Решение № 11435 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15227/2014 г.

Решение № 11435 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15227/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел "Местни приходи" при община Асеновград, срещу решение № 2250 от 27.10.2014 г. постановено по адм. дело № 1439 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Пловдив. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че противно на изтъкнатите от АС - Пловдив съображения, в писмено становище представено по делото и в последното състояло се по делото съдебно заседание е посочено, че съгласно чл. 20 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), данъчната оценка за недвижимите имоти се определя от служител на общинската администрация, по норми съгласно Приложение № 2 към закона, в зависимост от вида, местоположението, конструкцията и овехтяването. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ определя, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка, съгласно Приложение № 2. Определените съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ данъчни оценки в акта за установяване на задължение по декларация (АУЗД) представляват официални удостоверителни документи, като в тези случаи не се изисква подаването на заявление от данъчнозадължения субект и съответно издаването на нарочно удостоверение, както неправилно е приел съдът в обжалваното решение. Размерът на данъчните оценки се е променял в отделните години, тъй като са се променяли видът и стойността на величините имащи значение за определянето им. Неправилно съдът е приел, че при издаването на АУЗД е нарушен чл. 35 от АПК. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), поради неплащане в срок на задълженията за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) и редът за издаването му е спазен. От писмо изх. № 14-00-5451 от 13.12.2011 г. се установява, че "Красикапласт" АД е уведомено за започването на административното производство. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - "Красикапласт" АД, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил АУЗД № 109 от 4.04.2012 г., издаден от началник сектор "Събиране, контрол и ревизии" ("СКР") при отдел "Местни данъци" ("МД"), община Асеновград, в частта му потвърдена с решение № 10 от 21.05.2012 г. на началник отдел "МД", община Асеновград и е върнал преписката на административния орган за постановяване на законосъобразен административен акт, при съблюдаване на указанията дадени в решението. За да постанови решението си, съдът е изложил от фактическа страна, че с обжалвания АУЗД № 109 от 4.04.2012 г. издаден от Елена Ангелова Синапова, на длъжност началник сектор "СКР" при отдел "МД", община Асеновград, при извършена служебна проверка въз основа на декларации по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ с вх. № 162100040 от 30.01.2001 г. и вх. № 162100610 от 30.06.2010 г. са установени задължения на "Красикапласт" АД за ДНИ и ТБО за отчетни периоди 1.01.2004 г. до 31.12.2011 г. включително. АУЗД е бил обжалван пред началник отдел "МД" при община Асеновград и е потвърден в частта по определените задължения за ДНИ за отчетната 2011 г. и за ТБО за отчетните периоди от 2007 г. до 2011 г. включително. Приел е, че по делото не е спорно, че "Красикапласт" АД е собственик на два недвижими нежилищни имота с партиден № М000040 и с партиден № М000610, находящи се в гр. Асеновград, промишлена зона "Изток", ул. "Заводска" № 1. По отношение на определения с АУЗД ДНИ, съдът е посочил, че отчетната стойност на първия от имотите е в размер на 938 688,59 лв., а на втория - в размер на 43 460,00 лв. В АУЗД, по отношение на данъчната оценка на имотите е прието, че за имот партиден № М000040 тя е в размер на 6 251 292,30 лв., а за имот партиден № М000610 е в размер на 58 097,10 лв. В АУЗД административният орган е приел, че задължението на дружеството за заплащане на ДНИ, следва да се определи, като за основа се приемат посочените данъчни оценки на имотите и спрямо тях се приложи данъчна ставка в размер на 1,3 на хиляда. По отношение на определените задължения за ТБО, от страна на административния орган е прието, че за имот партиден № М000040 за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., дружеството е подало декларации по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Асеновград (Наредбата), в които е заявено, ползване на контейнер тип "Бургас". Определената с решения на общинския съвет такса за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е в размер, съответно: 2,5 промила за 2007 г. и 3,00 промила за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. пропорционално върху отчетната стойност на имота. За 2007 г. е посочена отчетна стойност на имота 900 078,33 лв. Определено е задължение в общ размер на 24 30, 20 лв., от които е констатирано, че дружеството е внесло 2 318,26 лв., като са останали дължими 111,94 лв. За 2008 г. е констатирано, че задължението на дружеството за ТБО е изцяло разчетено. За 2009 г. е посочена отчетна стойност на имота 956 116,67 лв. Определено е задължение в общ размер на 3 306,35 лв., за което е констатирано, че е дължимо. За 2010 г. е посочена отчетна стойност на имота 983 688,59 лв. Определено е задължение в общ размер на 3 170, 07 лв., за което е констатирано, че не е разчетено с бюджета. За 2011 г. е прието, че дружеството не е подало декларация по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, поради което е счетено, че ТБО следва да се определи спрямо сумата от 6 251 292,30 лв. (приетата за установена данъчна оценка). По отношение на имот партиден № М000610 е констатирано, че за 2010 г. дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, в която е заявено, че ще бъде използван един брой контейнер тип "Бургас". Посочено е че за периода, определената с решение на общинския съвет такса за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е в размер на 3.0 промила върху отчетната стойност на имота, която е 43 460, 00 лв. Определено е задължение в общ размер на 130, 38 лв., за което е констатирано, че не е разчетено с бюджета. За 2011 г. е прието, че дружеството не е подало декларация по чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, поради което е счетено, че ТБО следва да се определи като спрямо сумата от 58 097,10 лв. (приетата за установена данъчна оценка). При определяне на задълженията за ТБО за 2011 г., по отношение на двата имота е посочено, че дружеството е подало декларация по чл. 71 от ЗМДТ, в която е декларирало неизползването на имотите през цялата 2011 г. Въз основа на нея е определен размер на задължението за ТБО само за обезвреждане на битови отпадъци и чистота на териториите за обществено ползване, без начисляване на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. При така установеното съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган. Счел е, че представянето на два АУЗД, с посочени различни представители на търговското дружество, представлява техническа грешка и доколкото дружеството е безспорно индивидуализирано, посоченото не води до нищожност на акта. Приел е, че по делото не е изяснено как административният орган е установил данъчната оценка на процесиите имоти, за всеки един от отчетните периоди. Изложил е, че тъй като изготвянето на данъчната оценка е единствено в правомощията на длъжностни лица в местната приходна администрация, са налице основанията на чл. 160, ал. 3 от ДОПК за връщане на преписката на административния орган за постановяване на законосъобразен административен акт, при съблюдаване на указанията дадени в решението. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от посочените в него основания. С АУЗД, в частта, потвърдена с решението на началник отдел "МД" при община Асеновград, на "Красикапласт" АД са определени задължения за ДНИ за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и за ТБО за периодите от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г., по отношение на два недвижими имота, собственост на дружеството, находящи се в гр. Асеновград. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ задълженията за ДНИ са определени в размер на 1.3 на хиляда върху данъчните оценки на имотите, които в АУЗД са посочени, като по-високи от отчетните им стойности. Действително определянето на данъчната оценка на недвижимите имоти е в правомощията на служителите на общинската администрация (чл. 20 от ЗМДТ), но в случая тя е била определена в АУЗД и за двата имота именно от такъв служител. Спорът в първоинстанционното производството е бил, дали данъчните оценки посочени в АУЗД са правилно определени, тоест - дали са в съответствие с изискванията посочени в Приложение № 2 на чл. 20 от ЗМДТ, а в зависимост от това, правилно ли е определен дължимият от дружеството ДНИ. Като е приел, че правомощието за определяне на данъчна оценка, която е вече определена и оспорена пред съда, е единствено в правомощието на служителите от общинската администрация, съдът на практика се е десезирал от поставения за решаване пред него правен спор. В нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. В първоинстанционното производство не е назначена съдебно-техническа експертиза, в резултат на което е останал неизяснен въпросът дали правилно и съобразно с изискванията на закона са изчислени данъчните оценки на имотите. С евентуалното съставяне на нов АУЗД, с изрично посочване на приетите от органа коефициенти и направените от него изчисления по формулата посочена в чл. 4 от Приложение № 2 на ЗМДТ, каквито на практика са дадените от съда указания, спорът за размера на данъчните оценки на имотите, а съответно и за задълженията на дружеството, не може да бъде разрешен. Настоящата инстанция обаче, доколкото не притежава необходимите специални знания, не може да провери какви са действителните данъчни оценки на имотите и дали определените в АУЗД такива са правилни. Същевременно в касационната жалба на началник отдел "Местни приходи" при община Асеновград не се релевира съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като основание за отмяна на решението. По аргумент от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, за посоченото касационно основание настоящата инстанция не следи служебно, поради което и не разполага с правомощието да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. От наличните по делото доказателства не може да се направи извод, че задълженията на дружеството за ДНИ са законосъобразно определени с АУЗД, поради което решението, с което същият е отменен, се явява правилно като краен резултат в посочената част. Настоящият състав намира решението за правилно и в частта, с която е отменен АУЗД, за определените на дружеството задължения за ТБО. За да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай, от страна на административния орган не е представена заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, от която би могъл да се направи извод дали процесните имоти през периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г., са попадали в границите на районите, в които общината е предвидила престиране услугите по чл. 62 от ЗМДТ. От съдържащите се по делото заповед № А-1573 от 24.10.2007 г., заповед № 9 от 4.01.2008 г., заповед № А-1945 от 28.10.2008 г., заповед № А-2239 от 29.10.2009 г. и заповед № А-2009 от 27.10.2010 г. на кмета на кмета на община Асеновград, е видно, че за периода 1.01.2008 г. до 31.12.2011 г., общината е предвидила, че на територията на гр. Асеновград ще се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Липсва регламентация досежно останалите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, поради което не може да се направи извод, че е предвидено тяхното предоставяне. Следователно, органът не е доказал наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за такса битови отпадъци. Наред с това, по делото не са събрани доказателства относно организацията и реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване (каквито биха могли да са договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други доказателства). Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на органа - ответник в първоинстанционното производство, още повече, че в случая от дружеството се твърди липса на реално предоставяне на услугите. Що се отнася до услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи при наличие на депо, което се ползва от жителите на общината. Обстоятелството разполагала ли общината с депо или с друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци през процесните периоди също е останало неустановено. Непълнотата на доказателствата не касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не се твърди от страна на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При наличните по делото доказателства, решението се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение