Решение № 313 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1088/2013 г.

Решение № 313 от 26.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1088/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 30/27.11.12 г., постановена от ОС-Враца по Н. Д. 495/12 г., подсъдимият Л. Е. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, което да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Тази присъда е потвърдена с решение № 27/18.02.13 г., постановено от АС-София, НО, 6 състав по В. Н. Д. 1380/13 г. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият М., който го обжалва, оспорвайки проведената процедура по съкратено съдебно следствие. Моли за справедливост и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и назначеният му служебен защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Неговият съпроцесник, Р. Д., спрямо когото постановената присъда е влязла в сила, лично и чрез назначения си защитник, не заявяват становище по жалбата. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия я документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: Първостепенното разглеждане на делото е преминало в процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК. И двамата подсъдими са признали фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Като е пожелал да се премине към разглеждане на делото в процедура по съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант, М., наред със себе си, е ангажирал и останалите страни по производството и не на последно място, разглеждащия доказателства съд. Разгледана по същество, фактологията по обвинителния акт отразява престъпно посегателство от страна на жалбоподателя. Съдилищата са зачели неговото признание на фактите, съобразявайки се с всички събрани по делото доказателства, на които е направен анализ и от двете инстанции по същество. В насока на изложеното могат да бъдат посочени най-малко показанията на свидетелката-пострадала М., която е категорична, че двама човека са осъществили грабежа над нея, а дейците са били заедно процесната вечер; показанията на И. Л., намерените в обитавания от същата и М. вещи на потърпевшата и др. В този смисъл е необяснимо оспорването от страна на жалбоподателя на авторството на деянието, облечено в несъгласие с процедурата, по която е протекло първостепенното разглеждане на делото. Действително, М. не е предявила гражданско-правни претенции към извършителите, но това не решава въпроса с липса на авторство. По-нататък подсъдимият заявява принуда от страна на държавен обвинител да се изяви съгласие за преминаване към разглеждане на делото по съкратено съдебно следствие, както и е сторено. Иначе казано, деецът не оспорва информираното си познание за тази процедура, а своето доброволно съгласие да се мине към нея. Липсват каквито и да са доказателства за упражнена форма на принуда от страна на представител на обвинителната власт. Никак освен това не е ясна каква би била възможната мотивация за нея, предвид събраните еднопосочни за вината на жалбоподателя доказателства. Самият М. и неговият защитник, заедно с другия деец и неговата защита, в открито съдебно заседание пред ОС-Враца са заявили искането си делото да се разглежда по реда на глава 27 НПК и няма никакво съмнение за доброволността на демонстрираното желание. Даденото съгласие, предвид установената конкретика по настоящото производство, не може да бъде оттеглено, в какъвто аспект се преценява основното възражение по жалбата, депозирана пред ВКС. По-нататък М. обяснява как Д. е извършил престъплението сам и неговата лична вина е, че не се е намесил, но бил пиян и разсеян. Казаното, в продължение на споменатото по-горе за оспорване на авторството, представлява в същината си даване на обяснения, оборващи обвинението. Такъв подход не се позволява пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, която поне при първо и второ разглеждане на делото пред нея, е инстанция по правото. Само в сферата на пълното процесуално изследване и доколкото соченият довод на подсъдимия, макар и трудно, би могъл да бъде отнесен към оплакване по касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да се отговори, че събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, правилно оценена от първостепенния и второстепенния съдебни състави, говори съвсем друго, при това потвърждващо ангажираност на поведението на жалбоподателя към повдигнатото му обвинение за извършен спрямо М. грабеж. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение