, че е неоснователна. Настоящият съдебен състав приема, че молбата за отмяна на постановлението за възлагане е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: А. А. В. поддържа, че молителите са узнали за издаденото постановление за възлагане на 15.10.2015 г., когато адвокат С. С. е подала молба вх. № 18880 до ЧСИ Г. Д.. Адвокат С. Б. С. е била упълномощена от Е. Л. Ч. да я представлява за всички действия пред ЧСИ Г. Д. във връзка с всички изпълнителни дела, заведени срещу нея и от нея, да изпълнява указанията на съдебния изпълнител във връзка с това производство, както и да подава и получава лично документи по него. С посочената молба от 15.10.2015 г. пълномощникът на Е. Л. Ч. е поискала от съдебния изпълнител да й се издаде препис от изпълнителното дело. Искането е оставено без уважение на основание чл. 22 ЗЧСИ с резолюция от същата дата. От посочените данни следва, че към 15.10.2015 г. Е. Л. Ч. е била уведомена за воденото против нея изпълнително дело № 196/2014 г. на ЧСИ Г. Д. Достъп до документите по същото дело обаче молителите са имали след 10.02.2016 г., когато пълномощникът им адвокат С. Н. е подал молба вх. № 2000 за запознаване с делото, а препис от постановлението за възлагане им е бил предоставен на 18.02.2016 г. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК започва да тече от момента на узнаване на акта, чиято отмяна се иска. В случая липсват доказателства това да е станало преди 18.02.2016 г., поради което от този момент тече срокът за подаване на молбата за отмяна и съответно неоснователно е възражението, че постъпилата на 17.03.2016 г. молба вх. № 4144 е процесуално недопустима като просрочена. Влязло в сила постановление за възлагане може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК при допуснати в съдебното изпълнение процесуални нарушения, които са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото, а на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК - при нарушение на изискванията за особено процесуално представителство по чл. 29 ГПК, респ. чл. 430 ГПК. В случая липсва допуснато от съдебния изпълнител процесуално нарушение, което да е довело до лишаване на молителите от възможността да участват по делото. По изпълнителното дело е приложена справка от НБД Население от 19.02.2014 г. за настоящия и постоянен адрес на длъжниците А. Т. Ч., Т. Ч. и Е. Л. Ч., който адрес съвпада и с този, посочен в изпълнителния лист. На този адрес са изпратени поканите за доброволно изпълнение, които са върнати невръчени на 5.03.2014 г. с отбелязване, че от три години лицата не живеят на адреса. На 7.03.2014 г. на адреса е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като след изтичане на посочения в уведомлението двуседмичен срок поканите за доброволно изпълнение се считат връчени на основание фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Налице е основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Последица от прилагане на фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК е представляване на длъжниците по изпълнението от особен представител. С молба вх. № 12015 от 18.07.2014 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме мерки по назначаването на особен представител. Съдебният изпълнител е отправил искане до Софийска адвокатска колегия, която с писмо от 24.07.2014 г. го е уведомила, че за представител на длъжниците по изпълнителното дело е определена адвокат А. Н. Н. -М. На 7.08.2014 г. чрез адвокат Н. -М. са връчени на длъжниците покани за доброволно изпълнение и същата ги е представлявала при извършване на изпълнителните действия за реализиране вземането на взискателя за 3783.46 лв. главница по кредит, 206.46 лв. договорна лихва, 1503.56 лв. лихва за забава и 110.39 лв. разноски чрез публична продан на притежаваните от Е. Л. Ч. два съседни урегулирани поземлени имота /отразени в кадастралната карта с един идентификатор и продадени като един поземлен имот/. С оглед горните данни следва, че адвокат Н. -М. не е била надлежно назначена за особен представител на молителите, тъй като в нарушение на чл. 430 ГПК липсва акт на районния съд, постановен в предвиденото в правната норма охранително производство. Следователно Е. Л. Ч. и Т. Ч. не са били представлявани в изпълнителното производство от лице по чл. 29 ГПК, въпреки че са били налице предпоставките за назначаването на особен представител, поради което влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 г. по изп. д. № 20147810400196 по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 с район на действие СГС следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото А. А. В. следва да възстанови на молителите направените в настоящото производство разноски. Удостоверено по делото е заплащане на държавна такса в размер на 30.00 лв. и възнаграждение на адвокат С. Н. в размер на 3500.00 лв., за което ответникът по молбата за отмяна е направил възражение за прекомерност. Възражението е основателно. Материалния интерес по делото е в размер на 95985 лв., на каквато стойност са продадени двата урегулирани поземлени имота, предмет на постановлението за възлагане на недвижим имот и съответно минималния размер на адвокатския хонорар съгласно чл. 9, ал. 4 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2557.16 лв. Фактическата и правна сложност на настоящото дело не предполага заплащане на по-високо адвокатско възнаграждение, поради което последното следва да бъде намалено до предвидения в наредбата минимален размер или А. А. В. следва да възстанови на молителите разноски в размер общо на 2587.16 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение